10 екзотични особености в 20-годишния труден път към обмяната

В топ 3 сме по ниска безработица, по ръст в сферата на услугите, в първата деветка – при търговията на дребно

Въпреки апокалиптичните сценарии, свързани с приемането на еврото, България е в неочаквано добра икономическа форма и с множество добри показатели на фона на останалите държави в съюза.

Първата е, че напук на "търговците на страх" се присъединяваме с намаляваща безработица - у нас от юли насам тя е около 3,8%, а на финала - преди въвеждането на новата валута, през ноември вече е 3 на сто, докато за ЕС тя е два пъти по-висока. За всички, които ще заподозрат, че този показател е свързан със сезонната работа, ще отбележим, че ние сме в топ 3 на Европа. Безработицата е по-ниска единствено в Полша и Малта. За сравнение в страни като Словакия и Словения тя съответно е 5,6 и 5%, в Дания, Естония и Белгия - над 6%, в Латвия, Литва, Люксембург - над 6-7%, в Гърция - 8,2%, а във Финландия и Швеция варира между 9 и 10 на сто.

Защо този показател е важен индикатор ли? Защото трайното понижаване на броя на безработните показва потенциала на една икономика да работи на максимални обороти, да расте и да се развива.

И именно това илюстрира факта, че ние сме с втория най-висок ръст в сферата на услугите - 1,9%, при среден за ЕС и еврозоната от 0,3%. Всъщност тук отново сме начело на класацията - пред нас е само Люксембург. За сравнение в много страни, като Дания, Германия, Гърция, Италия, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Унгария, е регистриран спад, а у нас все още има голям неразкрит потенциал.

По отношение на търговията на дребно сме в топ 9 и сериозно се отклоняваме от страховитите сценарии, свързани с приемането на общата валута. При средно повишение в ЕС в края на ноември спрямо същия месец на миналата година от 2,3% ние се представяме направо отлично - с 3,1 на сто. Примерно в Хърватия, която преди нас прие еврото, този процент е 1,3, в колоса на ЕС - Германия, е 1,1, в Италия - 1,6%, и т.н.

Макар че все още не са излезли окончателните данни за м.г., смело може да се каже, че българите сме в първата десетка на най-пътуващите европейци. Още повече че данните на Евростат сочат, че за цялата 2024 г. над 80 на сто от воаяжите ни са били в ЕС.

Показател, който ни отрежда място сред най-любознателните туристи на Стария континент.

Напук на масовата заблуда, че у нас е най-скъпо и цените летят стремглаво към небето заради въвеждането на еврото, ние не сме на първо място и не, не сме единствените. Поскъпването в България и Гърция, която отдавна е приела еврото, е с 1,6%. Най-високите месечни покачвания са регистрирани в Ирландия - с 4,4%, и в Швеция с 1,9%. При задълбочен анализ на детайлите ще установим, че евровалутата няма нищо общо с това.

Причината е, че цените на енергията са се повишили с 1,8-1,9% в еврозоната и в ЕС през ноември 2025 г. в сравнение с октомври 2025 г., което е довело до увеличение на цените на промишлените производители с 0,5% в еврозоната и с 0,6% в ЕС.

Но особеностите ни не свършват дотук. Факт е, че влязохме в еврозоната с висока инфлация спрямо останалите страни - според Евростат с 3,7% през ноември, като пред нас бяха Румъния - с близо два пъти по-висок процент, Естония, Словакия и Австрия. От друга страна, в еврозоната е в ход една изключително позитивна тенденция - там инфлацията през декември намалява въпреки по-интензивните покупки. Тоест само оттук може да се направи прогнозата, че нашата инфлация рано или късно ще поеме надолу, за да стигне средните нива в Европа от 2,4%. В момента това може да звучи абсурдно за мнозина и не може да се очаква през първите няколко месеца, когато много търговци ще тестват на гърба ни всички магарии, за които се сетят с цените.

Но неумолимата тенденция е в ход и откакто съществува общ пазар, винаги става едно и също - той заедно с общата валута бавно, но сигурно балансира търговията у нас.

Първите сигнали ще се усетят, когато хранителните стоки, които са по-евтини в ЕС от тези у нас, поемат надолу.

Друг интересен щрих е, че всички са убедени, че цените на имотите у нас удариха тавана заради еврото, но по този показател изобщо не сме първи. При среден ръст от около 5% в ЕС у нас той е над три пъти по-висок. Но не сме рекордьори, тъй като пред нас е Унгария, чийто скок е над 20 на сто, а тя не е приела еврото, сочат данни на Евростат. Малко след нас е Словакия с 13,4%, където общата валута вече циркулира, и след това е Чехия, където еврото не е прието.

Подобна е ситуацията и през последните 10 г. За този период имотите у нас са се повишили със 156%, а наемите с 50 на сто. По този показател отново не сме първи - Унгария е начело с поскъпване от 275%, а при наемите - със 107%. В Португалия и Литва цените също са излетели по-високо от нашите - с над 160%. За сравнение за този период тези в еврозоната са се повишили с малко над 50%, а наемите с над 20%.

България прие еврото, изпъквайки с още един показател, който е трудно обясним. Ние сме безапелационен рекордьор, полагайки най-продължителните усилия, за да приемем еврото - близо 20 години - от присъединяването ни през 2007 г., когато подписваме договора, включително за общата валута, до въвеждането в началото на 2026 г. Причините са десетки - години наред не покривахме изискванията за инфлация и дефицит, но заедно с това у нас се проведоха безпрецедентен брой хибридни атаки, манипулации, бяхме свидетели на поредица от политически кризи, опити за саботиране на процеса с референдум, липса на достатъчно политическа воля в определени моменти и т.н.

Другият рекорд, който поставихме с влизането в еврозоната, е, че го направихме максимално разделени. Данни на Евростат неотдавна показаха, че 51% от гражданите са за присъединяването към единната валута, други 26% са неутрални и 22 на сто са против. "Призракът" на референдума изплуваше на няколко пъти, инфлацията се бе устремила нагоре, политическите кризи водеха до все по-разхлабени бюджети, заради което датата за приемането на общата валута на два пъти бе отлагана. В общи линии през тези 20 години приличахме на катерицата от "Ледена епоха", която аха да грабне жълъда, и отново и отново го изпуска.

В западните медии често се посочва, че държим рекорда и за най-остри дезинформационни кампании. Буквално всеки ден осъмвахме с някоя нова апокалиптична версия как еврото ще ни завлече на дъното на фалита.

България се отличи от останалите страни и по още един екзотичен критерий - до момента нито една не бе приемала еврото с валутен борд. Именно с него бяха свързани част от страховете - че с новата валута ще настъпи финансов разгул. Манипулация, съшита с бели конци, която няма нищо общо с еврото, а с ценностната система и принципите на управляващите. За сравнение общият държавен дълг през 2009 г. бе 4,8 млрд. евро. а в момента според калкулатора "Пазител на стойност" е над 33 млрд. евро. Сумата е натрупана, независимо че през цялото това време бяхме във валутен борд, който не успя да озапти политиците да се въздържат от нови заеми. Тоест ако оттук нататък се влоши финансовата дисциплина, проблемът определено няма да е в еврото, а в разпоредителите с публични средства.

Финален щрих в тази история е, че близо половината от левовете са вече обменени в евро още преди да са изминали 2 седмици. Факт, с който рухва поредният мит, че с еврото орем в дъното.