Една от най-паметната случки от моя войниклък е охраняването на Димитър Пенев в комендантския арест през пролетта на 1974 г.

Тогава Пената бе капитан на ЦСКА и на националния отбор на България и на върха на футболната си слава. Този арест беше само за офицери и заради това началник на наряда винаги беше офицер.

В един майски ден пак застанахме пред портала на комендантството. След обичайното "Пост сдадох!" - "Пост приех!" от стария наряд пуснаха нещо като парола:

-Пенев е в ареста! - Кой Пенев? - "Футболистът от ЦСКА бе, Пената... Предиобед го доведоха! - А стига, бе?!

Обаче се оказа вярно. Димитър Пенев бил докаран сутринта и заключен в една от килиите на първия етаж. Застъпихме ние наряда си и ако до вечерта беше минал на проверка страховитият по онова време началник на Софийския гарнизон полк. Нинов, щеше всичките да ни натръшка в килиите.

Никой не стоеше уставно на поста си, всеки искаше да види отблизо елитния арестант

Привечер го видяхме, разхождаше се пред сградата на комендантството. Беше облечен в униформа на капитан от Българската народна армия.

Но униформата и особено фуражката бяха тип "покойникът е бил бая едър човек".

След години Димитър Пенев ми разказа причината за този арест. В мач от първенството ЦСКА играе с "Локомотив" (Сф) и губи с 1:2.

"Аз вкарах гола за нашите, мисля, че играх най-добре - спомни си Пената, - обаче накрая отнесох калая." На разбора на мача в понеделник идва и адмирал Иван Добрев, тогава зам.- министър на отбраната. Отчита се, че отборът е играл слабо, без комунистически боен дух и воля за победа.

- Кой е капитанът на отбора - пита адмиралът. Той много добре знае кой е капитан на тима и въпросът му звучи нелепо.

- Аз, вдига ръка Пенев.

- Защо ти, другарю капитан, не поведе съотборниците си към победа? Защо не даде личен пример, който да бъде последван от всички, продължава все по-строго адмирал Добрев.

И тук Пената в неподражаемия си стил изтърсва:

- Ама аз сега не мога да взема да им движа краката, та да тичат по-бързо и да играят по-хубаво...

- Три денонощия арест! - прекъсва го адмирал Иван Добрев и така разборът на мача свършва. Пенев е качен в специален джип и право в ареста.

На зам.-началника на ареста, сержант от Видинско, същия ден му се родило дете.

И вечерта той

щедро почерпи високопоставения арестант с хубаво червено вино

"Тъкмо мислех, че ще си отспя пет дни - разказа още Пенев, - обаче рано-рано сутринта вдигнаха и заключиха нара. Такъв бил редът."

Някъде преди обяд на другия ден в комендантството идват Борис Станков, тогава шеф в управата на ЦСКА, и докторът на отбора Гевренов. Те казват на Пенев, че е изпратен специален човек при министъра на отбраната армейски генерал Добри Джуров, който бил някъде на полеви учения. Според тогавашния устав Пенев можело да бъде освободен от ареста или от човека, който го е наказал, или от по-висшестоящ от него.

Малко след като Боби Станков и докторът си тръгват, в ареста идва и сам адмиралът, може би разбрал, че работата ще опре лично до министър Джуров.

- Знаеш ли - цяла София говори, че ти си в ареста? - пита адмирал Добрев. - Не, не знам, тъй като цяла сутрин не съм излизал от тука - отговаря Пената с присъщия си мировянски непукизъм.

Адмирал Добрев теглил едно дълго и назидателно слово на "провинилия" се футболист и капитан и го освобождава от ареста. Никой обаче днес не може да каже дали и благодарение на онова "конско" за спортно-възпитателната методика изиграва ролята си и Димитър Пенев стана големият Стратег на българския футбол...

Моя милост служеше в Девета танкова бригада като мерач на БМ-13 - (Бойна машина 13).Такова бе кодовото име на "ванюшите" - подобреното издание на легендарните съветски "катюши". Те изстрелваха един след друг снарядите си от нещо като релси, а "ванюшите" - с помощта на 32 еднометрови тръби, които наричахме "кюнци". Не знам колко са били подобренията на тия бойни машини, но далекобойността им беше едва 6-7 километра. След години били продадени на една арабска държава.

Основната

задача на Девета танкова бригада беше да охранява София

Водеше се елитна - имаше кашишкия (мото-стрелкови) полк, танкистки, артилерийски и парашутен.

Софийското комендантство се намираше от мястото, където беше злополучният паметник "1300 години" до мястото, където сега е НДК. Входът приблизително беше там, където сега е паметната плоча на репресираните по време на комунизма.
Освен комендантски в София имаше и гарнизонен арест. Той беше за провинили се войници и сержанти.

Двуетажната сграда, в която "лежаха" арестуваните, и сега си е там, зад хотел "Хилтън". Построена е през 1932 г. като част от бившите казарми.
Разполага с три тунела за обучение по стрелба на войниците. В периода 1941-1944 г. са изпълнени смъртните присъди на 55 души, осъдени по действащия тогава Закон за защита на държавата.

Сред тях са генерал Владимир Заимов – разстрелян на 1 юни 1942 г., Никола Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов – на 23 юли 1942 г., Александър Пеев (Боевой), Емил Попов и Иван Владков – на 22 ноември 1943 г.

От 1958 г. стрелбището е обявено за исторически паметник на културата от национално значение. През 1969 г. се превръща в "Мемориал Гарнизонно стрелбище".

През 1999 г. по инициатива на Столичната община се извършва консервация и реставрация на културно-историческия ансамбъл и се създава музейна експозиция, посветена на националното помирение.
На пост пред бариерата на гарнизонния арест на 8 февруари 1974 г. навърших 20 години.

Родната казарма ме събра с Павел Шопов, бъдещия депутат и заместник на Волен Сидеров в "Атака". А преди това народен представител от СДС и близък душеприказчик на Филип Димитров.

Редник Шопов беше гаубичар, но още като новобранец го бяха направили пощальон на дивизиона. В лявата си ръка здраво стискаше чантата за писмата и телефонограмите, а дясната му бе винаги изпъната в шпиц - готова да "удари козир" (да отдаде чест) на всеки началник - от ефрейтора до генерал Любчо Тошков, тогавашния командир на бригадата.

С Павката станахме дописници на "Димитровски войн", орган на Първа българска армия. И намазахме по 5 дни домашен отпуск и по един съветски фотоапарат, защото през 1975 г. вестникът навърши 25 г.

А Костадин Филипов, бъдещият главен редактор на в. "Народна младеж" и дългогодишен кореспондент на БНТ в Скопие,

направо беше издигнат до кореспондент на вестника

Преди да облече кашишката униформа, той вече беше завършил журналистика в СУ.

Батареен командир в Девета танкова бригада ми беше Арлин Антонов. Тогава млад и красив старши лейтенант, който ме беше избрал за "викач". Да уточним, че викачът е войник, който при тревога трябва да извести "своя" офицер.

После Антонов се издигна до началник на контраразузнаването и депутат от ОНС. На един от изборите за президент беше вице на Жорж Ганчев.

От Арлин Антонов съм запомнил крилатата му фраза: "Всеки е длъжен да бъде умен съгласно Устава за вътрешна служба!".