Линдзи Вон се оказа най-хазартният състезател от всички мъже и жени в алпийските ски
Линдзи Вон остана в историята на алпийските ски с ореола на най-обичаните победителки с най-феноменалното завръщане и светкавична нова победа и най-трагичния финал на една велика спортна кариера.
За основанията за старта на това почти обречено състезание най-много разбиране биха проявили зависимите от някаква дрога: за Линдзи Вон състезанията бяха тази дрога. Не искаше да доказва нещо на някого, искаше да надделява над себе си отново и отново. Маниакално, себененавистно дори. Тя искаше да се убеди, че може повече от това, което всеки би предположил.
И почти успя. Почти...
Снимките, които излязоха от агенциите разкриват и причината за падането: Линдзи Вон се блъска челно във флагчето и то я завърта. Не е поддал кракът - лична скиорска грешка е това.
Страховитото търкаляне по пистата, писъците, откъслечните думи "Не мога, не, боже, не мога..." са доказателство за думите на всички, които питаха за какво й е нужно. В същото време атлетите, все пак озадачени от гигантския риск, който поема, казаха, че те разбират защо за Вон е важно и защо ще го направи.
Убедена съм, че и най-лютите й съпернички искаха тя да се представи добре - дори и заради тях самите.
Линдзи Вон се оказа най-хазартният състезател от всички мъже и жени в алпийските ски. Линдзи Вон не играеше с пари - тя залагаше себе си.
Петра Влъхова също мечтае до лудост да се върне на пистата, но не го прави. На няколко пъти се чух с ръководителя на нейния екип и той всеки път ми казва, че тя тренира усилено и че ще даде интервю, когато е наясно със завръщането си.
Преди малко видях, че ще участва в слалома. Още една забележителна състезателка за която ще трябва много да стискаме палци!
Фредерика Бриньоне претърпя страшно тежка контузия, но се върна, когато беше напълно възстановена.
Нина Ортлиб, която също падна днес, но сполучливо, е претърпяла 23 операции за своите 29 години и също не се спира.
Да си кажем истината: няма и грам нормалност в това да стъпиш на две дъски и да летиш със 110-120 км/ч. Залогът във всяка частица от секундата е личният живот и риск да останеш инвалид завинаги.
Канде Морено от Андора падна жестоко, след като пострада при самото приземяване от скок и кракът й поддаде като гумен.
Съвсем личното ми мнение е, че тази писта не е за спускане, а беше някакъв разширен вариант на Супер Г, който ще се проведе утре именно на същото трасе. Един от участъците, между скалите, е с наклон от 65 процента - това е хвърляне с главата надолу, почти вертикално! (слизала съм - не си въобразявам, че съм карала - по 67% процента наклон и сякаш във всяка секунда щях да се прекатуря през глава)
По някакъв нов и модерен начин онова, което в римски времена е било "хляб и зрелища", сега е "пуканки и спорт".
Изискванията за физическа подготовка за рисковите състезания са отвъд нормалните възможности на човешкото тяло, но тези тренировки все пак се провеждат и атлетите се готвят маниакално, неотстъпно, със свръх амбиция ден след ден, с месеци, с години и още години. И после претърпяват нови инциденти и още по-маниакално се впускат в завръщането си.
Не знам какъв вид наркотична зависимост е спортът, но Линдзи Вон не е виновна за неудържимата си амбиция - тя е продължение на всичко, което световните изисквания за спорт са наложили.
Победата на Бриндзи Джонсън е помрачена, медалите на първите три в спускането не им носят толкова радост, колкото са заслужили.
Жестокото падане на Вон ще се отрази на духа на всички американски атлети в ските. И от тази гледна точка личният егоизъм на Линдзи постави на риск представянето на всичките й сънародници. Никой не би я обвинил пряко, но и всички - дори тези от другите национални отбори - съжаляват, че тя допусна това да й се случи. За мнозина по целия свят поетият риск е само осъдителен.
Сбогом, Линдзи Вон.
*От фейсбук
