Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Провалът на концертите

Обещаващата откъм концерти 2013 г., които се очакваха с голямо нетърпение, се оказа провал. Джеси Джей, Снуп Лайън или "Джамирокуай"... все тая - когато зрелището е на улицата, е трудно да вкараш хората в залата, но още по-сложно се получава и когато феновете не могат да си платят билетите за любимите си изпълнители.
Докато в световен план концертите процъфтяват, у нас се наблюдава сериозен спад. Промоутърски фирми се опитаха да напълнят зала "Арена Армеец" с редица известни имена, но засега това си остава само по силите на Лили Иванова или националния отбор по волейбол.
Очевидно е, че билетите не са по джоба на българина, но дали изпълнителите са по вкуса им? Определено досега имаше участия на широк спектър от изпълнители - от мюзикъл до рап, но все нещо не достига, за да се напълни стадион или зала.
Световноизвестната Джеси Джей изгря и на българска сцена на 29 юни. Идолът на фенове от цял свят пя пред публика от над 6 хил. човека според организаторите от Simphonics Entertainment и 3 хил. според посетители на събитието.
"Относно Джеси Джей и "Джамирокуай" можем определено да кажем, че има по-ниска посещаемост от предишни години. Да вземем за пример концерта ни на Дженифър Лопес няколко месеца преди това - бе напълно разпродаден и столичната "Арена Армеец" се пръскаше по шевовете.
Това обаче не означава, че тазгодишното издание на Symphonics Entertainment бе зле посещавано. Напротив. Да, очаквахме с поне хиляда - 2 хил. души повече, но и така в залата имаше над 6 хил. души за всеки един от двата дни на събитието", казва Пламена Партениотис, пиар на Symphonics Concerts.
В зала с капацитет от 18 хил. някак си се губи целият ефект. А как ли се чувстват звездите, излизайки пред "шепа" хора в сравнение с другите им концерти?
Обикновено организаторите им обясняват ситуацията и за хубаво или лошо са длъжни да приемат условията, а и все пак си вземат хонорара. В началото билетите се разпространяваха между 70 и 130 лв. за Джеси Джей и от 60 до 120 лв. за "Джамирокуай", но впоследствие се стигна до компромисен пакетен вариант за група от 5 човека, който снижи цената до 50 лв. за поп иконата Джеси и 60 лв. за "Джамирокуай".
"За последните си концерти стигнахме до извода, че трябва да се понижат цените. И го направихме своевременно.


В крайна сметка
феновете са
най-важни
и ние от Symphonics Entertainment винаги сме работили за удобството на негово величество зрителя.
И предишни години, и тази, сме залагали на качествена и добре подбрана подгряваща програма по време на нашите концерти с едни от най-актуалните и хитови имена от българската музика. Все пак ние освен промоутър сме и продуцентска компания и се стараем да отдадем заслужено внимание и време на талантливите български изпълнители, защото те определено се развиват с бързи темпове към едно адекватно, световно ниво", казва пиарът.

Доста по-изненадваща беше слабата посещаемост на концерта на Снуп Лайън, или известен повече като Снуп Дог. Незнайно защо, може би заради новото си амплоа на реге изпълнител, но легендарният рапър напълни едва половината "Арена Армеец". Най-верните му фенове очакваха зала, която се пука по шевовете, но поне успяха да чуят пълните нецензурирани версии на хитовете му, а реге идентичността му малко се позагуби.
Пряко или непряко, влияние си оказват и протестите. Когато държавата се тресе, политиката е нестабилна, а икономиката се клати отвсякъде и зрелището се случва на улицата, е много трудно да привлечеш хората с нещо друго, а още по-малко с изкуство.


