• Модерните интерактивни центрове залагат на кучета роботи, 360-градусови
• пърформанси и зрителни илюзии
• Имерсивното изкуство е най-новият тренд. Имаме дори виртуален зоопарк

Музеите не са това, което бяха. Вече не е задължително паркетът в залите да скърца, а по стените да висят табелки "Пазете тишина", "Не пипайте експонатите" и "Снимането забранено". Държавата и общините отдавна не са единствените, които развиват музейно дело, и в него все по-масово навлизат частни компании и организации. Концепциите на комерсиалните музеи видимо са по-различни от на традиционните и техните мениджъри нямат нищо против посетителите да пипат атракциите и да се снимат с тях. В новите музеи има цели салони, в които гостите могат сами да изработят неща, които после да занесат вкъщи или пък да подарят за експозиционния архив.

Отскоро в София има интерактивен музей, посветен на науката и изкуството. В него редица изобретения и природни явления са представени не като снимки и табла за гледане, а като игри и забавления, в които основни действащи лица са посетителите. Phenomena се намира на бул. "Мария Луиза" срещу ЦУМ. В момента разполага с над 100 експоната, разпределени в различни секции. Една от тях е посветена на свойствата на електричеството и светлината. В нея може да се види и пипне бобина на Тесла, фигура на Лихтенберг. В друг ъгъл достъпен за разглеждане е прародителят на анимацията – фенакистископът. Освен това посетителите могат да "пускат" мълнии, да движат предмети от разстояние, да редят интерактивни пъзели. Както може да се очаква, най-любима на децата е UV секцията, в която те рисуват със специални маркери.

В музикалната зала всеки желаещ може да посвири на единствения инструмент, който издава звуци без докосване - теремина. В съседство са калимбата, укулелето, отоматонът, хандпанът. "Предлагаме на гостите да посвирят на всеки инструмент, до калимбата сме оставили схема за изпълнението на няколко песни", разказва Деян, който е един от уредниците във Phenomena.

Следва среща с щита за невидимост, който е прозрачен, но въпреки това, когато човек застане зад него, става невидим за околните. В съседство е специалната стая за суминагаши, древно японско рисувално изкуство, което в превод означава "плаващо мастило". Със специални четки във водата се пускат последователно капки мастило и сапун, които създават уникални и понякога много красиви мотиви. По стените на стаята са наредени десетки суминагашита, нарисувани от гостите на Phenomena.

Голямата звезда на музея е кучето робот Бен-Бен, на което е отделено централно място в сбирката. То може да се върти, да подскача, да сяда, да тича по няколко начина, да се изправя на задни и предни лапи, да маха за поздрав, да изпълнява гласови команди, да се ръкува и т.н. От екипа разказват, че кучета роботи от това поколение вече се използват като охрана на домове, за индустриални инспекции, дори в спасителни мисии.

Phenomena е създаден от 33-годишния Мирян Костадинов и неговите родители. "Исках да направя нещо, което представя науката като емоция и преживяване - разказва той. - Исках да е интересно на децата, които могат да се докосват до експонатите. Исках родителите също да не скучаят и да научават нещо ново или пък да попълнят знанията си. Често питам хората: кое ви хареса най-много? Много от тях не могат да посочат нещо конкретно и казват: всичко ни хареса. Този отговор ме радва, защото показва, че предложенията са вариативни и че всеки може да открие нещо за себе си."

Като ученик Мирян завършва профилирана паралелка с математика и физика, а впоследствие учи изящно изкуство и дизайн в английския град Хъдърсфийлд. Разказва, че проектът е естествено продължение на интересите му. "Винаги съм колекционирал чудати неща и съм възприемал дома си като галерия или дори като малък музей - пояснява той. - Когато някое момиче ми е идвало на гости, съм показвал колекцията си и съм разказвал как съм се сдобил с определен предмет, какво знам за него и т.н. Дойде моментът всичко събрано да дойде тук, а към това да се добавят и много други неща".

