Надзиратели изнасилвали задържани с оръжия, други загубили зрение  - удряли ги с ток в окото

От “едно от най-изящните творения, които умът на архитект е създавал някога” до “ад на Земята” - това е метаморфозата през годините на известния затвор “Ел Еликоид” (“Хеликс”), който се превърна в символ на твърдото управление на венецуелския лидер Николас Мадуро.

Макар че след залавянето му от САЩ неговата заместничка Делси Родригес започна да освобождава затворници от най-смразяващото кръвта място в Каракас, като жест “в търсене на мир” с Доналд Тръмп, редица семейства все още очакват да прегърнат близките си.

Ако все още са живи

“Ел Еликоид” е повече от затвор - зад стените на спираловидната сграда, която някога е трябвало да бъде световна търговска Мека, кошмарите се превръщат в реалност. А репутацията си гради и преди Мадуро да застане начело на страната. Още през 2012 г. Междуамериканският съд по правата на човека издаде решение по делото на мъж, който е бил затворник в “Ел Еликоид” над шест години. В него съдът посочва, че затворниците са били подложени на “изключително лоша” килийна среда.

Използваните от съда думи обаче звучат, меко казано, умерени, когато по-късно бивши затворници разказват за всичко, което са преживели.

Ежедневието в “Ел Еликоид” е пропито с побоища, изнасилвания и куп други мъчения, на които охранителите подлагат задържаните. Пропито е и с кръв - в разказите на затворници често присъства моментът, в който се събуждат сутрин и виждат съкилийниците си да лежат в безсъзнание на пода, целите окървавени.

Един от най-популярните методи за изтезания е т.нар. бяло мъчение,

познато още като “руското”. При него затворници биват натъпкани в тясна килия без прозорци, боядисана изцяло в бяло и с ярки светлини, които никога не се изключват. Стерилната светлина кара хората да губят всякакво чувство за време, като някои от тях имали халюцинации и чувството, че умовете им “изчезват”. Светлината трептяла единствено, когато друг затворник бил удрян с ток в съседна килия, разказват пред британския “Телеграф” венецуелци, изтърпели присъди в “Ел Еликоид”.

Близо 1000 дни в затвора прекарва опозиционният политик Росмит Мантия. През 2014 г. от Боливарската национална разузнавателна служба (SEBIN) нахлуват в апартамента му в Каракас, където той живее с баба си и дядо си. По това време Мантия бил студент, член на опозиционната партия Voluntad Popular и ЛГБТ активист. Анонимен информатор - във Венецуела са познати като patriotas cooperantes (патриоти сътрудници), обвинил Мантия, че получил пари за финансиране на антиправителствени протести. Това явно било достатъчно, за да прати Мантия зад решетките. Случаят му стана популярен благодарение на “Амнести Интернешънъл”, които посочиха, че Мантия е “затворник заради съвестта си”.

В килия с размери два на два метра, лишена от слънчева светлина, той развил кожни заболявания и тежка депресия. В някакъв момент станал почти

неразпознаваем за близките си, защото свалил над 27 кг

Само роднини можели да му ходят на свиждане, като освен това за целия период, в който Мантия бил задържан, се наложило те да му носят всичко - от храна и лекарства до основни тоалетни принадлежности, дори питейна вода. Когато имал нужда от лекар, е лъгал охраните, че го посещавал роднина.

За щастие, Мантия не е физически измъчван, но самият той станал свидетел на ужасяващи практики. Според разказите му е имало случаи на убити затворници с токов удар. Виждал е и как пазачи изнасилват арестанти с оръжия. “Имаше някои, които загубиха зрението си, защото им поставяха електрод в едното око”, спомня си той. И допълва, че мнозина измъчвани били окачени като “мъртви риби”. Друга форма на мъчение била да

покриват главите на затворници с торби с

екскременти Мантия, заедно с още 22-ма, бил държан в малка килия с размери 5 х 2,7 м, известна като El Infiernito - “малкия ад”. Наречена е така, защото няма естествена вентилация и е осветена от ярка светлина 24 часа в денонощието, което дезориентира, казва Мантия - вероятно това е въпросното “бяло мъчение”. Условията в килията били изтезание сами по себе си: “Уринирахме там, където държахме храната си, защото нямаше място. Дори не можехме да легнем на пода от липсата на пространство”.

Вилка Фернандес - организатор на антиправителствени протести и бивш затворник в “Ел Еликоид”, разказа пред “Файненшъл Таймс”, че е бил посрещнат от надзирател, който потрил ръце и радостно му казал: “Добре дошъл в ада”. Част от спомените на активиста, прекарал над 2 г. в “Ел Еликоид”, са сцени как служителите в затвора ползвали електрошок върху гениталиите на арестувани и ги задушавали с найлонови торбички, пълни със сълзотворен газ. На същите мъчения бил подложен и самият Фернандес. Веднъж той бил окачен на метална решетка в продължение на седмици: “Бях оставен да вися там цял месец, без права, без възможност да използвам банята, без да мога да се измия и нахраня правилно”. След две години в ада Фернандес заминал като изгнаник за Перу през 2018 г.

В средата на януари т.г. ООН направи оценка, че в “Ел Еликоид” все още има около 800 затворници. Точният брой обаче е труден за определяне, тъй като по-голямата част от информацията около мястото се пази в тайна. Мнозина близки на затворници не знаят какво се случва с тях и дали изобщо са в “Ел Еликоид”. Такъв е случаят на Хесус Рамос. Бившият офицер се предава на правителството на Мадуро, след като през 2020 г. участва в неуспешен опит за сваляне на авторитарния лидер - операция “Гидеон”.

Отначало той е изпратен в “Ел Еликоид”, но няколко месеца по-късно казват на съпругата му Виктория, че е преместен. Оттогава тя не е чувала нищо от него, пише “Уолстрийт Джърнъл”. Подобна е съдбата на около 50 задържани.  

“Ел Еликоид” е проектиран като търговски център през 50-те за венецуелския диктатор Маркос Перес Хименес. Проектът е представен в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, където е приветстван като постижение на модернизма. Навремето испанският художник Салвадор Дали предложил да украси сградата, а чилийският поет и носител на “Нобел” Пабло Неруда я описал като “едно от най-изящните творения, които умът на архитект е създавал някога”.

Строителството било почти на финал, когато властта на Хименес пада през 1958 г. Новото правителство отказало да завърши “Ел Еликоид”. През 1961 г. проектът спрял, а през 1975 г. сградата станала държавна собственост.

През 1979 г. хора започнали незаконно да живеят там - за 3 г. броят им надхвърлил 12 хил. Така “Ел Екикоид” се превърнала в свърталище, където се извършвал трафик на наркотици и други престъпни дейности. През 1982 г. обитателите били изгонени, а сградата трябвало да стане Музей на историята, но това така и не се случва. През 1984 г. тя става щаб на венецуелската разузнавателна полиция. Оттогава насам помещенията, които някога трябвало да бъдат лъскави магазини, почнали да се ползват за задържане и мъчения на опозиционери.