Помен и почит за Ян Палах
На 16 януари 1969 г. в центъра на Прага се самозапалва студентът Ян Палах. Той се жертва и така протестира срещу примирението в обществото с възстановяването на съветския комунистически контрол над отечеството му, след смазването на Пражката пролет.
А ние не трябва да забравяме, че престъпният комунистически режим у нас изпрати български войски за участие в съветската агресия срещу Чехословакия.
Погребението на Палах прераства в масови протести срещу режима. Месец по-късно (25 февруари 1969 г.) и студентът Ян Зайиц се самозапалва и умира на същото място. Два месеца по-късно, през април, се самозапалва и Евжен Плоцек в Ихлава. Но историята е съхранила за поколенията и саможертвата, която прави на 5 ноември 1968 г. украинецът Васил Макух, който се самозапалва в центъра на Киев в знак на протест срещу русификацията на Украйна и смазването на Пражката пролет.
През нощта на 23 октомври 1973 г. служители на чехословашката Държавна сигурност изваждат от гроба тленните останки на Ян и ги кремират. Едва година по-късно те разрешават на майка му да постави урната в местното гробище. И едва на 25 октомври 1990 г. тя е официално върната в Прага.
След падането на комунистическия режим на мястото, където като факли изгарят Палах и Зайиц, е издигнат възпоменателен бронзов кръст.
Плаках, когато за първи път чух песента „Факли" на полския бард Яцек Качмарски, посветена на геройската саможертва на Ян Палах. Но припомям за всичко това на младите днес, защото с тревога наблюдавам как лесно те се поддават на манипулациите на наследници на яки комунистически и ДС фамилии, които ги лъжат, че са "промяна". Моето поколение живя в ужасен свят и не бих искал той да се върне чрез децата и внуците на тези, които го бяха създали. А сигналите за това ги има. Те идват от партии като ПП-ДБ и "Възраждане", от президента Радев, а и от други по-ситни политически субекти.
Не трябва да се примиряваме с опитите на днешните неокомунисти да стигнат до властта по "другия начин", като направят "ала-бала" чрез машините за гласуване. Но вместо да ми възразявате, по-добре чуйте "Факли" на Яцек Качмарек.