Като концепция Phenomena се доближава до музея Exploratorium в Сан Франциско, смята Мирян. "Това е много голям музей, открит още през 60-те г. на ХХ век - споделя той. - Exploratorium е дело на сериозен екип от учени и днес в експозицията му има хиляди експонати."

Мирян вярва, че в бъдеще Phenomena може да се появи и в други градове в Европа. "Нашата версия е по-компактна и в нея е по-лесно да задържиш вниманието си - мотивира се той.- Няма ограничения във времето, но обикновено обиколката трае 1-1,30 ч., през които е лесно да останеш фокусиран".

Около 30 на сто от експонатите в музея са дело на български творци. "От години се интересувам от изобретения, съчетаващи елементите на съвременните STEAM програми (Science, Technology, Engineering, Art, Mathematics). Също така приятели ме свързаха с други творци, които се занимават със специализирани занаяти. Например те ми помогнаха да намеря човек с 3D принтер, който отговорно да принтира и сглоби скулптурата, която виждате в един от салоните. Те ме свързаха и с подходящите илюстратори и художници. Идеята за музея им хареса и всички откликнаха с голямо желание".

Мирян, баща му и майка му сами са направили друга част от атракциите. Тяхно дело например е пиксел масата, която съдържа основните дигитални цветове – синьото, зеленото и червеното. "В Европа не съм виждал такава маса, знам, че я има в САЩ - разказва Мирян. - Известно време си блъскахме главите как да я пресъздадем, и накрая го измислихме. Мисля, че се получи уникален експонат. Приятелят ми Никола Дюлгеров е автор на 3-4 от другите експонати. Освен това е много сръчен и ми помага в поддръжката. Веднъж плазмената топка се счупи и той бе човекът, който я поправи. Не познавам друг човек в България, който да може да поправи плазмена топка."

Създателят на Phenomena не крие, че музей е нямало да има без подкрепата на родителите му. "Баща ми е адски запален по инженерните науки и ми помогна много - разказва Мирян. - На практика той измисли техническите решения кое как да се случи."

Близо до Phenomena на бул. "Мария Луиза" се намира Музеят на илюзиите. Той е създаден през 2019 г. и вече натрупа доста стаж в културния микс на столицата. Мястото е начело в списъка на световния туристически сайт Tripadvisor в категория "Какво да се прави в София" с 98% положителни отзиви на посетителите. "Страхотно преживяване. Много интерактивно, с много пъзели и неща за изпробване. Много забавление и страхотни възможности за снимки", гласи една от последните оценки на гост от Великобритания.

Вероятно затова чуждестранните туристи са основните гости на музея, следвани от деца от детски градини и училища, а през уикендите – от цели семейства, изброява мениджърът Стефани Танева. "Най-популярните ни атракции са "обърната" стая и кътът със стола, в който ставаш по-дребен, отколкото си в действителност - посочва тя. - Втората атракция се получава само ако гледаш и снимаш през телефона, а за първата ето тук сме сложили указания как кадърът да се получи максимално атрактивен. Имаме още фосфорна стая, в която може да се рисува с фенерче. Тя е любима на децата, защото в нея могат да се превърнат в пирати, във феи."

Идеята за този тип илюзионни музеи е възникнала в Литва. Освен в София, филиали на центъра във Вилнюс има още във Вроцлав и Краков, във Флоренция, в Аликанте и Тенерифе. Наскоро Музей на илюзиите е открит и в естонската столица Талин.

Предстои обновление и добавяне на нови експонати и атракции и в софийския обект. "Разбира се, ще запазим най-харесваните от посетителите ни и към тях ще добавим други световноизвестни илюзии, които може да се видят в останалите наши музеи", пояснява Танева. 

