Звездата на зимната олимпиада е внучка на брата на кинолегендата

За милиони хора по света името Лолобриджида е синоним на кино, красота и италиански блясък. Десетилетия наред то принадлежеше на една-единствена икона - Джина Лолобриджида. През зимата на 2026 г. за това фамилно име се заговори отново, този път благодарение на олимпийските игри в Милано-Кортина.

Франческа Лолобриджида, чийто дядо по бащина линия е брат на легендарната актриса, спечели златния олимпийски медал на 3000 м в бързото пързаляне с кънки. Така тя донесе на Италия първото злато от игрите, и то в деня на своя 35-и рожден ден. 

“Мисля, че Джина би се гордяла да види фамилията Лолобриджида да блести на съвсем различна сцена”, каза Франческа след победата. “Знам, че

не мога да бъда сравнявана

с нея, тя беше истинска дива

Но в моя малък свят се опитвам да бъда дива в спорта.” Пет дни по-късно Франческа спечели и втори златен медал за страната си, този път в дисциплината 5000 м бързо пързаляне с кънки.

Златото на Франческа в Милано-Кортина не е просто един отличен резултат, а следствие от изминатия от нея дълъг и труден път, в който спортът се преплита с майчинството, саможертвите и ежедневната битка. Италианската шампионка е родена в намиращия се до Рим град Фраскати почти по случайност - просто защото акушерката на майка ѝ била от зоната на Кастели Романи, от която е част тази община. Франческа е израснала обаче в римския квартал “Коли Аниене”. Тя носи спорта в кръвта си. Още на 14 месеца баща ѝ Маурицио я поставя на кънки. Това не е случаен избор: той е легенда в пързалянето с ролкови кънки, има зад гърба си девет световни титли и е многократен рекордьор на 50 км. С други думи, семейната страст се превръща в мисия. Следват титла след титла, победи и лишения, докато през 2006 г., по време на oлимпиадата в Торино се ражда и голямата мечта на Маурицио, свързана с дъщеря му. 

“Спомням си как баща ми ме чакаше пред училище” - разказва Франческa - Тогава учех в класически лицей в крайния римски квартал “Туфело”. Качихме се в колата и потеглихме към Базелга ди Пине в Трентино, единственото място в Италия, където можеше да се тренира на лед. Седем часа път, които станаха рутина. За да ме следва в олимпийската мечта, баща ми буквално съсипа четири автомобила”, ще разкаже Франческа по-късно пред в. “Кориере дела сера”.

Идват и първите успехи, следва олимпийският дебют в Сочи, а после болезненото разочарование в Пьонгчанг, Южна Корея - седмо място в любимата ѝ дисциплина масов старт (mass start). Сълзите ѝ са последвани от мисли за отказване. Именно затова сребърният и бронзовият ѝ медал от oлимпиадата в Пекин през 2022 г. имат толкова различно значение.

“И двата са прекрасни, но по различен начин” - обяснява тя - Среброто на 3000 м е специално, защото дойде в най-класическата дисциплина, срещу съпернички, израснали на лед. Аз стъпих на овалната писта чак на 17 г., това го прави още по-ценен. Бронзът в масовия старт обаче е най-много мой: там има директна битка, тактика, стратегия. След корейското разочарование това беше медалът на реванша и утвърждаването.

След това Франческа се устремява и към следващото си предизвикателство - Милано-Кортина.

Когато ѝ съобщават, че ще бъде знаменосец на Италия на закриването на oлимпиадата, остава без думи: 

“Римлянка - знаменосец на зимни олимпийски игри? Звучи невероятно, нали? И точно затова е още по-красиво. Това е допълнителен стимул да стигна докрай до Милано-Кортина. Ще бъда на 35, но oлимпиада у дома е прекалено голямо изкушение, за да го изпусна.”

Спомените я връщат към

километри тренировки,

към клаксоните на

недоволни шофьори

по улиците на римския квартал “Еур”, докато баща ѝ я следва с колата. “Веднъж дори му лепнаха глоба за превишена скорост, карахме с 50 км в час там, където ограничението беше 30”, смее се тя.

Рим и любимият футболен клуб “Рома” са в сърцето на Франческа така, както и Ладисполи, където живее със съпруга си Матео Анджелети, също кънкьор и треньор. Там по крайбрежната алея Франческа намира свобода в другата си страст - колоезденето.

През май 2023 г. ражда сина си Томазо. В следващите 18 месеца го кърми, докато едновременно с това продължава да се подготвя като елитна спортистка - нещо, което малцина биха издържали.

“Италия не е като Северна Европа - обяснява тя. - Нямаме достатъчно писти. За да тренираме и да се състезаваме, прекарваме около 250 дни в годината в пътуване по света.” Решаваща се оказва подкрепата на всички около нея: на федерацията с т.нар. “Проект мама”, семейството ѝ и целия щаб на националния отбор.

“Това беше истинска отборна работа. Горда съм, че успях да покажа, че можеш да се върнеш дори по-конкурентна след бременността си”, каза Франческа пред медиите. През 2025 г. тя печели първото злато за Италия на 5000 м на световното първенство в Хамар, Норвегия. 

Сегашният златен финал на Франческа на олимпиадата в Милано-Кортина бе последван от море от емоции. Увитата в италианското знаме спортистка

се затича към трибуните, за да

прегърне своя двегодишен син

и изправи публиката на крака.

“Това злато е за мен и за всички жени, които не искат да избират между това да бъдат майки и това да бъдат най-добрите в света”, коментира спортистката.

Връзката с Джина Лолобриджида неизбежно привлича внимание, но Франческа винаги е говорила за нея с изключителна сдържаност и уважение. “Ако трябва да бъда честна, нямам време дори да чувам най-близките си роднини”, признава тя. “По-известна от Джина? Никога не бих си позволила дори да го помисля”, допълва още родственицата на голямата актриса.