"Може много да се спекулира по въпроса с протестите
Също да се говори и за това, че публиката определено е доста по-пестелива от предишни години. Истината е, че в последно време лятото не е силен сезон, що се отнася до концерти. Естествено, тогава хората предпочитат да се отдадат на заслужена почивка - било то на морския бряг или някъде другаде извън пределите на големия град.
Затова и събитията след края на май и юни в последните няколко години са доста рисковани. Тази година може да се каже, че това по-пестеливо поведение на родната публика е най-засилено и фатално", коментира Пламена.
Факт е, че хората са се насочили към морския бряг, но и там имаше изненада. Традиционно в еуфория се къпеше и Бургас заради... Spirit of Bourgas, но не съвсем и тази година. Програмата на фестивала беше съкратена от 3 на 2 дни, както и количеството на групи и изпълнители. Тъй като организаторите отказаха коментар за фестивала, "168 часа" представя само гледната точка на хора от публиката през тази година.
Притеснителна за редовните посетители се оказа и преместената дата - 27 и 28 юли, а предишните години винаги се организираше между 3 и 15 август, което го превърна в традиция за редовните фенове. Другата провалена традиция беше липсата на големи рок имена на сцената.
"Тази година нямаше актуални изпълнители за българската публика. Двигателят на този фестивал според мен бяха тежките рок групи, които липсваха, а с тях и атмосферата си отиде. Имена като Editors и Enter Shikari от тазгодишния фест буквално се губят пред Korn и Faith no more", коментира фен на феста пред "168 часа".
Друг редовен почитател на спирита, който ходи от 2008 г., е силно възмутен пък от правилата на организаторите.
"Не стига, че сценичното време на всеки изпълнител беше съкратено с по 10-15 минути, ами и тези организационни правила... Най-възмутена бях от забраната за влизане и излизане по всяко време. Досега никога не е имало подобни неща.
В крайна сметка каква е идеята на тази толкова важна гривна, която не биваше да губим, ако не мога да изляза, когато не харесам някое изпълнение или група? Не ми хареса и забраната за снимане и правим видеоклипове.


Нямам право на една снимка, която да ми напомня някой ден за преживяването ли?
Като цяло не съм доволна",

коментира възмутено момиче, чиято самоличност обещахме да запазим анонимна.
Сред малко по-успешните събития се наредиха концертите на "Рамщайн", "Дийп Пърпъл", а най-големите очаквания са паднали върху плещите на предстоящото шоу The Wall на Роджър Уотърс.
Популярното рок шоу ще включи вариации на Another Brick in the Wall - песен, която може да звучи както като детска закачка, така и като погребален марш. Но зрителите ще могат да се насладят и на други класики, създадени от гениалния Роджър Уотърс, включително Comfortably Numb, Mother и In the Flesh?, която ще постави начало на шоуто.
Феновете ще станат свидетели и на редица специални ефекти и стената от истински бели тухли съвсем няма да е единствената атракция. Ще има марионетки, пиротехника, звукови и светлинни ефекти, както и огромен балон във формата на прасе, който ще прелети над публиката.

Иван Несторов - Амебата: Хората нямат пари за билети и има отлив на публика

Заради аматьорщини тръгват слухове, че у нас пазарът е кофти

- Оправдаха ли се големите очаквания за концертите през 2013 г.?
- Планът ни е изпълнен на 60%, но не мога да кажа, че очакванията ни са се оправдали. Наблюдавам и други колеги и концертите нямат добра посещаемост. През последните години има отлив на публика.
- Според вас това на какво се дължи?
- Концертите си запазват високите цени на билетите, които вече почти са се доближили до европейските. Хората в България с по-нисък стандарт не могат да отделят средства за концерти непрекъснато. Обикновено си позволяват нещо, което не са виждали, като "Депеш Мод". Когато дойдоха вторият път имаше по-малка посещаемост, отколкото на първия концерт, а и беше по-слабо продаван от 2009 г., когато се отложи заради заболяването на Дейв. Забелязвам тенденцията, че когато изпълнители идват вече за два-три път, интересът към тях спада, защото хората вече са ги виждали. Това не е нормално, защото артистите винаги се стараят да поднесат нова програма. Примерно "Металика" и "Айрън Мейдън" ходят в Париж през 6 месеца и винаги са добре посетени. Но това вече е въпрос на концертна култура, а и хората наистина нямат пари за концерти.
- На какво се дължи повишаването на цените на билетите?
- Бумът на така наречената индустрия лайв мюзик доведе до това. Вече артистите се издържат предимно от концерти. Не получават кой знае какви авторски права и не вадят много пари от продажби заради пиратството и интернет. Едно време се издържаха от продажба на звуконосители, а концертите съпортваха дисковете им и по-скоро се рекламираха по този начин, докато сега е точно обратното. Затова и започнаха много да пътуват и да се прехранват от такива изяви. Освен това много напреднаха и технологиите.
В случая с Роджър Уотърс за първи път има възможност технологично да се направи подобно нещо на открито, а не в зала, както беше досега. Стана възможно и да пътуват мюзикли, които не можеха преди това, като We will rock you и Mamma mia Индустрията процъфтява и всички турнета изискват логистика и скъпа техника, което води до оскъпяването на билетите. В Европа варират от 50 евро нагоре, но ние все още се опитваме да държим и малко по-ниска цена. Успяхме да пуснем билети за Роджър Уотърс по 30 лв.
- Как точно се сформира цената на билета? От какво зависи?
- Бързам да кажа, че ние не определяме стойността им. Сформира се от мениджмънта на базата на цялостната сделка. Предимно те определят правилата на играта и ние не можем да се бъркаме. Хонорарите на артистите са еднакви и няма значение дали стандартът на страната е нисък, или не. Отделно има и разход за транспорт. Те пристигат с по няколко тира с техника. В този случай по-скъпо им излиза да дойдат до България, отколкото да отидат в Германия.
- А броят на публиката променя ли нещата?
- Има значение само за капацитета на залата, която трябва да се ангажира. Всеки хонорар на артиста се определя по един много сложен начин в зависимост от цената на билета и капацитета на мястото, както и какви пари ще има от спонсори, а в момента няма никакви. От 2 години почти няма рекламодатели в този бизнес. Големите компании орязаха бюджетите си и рекламата беше едно от тези звена. Може би това е много голям проблем.
- Намирате ли връзка между ниската посещаемост и протестите?
- По-скоро косвена. Едното няма нищо общо с другото, но принципно, когато нацията, политическият и икономическият климат не са добре, се отразява на настроението на хората. Вълнуват ги други неща, нямат ясна перспектива за бъдещето си. Живеят в една несигурсност с правителство, което не работи добре, и това се отразява на плановете им за концерти и почивки. Но все пак не виждам пряка връзка.
Наблюдавайки и другите концерти, мога да кажа, че огромна част от тях са на загуба. В момента е много трудно промоутър компаниите да оцелеят.
- Има ли начин загубите да бъдат компенсирани?
- Няма, обикновено се вземат кредити от банки или заеми от приятелски фирми. Нещата не са добре. Има вътрешно задлъжняване между подизпълнителите. В момента в бранша всеки дължи пари на всеки. Понякога не се плаща на артистите, което категорично е в разрез с нещата.
За разлика от България, където индустрията не е в подема си, в света процъфтява с всяка изминала година. Същото е и в съседните държави - в Хърватия е зле положението, в Белград са много ниски продажбите, в Румъния е малко по-добре. В Унгария и Чехия, където обикновено има добри показатели, също страдат.

