Политиката пак разплака Десислава 13 години след оная снимка с полицая Иван, обиколила света
За първи път министър бе викан в парламента заради медийния си съветник
Наркотици и връзки с лидери - истина или лъжа
От 13-годишна е активна в граждански инициативи, днес е съветник на земеделския министър
Повече от седмица не утихват вълненията около младата Десислава Николова - медиен съветник на земеделския министър Иван Христанов. И щеше да е повече от обичайно за политическия ни пейзаж, ако шумотевицата не бе омесила в недопустим миш-маш истини, слухове и откровено просташки подмятания.
Сред тях имаше и пикантерии като извънбрачна връзка с политически лидер, подкрепени с уж истински снимки, които се оказаха подправени, мина се през подмятания за квалификацията на момичето и се стигна до твърденията, че била задържана с наркотици.
Всичко това се случи почти по едно и също време. На 27 февруари в сайта “Гласове” се появи информация, че Николова е била задържана с наркотично вещество в София през ноември 2025 г. След публикацията официална информация от полицията не бе дадена, но неофициално се коментира, че прокуратурата е прекратила производството срещу Николова и не е имало повдигнати обвинения срещу нея.
Само ден по-късно - на 29 февруари, в ефира на национална телевизия депутатът от ИТН Станислав Балабанов показа снимка, на която Николова и лидерът на “Да, България” Ивайло Мирчев са седнали един до друг с опрени глави. “Този господин е в силната му форма, от времената, когато ходеше с една лодка да прави протести. А това е председател на Младежкото ДБ”, посочи Балабанов, описвайки Мирчев и Николова.
Това не промени намеренията на
ИТН, които поискаха и
изслушване на Иван Христанов в парламента
заради Десислава Николова, което бе насрочено за 4 март. Министърът обаче не се появи, а депутатите от ИТН отидоха в министерството и се опитаха да влязат в кабинета му, за да го изслушат.
И Иван Христанов, и Десислава Николова твърдят, че всички тези слухове и манипулирани изображения са част от политическа атака. Преди два дни Христанов заяви, че е поискал свидетелство за съдимост от Николова, което се оказало чисто. Министърът каза още, че до момента доказателства, че била задържана и обвинена за притежанието на наркотици, не са представени. И допълни, че досега не е имало случай в парламента да е викан министър на изслушване за секретарите, асистентите или съветниците му.
"Не съм председател на младежката организация на ДБ от 2021 г., когато напуснах", казва самата Десислава по този повод. И добавя, че е в екипа на Христанов след негова покана и личен разговор с него.
Своята публична история, която започва преди 13 години, самата Десислава описва така:
На 13 ноември 2013 г. бе един от протестите срещу правителството “Орешарски”. “В този хаос, сред виковете и сълзите, застанах пред един полицай - Иван. Той беше там, за да пази реда. Аз тогава бях дете, което не разбира защо свободата трябва да бъде охранявана от щит. И в един миг на пълно мълчание между нас се случи нещо, което нито един от двамата не е планирал. Снимката, която после обиколи света”, обяснява Николова.
Сигурно мнозина помнят тази снимка, на която тя е хванала за ръцете полицая Иван, докато плаче. Кадърът обиколи The Guardian, BBC, CNN, Reuters, Deutsche Welle и ARD. Озовава се на кориците на италиански, френски и немски списания, печели международни класации за “Снимка на годината”, а по-късно е
включена и във филма The Giver с Мерил Стрийп като символ на съпротивата и човечността
За тази снимка Десислава обяснява, че плаче от объркване и безсилие. А по-късно и от огорчение. Защото, типично по нашенски, след като тя се завърта по медиите, започват и сплетните - “постановка”, “познат полицай”, “брат й”, “гадже”, “актьори от НАТФИЗ”.
Днес, от дистанцията на времето, младата жена е категорична. “Нищо не беше нагласено. Но може би беше предназначено. Две години по-късно намерих Иван – след дълго търсене и упорство. И се оказа човек, който носи същата болка и достойнство, каквито видях в очите му тогава. Иван и до днес присъства в живота ми – тихо, смислено и истински. Никога не бих нарекла това случайност”.
Тя е родена на 27 януари 1998 г. в София.
Завършва Софийския университет със специалност “Политология”
Във визитката й пише, че професионалната й кариера започва в медийната индустрия, където е работила като оператор на документални филми и организатор на снимачни екипи.
Работила е и като оперативен служител в охранителна фирма, където е ръководила екип, отговарящ за сигурността на обекти. За около две години е специалист в Министерството на електронното управление като сътрудник на заместник-министър Михаил Стойнов. Оглавявала е и отдел “Информационно обслужване и технологии” в Агенцията по вписванията, където е отговаряла пряко за IT решенията в Търговския и Имотния регистър.
“От 13-годишна съм активна в различни граждански инициативи като “Правосъдие за всеки”, “Протестна мрежа” и каузи, свързани със защитата на природата – като Корал и Карадере. Бях председател на младежката организация на “Да, България”, както и учредител и активист на партията. Участвала съм в първия Национален съвет и съм била кандидат-кмет на Банкя".
Близки приятели казват, че тя е енергична, амбициозна и упорита. И я описват като непоправим работохолик. През последните 20 дни работният й ден започва в 7 сутринта и рядко завършва преди 22 часа. Обича хубава музика, да шофира, обича кучета, всякакви животинки, срещите с приятели. "В приятелството не прощавам предателството", предупреждава тя.
В един от постовете във фейсбук профила си Десислава описва себе си със самоирония - понеже 90% от приятелската ми листа сте жълтопаветници, иначе съм си от краен работнически квартал, се обръщам към вас с апел за съдействие, пише тя, търсейки ново жилище за нейна приятелка.
Баща й Филип, също на шега се е представил като работещ National Aeronautics and Space Administration (космическата агенция НАСА - бел. ред.), а иначе е в ресторантьорския бизнес. Майката на Деси, Здравка работи в Агенция “Митници”.
Дали поредните кални вълни ще я откажат от политиката, предстои да видим. Засега е сигурно само едно - че има намерение да съди всеки, който хвърля кал върху името й.