В София вече има два музея за "имерсивно" изкуство. Терминът идва от английското immersive art, описващо аудио-визуални проекти, в които зрителят "потъва" или "се потапя". В основата на имерсивното изкуство стои симбиозата между картина, звук и съвременни технологии, която ангажира всички сетива на зрителя. Софийският MINA - Мuseum of Immersive New Art, отвори врати миналото лято в един от столичните молове. От сряда до неделя в него се излъчват 3D прожекции, посветени на исторически личности, важни събития, природни явления и феномени и т.н. В момента програмата е разделена между филми в 360- градусов формат за подводния свят, динозаврите и за изкуството на Ван Гог и Матис. .
Концепцията на MINA идва от Румъния, където имерсивни музеи има в Букурещ и в още няколко града. Засега филиалът в София предизвиква смесени оценки. В социалните мрежи може да се прочетат както положителни, така и доста критични отзиви. 32% от посетилите го и написали после рецензия във фейсбук го препоръчват. В една от последните пише, че качеството на филмите не е добро и че в зимните месеци в залата е студено. "Не може във времена, в които живеем и е толкова развито киното, в музей да се прожектира толкова ниско ниво филми, правени от непрофесионалисти, и то с образователна цел!", коментира гостът.
Друг обаче е доволен от видяното в MINA. "Прожекциите с насоченост към румънските художници, Ван Гог, както и новите в програмата - за Анри Матис и Алекс Нимурад, си струва да бъдат посетени. Имат и друг тип прожекции, с аудиогид, подходящи за деца, на образователни теми като динозаври, подводен свят и в допълнение Коледа. Единствено към изложбата за Древния Египет не мога да изкажа позитиви", пише в този отзив.
Най-новото място за имерсивно изкуство в София е "Пространство "Видение". То се помещава в къща на ул. "Кузман Шапкарев", в близост до Народния театър, и работи всеки ден без понеделник. За разлика от MINA, където очевидно залагат на визии, свързани с история, наука и природа, "Видение" се фокусира върху съвременното изкуство. В залите на красивата сграда се организират 360° изложби, 3D мапинг, аудио-визуални концерти с визуализации на живо, VR и MR (виртуална и смесена реалност) преживявания с технологии от последно поколение. Подът в по-малкото помещение е вибро-акустичен и
посетителите могат да усещат с тялото си ниските честоти на музиката. "Видение" е първото имерсивно артпространство в България, където дигиталното изкуство оживява около теб - пишат от екипа. - Тук светлината, звукът и движението се сливат в завладяващи преживявания, които не просто гледаш, а усещаш." Създателите на "Видение" са двама визуални артисти – Владислав Илиев и Михаил Илиев.
От около месец в София съществува и виртуална зоологическа градина. Hologram Zoo заема място в един от търговските центрове на бул. "Цариградско шосе". Въпреки краткото си съществуване мястото вече е натрупало над 5000 фенове във фейсбук. Организаторите съветват желаещите да посетят "зоопарка" да си резервират час, за да не се окаже, че местата са свършили. Резервация не е необходима за гостите под 4 г. и техните придружители.
"Холограмната технология превръща животни, динозаври и митични същества в свободно плаващи 3D образи - поясняват от мястото. - Те се появяват в реален размер, с поразителни детайли и толкова реалистично, че изглеждат като живи. Всяко шоу включва светлинни тунели и тематични зони, които пренасят зрителите в различни светове – от саваните на Африка и ледената Антарктида до джунглите и ерата на динозаврите. Темите се сменят редовно през годината, така че винаги има ново приключение за откриване."
Екипът уточнява, че технологията в Hologram Zoo не е виртуална реалност,
която изисква да се носят масивни очила. "Нашите очила са леки и удобни и ти позволяват да виждаш и да взаимодействаш с хората около теб – това превръща преживяването в истинско семейно забавление", поясняват от зоологическата градина. Освен в България холограмни зоопаркове на същата международна компания има още в Австралия, Нова Зеландия, САЩ, Канада, Великобритания, Полша, Дания, Мексико и Малайзия.
Към момента основната обща забележка на българските посетители към новите частни музеи в столицата е свързана с цените. За разлика от държавните, някои от които все може да се разгледат за под 5 лв., таксата за вход в комерсиалните експозиции е значително по-висока. На повечето места тя надхвърля 10 евро за възрастен, а е толкова за студенти и ученици. Комбинираните семейни билети пък започват от 27 и достигат до 40 евро. 

