Само преди няколко десетилетия беше почти немислимо за политик или който и да е служител на по-висока властова позиция публично да заяви, че е гей или лесбийка. Макар в много части на света все още да има предразсъдъци по отношение на ЛГБТИ+ хората - и в политиката, и като цяло, вече са налице редица примери за успешни държавници, които не крият сексуалната си ориентация, а напротив - превръщат я гордо и без скрупули в част от своя образ.

Несъмнено един от най-ярките примери за открит ЛГБТИ+ политик е бившата исландска премиерка Йоухана Сиюрдардоухтир. През 2009 г. тя става не само първата жена министър-председател на островната нация, но и първият ръководител на правителство в света, който открито заявява, че е хомосексуален. Сиюрдардоухтир, като част от социалдемократическата партия, е известна с репутацията си на защитник на социалната справедливост.

Когато през лятото на 2010 г. еднополовите бракове стават законни в Исландия, Сиюрдардоухтир и нейната половинка - писателката Йонина Леосдотир,

са една от първите еднополови двойки, които се женят,

като преди това са имали регистрирано партньорство.

Повечето исландци не видяха нищо необичайно в това, че лесбийка е станала премиерка - страната отменя законите срещу хомосексуалността още през 1940 г., а през 1996 г. става една от първите в света, които установяват граждански партньорства за еднополови двойки. През 2006 г. одобри и правото на еднополови двойки да осиновяват.

Сред известните ЛГБТИ+ политици се нарежда и настоящият латвийски президент Едгарс Ринкевичс, който при встъпването си в длъжност през 2023 г. става първият открито хомосексуален държавен глава на страна от Европейския съюз.

Ринкевичс има дълъг опит в политиката, като преди да застане начело на балтийската страна, е външен министър от 2011 г. Латвиецът "излиза от гардероба" публично през 2014 г., когато в пост в туитър (сега Х), заявява, че ще се бори за равни права за всички партньорства, като завършва поста си с

хаштага #Proudtobegay

(#Гордчесъмгей).

Друг ярък пример е бившият френски премиер Габриел Атал. Когато е избран през 2024 г. от Еманюел Макрон за ръководител на служебния кабинет, Атал става най-младият във френската история, заемал длъжността - тогава е на 34 г., както и първият открит гей на поста.

Атал няма проблем с това да говори публично за сексуалната си ориентация, но предпочита личният му живот да остане личен, а обществото да се фокусира повече върху работата му като политик, отколкото връзките му. И все пак французинът е известен с гражданското си партньорство със Стефан Сежурне - бивш политически съветник на Макрон, сега комисар в ЕК, което сключват през 2017 г. Двойката обаче се разделя през 2022 г. без много шум, като се твърди, че двамата са останали в добри отношения. Атал реално не обявява сам, че е гей, а бива

издаден от свой стар колега

през 2018 г., когато е назначен за младши министър в първия кабинет на Макрон. Признавал е, че е бил подложен на тормоз от свой съученик, когато е бил тийнейджър.

С подобно политическо портфолио се откроява и лидерът на прогресивно-либералната партия “Демократи 66” (D66) - настоящият нидерландски премиер Роб Йетен, който положи клетва през февруари т.г. и стана

най-младият министър-председател на страната, както и първият открит гей, заемащ поста

38-годишният Йетен е във връзка с аржентинеца Николас Кийнън, който е играч на хокей на трева. Двамата обявиха публично годежа си през ноември 2024 г. Йетен е известен със своята прагматичност, като някои от важните теми, за които се застъпва партията му, са европейското сътрудничество и климат.

Макар че Нидерландия е в общи линии позитивно настроена към ЛГБТИ+ хората сред обществото, новият премиер е отнасял критики за сексуалността си от някои консервативни групи в страната.

Един от малкото примери, ако не и единственият на Балканите, за открито хомосексуален държавник, е бившият министър-председател и настояща председателка на сръбския парламент Ана Бърнабич. През 2017 г. тя става първата жена премиер на Сърбия и първата открита лесбийка на този пост.

Същата година тя беше първият сръбски премиер, който е присъствал на гей парада в Белград

Назначаването ѝ от президента Александър Вучич беше учудващо предвид традиционно консервативните нагласи на сръбското общество

Самата Бърнабич неведнъж е посочвала, че не иска сексуалната ѝ ориентация да взима превес над делата ѝ като политик. Първоначално влизането ѝ в изпълнителната власт зарадва ЛГБТИ+ общността в западната ни съседка, но впоследствие премиерката беше критикувана, че не прави достатъчно за гей правата в страната, например да узакони еднополовите бракове. Имаше подозрения, че властта в Сърбия ползва Бърнабич, за да подобри имиджа си пред Европа, без реални промени в държавата. През 2019 г., докато Бърнабич още беше премиер, нейната партньорка Милица Джурджич роди син, което предизвика сериозен дебат в сръбското общество, тъй като съгласно закона еднополовите съюзи и правата на небиологичен родител не са признати.

Водачката на крайнодясната "Алтернатива за Германия" си има жена в Швейцария

Съпредседателката на крайнодясната партия “Алтернатива за Германия” (AfD) Алис Вайдел защитава десни националистически възгледи, но е открита лесбийка, която живее в Швейцария заедно със Сара Босард - партньорката ѝ от шриланкски произход. Двете са във връзка от 2009 г., като отглеждат две осиновени момчета. Личният живот на германката може да изглежда несъвместим с визията на AfD, но самата тя не мисли така. Неведнъж е заявявала, че легализирането на еднополовите бракове е маловажно, като е давала за пример своята дълга връзка.

Макар да е давала сигнал, че е по-либерална от колегите си с изказвания като “семейството е там, където са децата”, Вайдел се застъпва за “традиционното семейство”, в което баща и майка отглеждат децата. Против е темата за сексуалността да се обсъжда преди пубертета. Мнозина ЛГБТИ+ са смутени, че с образа си Вайдел нормализира антигей настроенията в обществения дебат в Германия, като в същото време самото ѝ присъствие в AfD отнема от тежестта на критиките към някои от хомофобските позиции на партията.

Депутат на Орбан уж хомофоб, но беше спипан на гей оргия

Вероятно най-противоречивият образ на гей политик в Европа остава този на унгареца Йожеф Сайер. Бившият евродепутат от управляващата партия на Виктор Орбан “Фидес” се оказа в центъра на огромен скандал през декември 2020 г.

Тогава Сайер беше арестуван от белгийската полиция с ръце целите в кръв, след като се опита да избяга по водосточната тръба от гей оргия с поне 25 мъже в Брюксел. Партито, на което присъствали и дипломати, не само беше в разрез с тогавашните мерки по време на пандемията от COVID-19, но предлагало и наркотици. В раницата на Сайер бяха открити хапчета екстази, но той отрече пред полицията да е употребявал. Съжали за постъпката си и напусна “Фидес”.

След случая мнозина обвиниха Сайер в лицемерие. Като един от водещите депутати в партията на Орбан унгарецът се гордееше, че заради него в конституцията от 2011 г. има ясна дефиниция, че бракът е съюз само между мъж и жена. Освен това, преди да го спипат като участник в гей оргия, той се застъпваше за консервативни организации, които се обявяват открито против ЛГБТИ+ общността в Унгария.