• Васил Терзиев поиска София да придобие красивата пустееща сграда
• Министерството на културата май няма голямо желание да се раздели с историческата ценност

В социалните мрежи често я наричат "най-красивата къща в София", макар че домът на Яблански срещу Ректората, на Хараламби Сърмаджиев на бул. "Цар Освободител", Къщата с ягодите на ул. "Сан Стефано" и други емблематични сгради със сигурност ще се обидят от подобна класация. Въпреки това е безспорно - бившият Нотариат на бул. "Патриарх Евтимий" е едно от архитектурните бижута на столицата, с които градът може да се гордее. Може, но не се. Поне не и в момента. Някога площадът със статуята, наричана разговорно "Попа", бе предпочитано място за срещи на софиянци. Днес те все повече гледат да преминат бързо и да не се застояват много-много там. Причината? От доста години сградата на бившия Нотариат пустее и състоянието става все по-окаяно. Фасадата е издраскана с грозни рисунки и надписи. Тревните площи наоколо са превърнати в бунище (някои биха казали: в кочина). На това прилича и малката градинка, ремонтирана не толкова отдавна при строежа на метрото. Чешмата в нея не работи, а цялата е осеяна с боклуци. Затова софиянци я избягват, а мястото се е превърнало в сборен пункт на хора, на които не им пука дали градът е чист. Сякаш усетила, че и държава, и община са извърнали погледа си от цялата тази зона, и почистващата организация е занемарила тотално задълженията си. 

Сега идва големият парадокс. За разлика от други изоставени къщи, например на Иван Гешов надолу по същия булевард, които са частни и собствениците им кроят планове как на тяхно място да вдигнат я кооперация, я хотел, бившият Нотариат е държавен. До 1997 г. в него се помещава споменатата институция, а впоследствие и Софийският градски съд. След като той получи своя сграда, Министерският съвет предостави построения през 1899 г. имот на КПКОНПИ. Първоначално от комисията обявиха план да го реставрират и обитават, но впоследствие се отказаха. Така през 2020 г. красивото здание, обявено през 1978 г. за паметник на културата, мина в ръцете на Министерството на културата. Оттам нееднократно заявиха, че дългоочакваният ремонт се задава, но в крайна сметка се разбра, че в бюджетите на държавата не са предвидени средства.

Преди дни около Нотариата се разшумя отново. С гласовете на всички политически сили Столичният общински съвет натовари кмета Васил Терзиев със задачата да поиска от Министерския съвет имотът да се даде за управление на общината. Ако правителството се съгласи, Терзиев трябва да сключи договор с областния управител на София за безвъзмездното му придобиване. На същата сесия градският парламент реши Терзиев да поиска още няколко държавни имота - сградата на "Раковски" 134, която години наред бе централа на СДС, както и двата корпуса на бившия щаб на милицията на пл. "Лъвов мост". Също и парка около двореца "Врана". "В София има пространства, които носят историята на града – написа кметът във фейсбук. - Сега имаме шанс да ги направим и част от неговото бъдеще. Една от големите ми мечти като кмет е да видя как стари сгради, които днес стоят празни и забравени, отново се изпълват с живот".

Кметът даде да се разбере, че общината ще опита да форсира сделките, докато на власт е служебното правителство на Андрей Гюров, който идва от средите на ПП-ДБ, от които е и Терзиев. "В следващите месеци имаме шанс да работим с държава, на която София може да разчита – коментира той.- Когато институциите действат заедно, решенията могат да се случват по-бързо".

Последваща проверка обаче показа, че не всички институции са склонни да работят с темпото на общината. "24 часа – 168 истории" я попита за какво възнамерява да използва бившия Нотариат, ако получи собствеността.

"Ако сградата бъде предоставена на Столичната община, нашият подход ще бъде тя да се използва предимно за функции в обществен интерес – в сферата на културата, образованието и градския живот, като същевременно се търси най-добрият модел за устойчиво и смислено използване на пространството – отговориха от "Московска" 33. - Основната ни цел по отношение на тази сграда е тя да не последва съдбата на други ценни архитектурни обекти в центъра на София, които с години са оставени без поддръжка и постепенно се рушат до момент, в който възстановяването им става изключително трудно или невъзможно". 

"24 часа – 168 истории" попита Министерството на културата какво ще е неговото становище, ако служебният кабинет поиска такова относно собствеността на сградата. Попита и в какво състояние е тя и дали са правени ремонти и на каква стойност. От ведомството отговориха без много конкретика, като между редовете като че ли се усеща, че то няма голямо желание да се разделя с историческия имот. "Сградата представлява недвижима културна ценност и се намира под управлението на МК – пише в отговора.- За нея е изготвен инвестиционен проект за консервация и реставрация, чиято основна цел е опазването и възстановяването на архитектурните и културно-историческите характеристики на обекта. В рамките на подготовката са извършени всички необходими съгласувателни процедури съгласно действащото законодателство. Към настоящия момент в Столичната община е внесена и допълнително изискана преди седмица документация, касаеща експертна оценка на съществуваща растителност. В рамките на кореспонденцията имаме уверение, че в най-кратки срокове в МК ще бъде получено съответното разрешение и ще може да се пристъпи към реалното изпълнение на дейностите по консервация и реставрация. Министерството остава отворено за конструктивен диалог и сътрудничество с всички институции в интерес на опазването и развитието на културното наследство".

Попитани как биха реагирали, ако държавата откаже да предостави сградата, от общината отговориха: "В случай че министерството прецени да запази сградата за свои нужди, ще приветстваме това решение при условие че бъдат предприети реални действия по нейното възстановяване и поддържане. Призоваваме институцията да го направи. За нас водещата цел е една – да бъде съхранено архитектурното наследство на София и сградата да получи смислено и обществено полезно бъдеще".

Събитията през последните дни показват, че на думи всички институции милеят за ценните сгради в София и искат те да пребъдат. Жителите на града обаче все по-малко вярват на обещания, тъй като са се наслушали на такива, и очакват конкретни действия и резултати.

Жилищната сграда на фамилията на инж. Михаил Момчилов е завършена през 1899 г. "Историческата и културна стойност на сградата е много голяма, бих я наредил сред най-важните обекти в центъра на София, нищо, че като е строена, е била в самия край на града - коментира за "24 часа - 168 истории" историкът и бивш зам.-кмет на София Тодор Чобанов.- На първо място, тя е дело на една от най-видните личности в българската архитектура от края на XIX и началото на XX век – Петко Момчилов, проектирал знакови сгради като Централната баня, църквата "Св. Седмочисленици", Синодалната палата. Момчилов е от малкото родни архитекти с ярка международна кариера – печели награди, конкурира се с величини като Густав Айфел. Той е и ренесансова личност, интересува се от много области на знанието – сред основателите на БИАД е, избиран е за депутат, заема ръководни длъжности в администрацията, един от създателите на националния романтичен стил в архитектурата. Тази сграда специално проектира за брат си, като я прави в стил градско палацо, заимствайки от различни европейски образци. Тя е предвидена за брат му Момчил, който е инженер и е семеен с видната благородничка баронеса Филипина фон Услар – Глайхен, за която трябва да се осигурят нужните условия за удобен живот в София, в това число и панорамен балкон с гледка към Витоша".

Преди и по време на Втората световна война в достроената част на къщата откъм ул. "Граф Игнатиев" се е помещавала германската легация, а след това там се настанява съветското търговско представителство. Според Чобанов спецификата на двете чуждестранни организации не предвещава публичност какво се е случвало в къщата в този период. "Не се знае много поради липсата на документи по въпроса - продължава историкът.- В спомени на хора като Филов четем за въпросната легация и срещи, провеждани в нея, например с ноторно известния Бекерле, посланик в тези години, който се сърди на българите, че не разбирали антисемитизма и не искали да прегърнат неговите идеи. Предполага се, че вътре се помещават и елементи на нацисткото разузнаване, но нищо по-конкретно не можем да кажем. При напускането си в навечерието на 9 септември нацистките дипломати или унищожават, или вземат със себе си най-важните документи, например бихме очаквали техни рапорти до Берлин, каквито по-късно са публикувани чрез германските архиви. За съветския период на сградата пък съвсем нищо не се знае, но вероятно също е ползвана за нуждите на съветското разузнаване, което е било много активно у нас в ранните години, до трайното установяване на режима и ликвидирането на всякаква опозиция. Търговските отношения са били много специфични в онзи период, знаете, предполагам, че Трайчо Костов приключва кариерата си и е обесен поради опита си да се пазари за цени със Сталин".

В годините на социализма става традиция около сградата на Нотариата да се събират почитателите на модерната западна музика. "Сещам се, разбира се , за традицията през 80-те и 90-те млади хора да се събират на мястото, за да почитат паметта на техните музикални идоли Джон Ленън и Джим Морисън - разказва още Чобанов. - Това си беше вид дисидентско поведение, доколкото тяхната популярност не се нравеше особено на властта тогава. После поставихме един скромен релеф на Ленън по повод 30 г. от смъртта му, който обаче преди няколко години изчезна и така и не беше възстановен."