СУ пази слон на 10 млн. години 

В София има над 40 музея, къщи музеи и филиали, като някои от тях са познати главно на най-големите почитатели на този вид културно-образователни институции. Под покрива на Софийския университет например има цели три музея, като в един от тях се съхранява най-добре запазеният в света (повече от 90% автентичен) и отлично реставриран скелет на Дейнотериум. Това е древен предшественик на днешните слонове, като единствен от семейството на хоботните има извити надолу бивни, които също така са разположени на долната, а не на горната челюст. Екземплярът се намира в Музея по палеонтология и исторична геология в северното крило на Алма матер и впечатлява със своите размери и уникалност. Намерен е през 1965 г. от учителя по биология от Асеновград Димитър Ковачев заедно с негови ученици до село Езерово. Реставриран е от ст.н.с. Иван Николов в продължение на 7 г. Размерите му са внушителни – дълъг е близо 7 м. и е висок 4,20 м. Счита се, че скелетът е принадлежал на възрастен екземпляр (около 45 г.), като е живял преди около 10 млн. г., пише на сайта на музея.
Неговото начало датира от края на XIX век, когато проф. Георги Златарски създава първата палеонтоложка колекция. Днес тя съхранява повече от 200 000 фосила, скални образци и карти от България и съседните територии. В сегашния си вид музеят е подреден през 1965 г. 

На територията на СУ има още два музея - на самото висше училище и по минералогия, петрология и полезни изкопаеми. Помещение за музей на университета е предвидено още в проекта за южното крило от 1940 г., но на практика такъв е създаден близо 60 г. по-късно. Един от най-интересните експонати в музея е
точно копие на 200-годишния Оксфордски жезъл, дарен на ректора проф. Михаил Арнаудов на 24 май 1936 г.
Само най-големите фенове на спорта вероятно знаят, че на стадион "Васил Левски" има Музей на физическата култура и спорта. Той е учреден през 1956 г. и е открит през 1962 г., а първата експозиция се е помещавала в Спортната палата. В днешния музей може да се видят лични вещи и награди на Дан Колов. Христо Стоичков също е дарил своя фланелка, на която особено много се радват децата, отбелязват от МФКС. Дарители са още много известни спортисти от близкото минало и съвремието: Крум Лекарски, Надежда Лекарска, ген. Владимир Стойчев, бегачът Григорий Педан, Йорданка Благоева, Диана Йоргова, Здравка Йорданова и Светла Оцетова, Весела Лечева и др. Големият ни волейболист Тодор Симов е предоставил програми, медали и отличия от период, в който този спорт постига първите си международни успехи. На видно място в залата стои още фехтовален костюм на български олимпиец от Амстердам 1928 г. Пази се и оригиналният фотос от 1894 г., на който се виждат швейцарските учители по гимнастика, пристигнали в България по покана на тогавашния министър на просвещението. На практика тези учители поставят началото на модерния спорт в България.
Последният открит музеен център на БАН е Националният антропологичен музей, който се намира непосредствено до сградата на МВнР на бул. "Цариградско шосе". Директор на музея е проф. Йордан Йорданов, който е един от малкото учени антрополози по света и единствен у нас, правещ възстановки на
лице по череп. В музея има много възстановени образи на хора, живели по нашите земи в различни исторически епохи. Сред най-интересните експонати са възстановените образи на цар Калоян и цар Самуил. