Откриването на Зимните олимпийски игри беше урок по мярка, стил и изпипване на всеки детайл.

В един толкова чуплив свят, италианците успяха да изградят красивата илюзия, че хармонията е възможна.

Че това, че сме различни, не е пукнатина в общото, а качество.

Умението да вмъкнеш тихи моменти в сърцето на грандиозното шоу, да оставиш кадъра да "разказва сам". Кинематографично и телевизионно (предполагам и зрелищно за присъстващите на церемонията), което ни напомня, че заедно можем.

Не въпреки различията ни, а заради тях.

И един малък съвет към телевизионните коментатори: 🎤

Гледаме и виждаме. Не е нужно всяко движение да бъде обяснявано, всяка емоция - преразказана! Понякога тишината е най-добрият превод на красотата. Умението да си лаконичен е признак на вкус.

Лаконичността е качество, не недостатък!

Успех на българските спортисти!

*От фейсбук