- Толкова голяма ли е разликата през последните 5 г.?
- В България успяха да дойдат големи продукции, които бяха немислими преди това. Хубаво е, но няма финансова възвръщаемост. Всичко се прави на ръба на фалита.
- За кой концерт очакванията ви тотално не се оправдаха?
- За мюзикъла We will rock you имах други очаквания. Подбрахме по-популярна продукция, универсална за всички поколения, и смятахме, че ще се продаде по-добре. Но тогава, през този месец май имаше неблагоприятно стечение на обстоятелствата - струпване на концерти и изборите. Не мога да кажа категорично, че се е отразило, но явно има някакво значение. Ние винаги сме рискували. Това е идеята на бизнеса и чакаш да видиш какво ще се случи.
- Имаше ли изпълнители, които не са били доволни от ниската посещаемост?
- Да, но не го изразяваха гласно. Обяснихме им причините за случващото се. Като цяло този факт не ги притеснява много, защото билетите за концертите им по цял свят се разпродават много добре. У нас ниските продажби се дължат на особеността на пазара и на това, че хората нямат пари. Едва ли тези ситуации са свързани с липса на интерес към конкретен артист.
Преместихме концерта на Лейди Гага от стадион в "Арена Армеец", защото не се разпродадоха билетите, и никога не сме го крили. Не разбирам защо някои фирми започват да вадят от 9 кладенеца вода, за да обяснят защо са преместили едно събитие, когато е напълно ясна причината. Казахме й, че е по-добре да пее пред пълна зала за 15 хил. души, отколкото пред половин стадион. Естествено, беше леко разочарована, но ни разбра и в същото време следващите й 3 концерта бяха разпродадени изцяло.
Проблемът при нас е, че това не може да се предвиди. Мениджмънтът настоява да се премести концертът, и то няколко месеца преди това, а не ние, за да се чувства изпълнителят добре. Обясняваме им, че в България хората купуват в последния момент билети, както стана с "Ред хот чили пепърс" - преместихме концерта и 5000 човека останаха навън. Всички изпълнители идват със собствена продукция, която включва стотина тира с оборудване и техника. Всичко се заявява предварително и зависи от залата, в която ще се проведе. Ако те могат да си спестят разход, тръгвайки с по-малко оборудване, но с риск да оставят 5000 човека навън, го правят.
- С какво се отличава нашата публика?
- Сред особеностите ни е купуването на билети в последния момент. С бума на интернет продажбите по света един концерт се разпродава за няколко часа, и то веднага след обявяването му. За 50-те концерта на Майкъл Джексън пуснаха билети в 10 сутринта и в 12 часа се изчерпаха. Беше невиждано чудо. У нас хората първо си осигуряват бита и в последния момент, ако им останат пари, си купуват билет и не ги упреквам за това. Хубавото на българската публика, което не се знае предварително от изпълнителите, е, че тя е изключително образована, знае всички текстове и пее с артистите. Бил съм на концерти в много страни и няма нищо общо. Бях на Мадона във Виена, където хората седяха като на партийно събрание и пляскаха в края на песента. Самата тя, когато дойде в България, беше очарована от публиката. Лошото е, че всичко е пари и никой няма да дойде да пее заради невероятните хора.
- Коя е най-скъпата продукция за 2013 г.?
- Безспорно е Роджър Уотърс. Това е нещо нечувано, което не е идвало досега тук. Само стената, която ще се построи, ще бъде реална, със скеле и тухли. Такава сцена никога не е идвала тук.
- Повече от 20 г. сте в този бранш. Какви са впечатленията ви за музикалната култура у нас?
- Ние сме част от Европа и не се отличаваме от нормалните европейци. Има някои характерни особености за страната ни. Вкусът на хората в България е по-ретро, по-консервативен, по-твърд и не толкова модерен.
У нас се слуша повече твърд рок, докато в Румъния предпочитат денс мюзик, хаус. Може би това е свързано с дългите години на социализма, не че в Румъния ги е нямало, но тук като че ли рокът беше форма на протест... оръжие на демокрацията. На Запад рокът не е толкова популярна музика, колкото поп нещата. Групи като "Дийп Пърпъл" всеки месец да идват у нас, пак ще бъдат добре приети.
Прави ми впечатление, че модерните неща не се възприемат. Лейди Гага е топ артист и безкрайно талантлива, а тук се свързва с някаква псевдокултура. Има някакъв консерватизъм у публиката и тя не се възприе, както не се приемат и младите банди. Тийнейджърски групи като "Токио хотел" и "Уан дирекшън" - суперизвестни по света, съм сигурен, че няма да се приемат.
- Тогава не е ли по-добре да се канят групи и изпълнители според този вкус?
- Ние нямаме никакво влияние върху каненето и пазара на артисти. Няма как да поканим изпълнители, които нямат турне. Ако 50 групи пътуват из света, само 10 от тях ще минат от тази част на Европа, другите ще са съсредоточени в западните държави и ще бъде твърде голям разход за тях да дойдат у нас. От тези 10 примерно 7 са много скъпи, не стават за нашия пазар, и остават 3. В крайна сметка нямаме кой знае какъв избор.
- Рентабилно ли е да се организират концерти в момента?
- Имаме голям опит и обем. Можем да си позволим загуби за сметка на успешните концерти, важно е в края на годината да излиза балансът. Проблемът е в аматьорщините. Новите промоутъри тръгват като фенове, разсъждавайки през своята гледна точка колко много ще се хареса на хората. Правят безумни оферти, на които целият свят се смее, вземат артисти за по 300 хил. евро и провалят него и себе си, защото затъват в заеми. Колкото и да е голям светът, в този бизнес сме едно семейство. Не искам да обезценявам усилията на колегите, но когато има провал, се знае защо се е случило и не е добре да тръгва такъв слух, че пазарът ни е кофти и промоутърите не са професионални. Рискът трябва да се прецени внимателно. Не може да доведеш Джеси Джей да пее пред 3000 човека. Но и тук става въпрос за естествения подбор, както един ресторант е по-добър от друг и оцелява, и с промоутърите е същото.