Ютюб каналът Apostle Dmytro Karpenko, създаден от украинския журналист Дмитро Карпенко, публикува видео интервю с пленен български наемник, воювал на страната на руската армия. Мъжът се казва Цветан, на 39 години, родом от Варна.

Карпенко и колегата му Володимир Золкин от 2022 г. насам записват разговори с пленени руски военнослужещи. В техните канали вече са публикувани хиляди интервюта с руснаци и чуждестранни бойци, предимно от Африка, Централна Азия и Южна Америка. Цветан е първият българин и изобщо първият гражданин на държава от Европейския съюз, участвал в този формат. Той е бил пленен от украинските сили на 1 февруари, малко след пристигането си на фронта.

По време на разговора Карпенко осъществява видеовръзка с майката на Цветан, която споделя, че вече е била потърсена от българското Министерство на външните работи.

След като не успял да намери добра работа в България, Цветан заминал за Великобритания, където живял три години и работил като склададжия. По-късно се оженил за канадка и се преместил в Канада, но след раздялата им се върнал във Варна. Там започнал да злоупотребява с алкохол, като ежедневно консумирал големи количества ракия.

През септември миналата година решил да замине за Русия при свои роднини в Новосибирск, с надеждата за по-добър живот. Там изгубил спестяванията си — около 5000–6000 евро — и попаднал под влияние на пропагандно съдържание от различни източници. В крайна сметка подписал договор с руската армия, привлечен и от обещанието за възнаграждение от 3 милиона рубли (около 30 000 евро). Въпреки уверенията, че ще изпълнява спомагателни дейности като готвач или шофьор, бил изпратен на фронта като част от щурмово подразделение. Вместо да бъде убит, той бил пленен от украинските сили, които открили у него български паспорт.

От интервюто става ясно, че Цветан произхожда от нормално семейство — има сестра архитект, както и майка и доведен баща, който работи като шофьор на тежкотоварен камион. Майка му е управлявала туристическа фирма и по-късно хотел във Велинград. Цветан е завършил Колежа по туризъм към Икономическия университет във Варна през 2013 г.

„В началото на септември пристигнах в Русия. Оказа се, че административните процедури са доста сложни — изискваха се множество документи. Подадох всичко необходимо във всички институции", разказва той.

В Новосибирск се опитал да развива онлайн бизнес, но претърпял финансови загуби и отново започнал да пие.

„В края на 2025-а година, след като се нагледах на всякакви реклами как можеш да изкараш пари, работейки в тила, аз се свързах с куратор (човек, който набира доброволци). Жената ми обясни, че мога да съм шофьор или готвач, или някаква поддръжка. Ние разговаряхме няколко пъти, в които тя ми потвърди, че ще е така", обяснява Цветан.

Майка му била против и до последно се надявала синът ѝ да откаже. Той обаче подписал договор на 14 януари 2026 г., а две седмици по-късно вече бил в украински плен. Воювал е в състава на 15-и мотосрелков полк, 9-а щурмова рота, 3-и батальон. Тренирали го 11 дни и го пратили на бойна задача заедно с друг наемник от Нигерия.

„Той ми обясни, че въобще не е знаел, че ще ходи на война. Агентът му в Нигерия го е изпратил да живее и работи в Русия. Мислил е, че ще бъде на цивилна работа. Даже не е като мен. Аз мислех, че ще съм в тила, а на него са му казали, че ще е на съвсем нормална работа. На 30-и януари ни дадоха маршрут, който е 7.5 километра, до Благовещенка. Казаха ни, че там има много руски военни и трябва просто да стигнем до там. Но докато чакахме тръгване, друг войник, който бе пратен по-рано, съобщи, че е ранен. Командирът му крещеше: „Бягай от там. Скрий се. Спасявай се." Минаха не повече от две минути и войникът каза, че дронове летят към него. Командирът му заповяда да стреля по дроновете и го обвини, че вината - че е ранен - е негова. Трябвало било да ходи по полето, а не в храсталака. Той не оживя", обясни Цветан.

На 1 февруари ги пратили по изменен маршрут заедно с нигериеца Смит, но и те попаднали под ударите на дроновете на ВСУ. Африканецът нямал късмет, а Цветан му дали координатите на окоп, в който да се скрие.

"Там видях двама човека - с автомати, насочени към мен. Бързо казах: „Не стреляйте, аз съм свой". Те попитаха от коя част, кой ми е командир. Отговорих. Те по радиостанцията се свързаха с командването си и чух отговор на украински", обяснява българският пишман наемник. - „Попитах ги: „Вие от Украйна ли сте?". Взеха ме в плен. Аз не се съпротивлявах. Те бяха трима човека, а аз един."

Дмитро Карпенко дава възможност на Цветан да се свърже чрез видеовръзка с майка си. Жената се казва Павлина Михова.

„Каква пропаганда къде го е изпратила, на мен не ми е известно. Какво са му обещали... Но той не ми е обяснявал, че ще ходи на фронта", казва тя.

Цветан ѝ обяснява, че не знае дали да иска обмен в Русия, или да моли да го върнат в България. Майка му е категорична, че в никакъв случай в Русия не трябва да се връща.

„Направих голяма грешка. Не трябваше да заминавам от България", казва Цветан, а майка му отговаря: „Това е друга тема. Всеки трябва да отговаря за действията си. Казват ми, че аз съм те пращала. Не съм те изпращала със сигурност. Аз съм против това, което се случва."

Цветан добавя:

„Надявам се, че ще можете да ми простите".

А майка му отговаря:

„И ние ще се надяваме на това. Дали ще можем да простим е друга тема. Аз като майка те обичам."

Карпенко обяснява, че няма как Цветан да бъде върнат в България, защото е наемник. Обяснява, че пред сина ѝ има два варианта – да го осъдят като наемник в Украйна и да бъде в затвора 12 години, и втори вариант – да го изпратят в РФ при обмен, а оттам да го върнат отново на война.

Разговорът с майката, който до този момент е на руски, за да разбира аудиторията на Ютюб канала, завършва на български: „Хубаво, мамо, не знам какво повече да ти кажа. Обичам те."

„Надявам се да те осъдят и да не те връщат в Русия", казва Павлина Михова.

Карпенко завършва разговора с думите:

„Аз искам да благодаря на всички български граждани, които помагат на нас, на Силите за отбрана на Украйна. Знам хора, знам организации, които са правили и правят това. Много Ви благодаря за помощта. И се надявам, че той е първият и последен български гражданин, който е дошъл за 3 милиона рубли да ни убива. Искрено съм признателен на всички, които помагат от България. Нисък поклон и голямо благодаря."