На ледения остров отборите решават кой да е шампион в рамките на една седмица, а САЩ и ФИФА убиха мечтата за участие на Мондиала

Преди старта на шампионата винаги е напечено. Треньорите раздават последни наставления, футболистите се надъхват едни други, а феновете кърпят знамената и репетират новите хореографии. Само на едно място в света приготовленията за шампионата протичат по съвсем различен начин.

Всъщност в Гренландия въобще не се приготвят толкова старателно, тъй като свършват още преди да са започнали. Осемте отбора, които имат нещастието да практикуват футбол на ледения остров, имат точно една седмица на разположение, за да определят кой ще е новият шампион.

Миналата година първенството започна 28 юли и приключи на 3 август, като на тези 6 дни бяха изиграни 20 мача в столицата Нуук. Първата причина за подобна припряност са климатичните особености в този район на света, които осигуряват твърде кратък прозорец за практикуването на спорт. Дори през "най-топлото" време от годината на най-големия остров в света духат студени арктически ветрове, а температурите се движат в интервала 5-10 градуса. И понеже там свежата трева е също толкова дефицитна, колкото питейната вода в пустинята Атакама, мачовете се играят на изкуствена настилка или на сгурия.

Другото голямо препятствие пред футболните отбори е липсата на инфраструктура. Близо 80 процента от територията на острова е скована от лед, което възпрепятства плановете за прокарване на пътища между градовете. В същото време пътуването по въздух и вода е бавно и ужасно скъпо.

В общи линии природата възпрепятства всячески опитите на местните да копират добрия пример на големите първенства по света. А е доказан факт, че гренландците обичат футбола. Това всъщност е национален спорт за гражданите на автономната територия в рамките на Кралство Дания. Близо 10 процента от населението, или приблизително 5500 души, играят футбол и мечтаят да видят как техните любимци играят на голямо футболно първенство.

Това засега се оказва невъзможно и не е ясно дали въобще някога ще стане. Местните футболни шефове са добре запознати с желанията на феновете, но опитите им да пробият на международната сцена се разбиват в солидна бетонна стена. Новият световен шериф Доналд Тръмп още при първия си президентски мандат обяви, че иска "да си прибере острова", който смята за американска собственост, а през последните седмици претенциите му предизвикаха сериозна международна политическа и дипломатическа криза. Анализатори твърдят, че наред с геостратегическото си разположение Гренландия привлича погледа на американците и с огромните си залежи от критични минерали и редкоземни елементи.

Тръмп би искал щатски компании да налазят ледения остров и възможно най-бързо да започнат добива на литий, графит, неодим и какви ли не още природни богатства, от които се правят батерии, чипове, телефони и оръжия. Сигурно е обаче, че американският президент колкото силно се интересува от ресурсите на Гренландия, толкова слабо се вълнува от футболния шампионат на острова. Което не попречи на неговата администрация да осуети опитите на островитяните да получат официално признание от международната футболна общественост.

Гренландия от години драпа със зъби и нокти да стане член на УЕФА, но европейската футболна централа изисква страните членки да са признати от ООН за независими държави. През 2024 г. автономната територия на Дания прави рязък завой, подавайки молба за членство в Северноамериканската конфедерация CONCACAF. Идеята изглежда добра, тъй като островът географски принадлежи към Северна Америка, а в CONCACAF вече членуват други територии без пълна независимост като Мартиника и Гуадалупа.

Въпреки това през юни 2025 г. на конгрес в Маями кандидатурата е отхвърлена с единодушно решение, а президентът на Гренландския футболен съюз Кенет Клайст възкликва: "Това беше удар срещу футболната демокрация!". ФИФА обаче не се трогва от силните думи и на свой ред отхвърля молбата за членство с мотива, че на острова не расте естествена трева. Нещо, което не се случва и сред пясъците, където се игра цял мондиал, но там парите пребориха правилата. ФИФА обаче се оправдава и с липсата на политическа независимост на Гренландия, а заявеното намерение на САЩ да поеме контрол над острова допълнително създаде напрежение и направи нулеви шансовете му да играе на голям футболен форум. И все пак на вечно замръзналата земя топката ще продължи да се търкаля към едната или другата врата.

И ако в края на юли имате път към Гренландия, задължително отидете на мач. Едва ли друг път в живота си ще имате шанса в разгара на лятото да дзиндзирикате от студ на трибуните и да видите как се става шампион в рамките на една седмица.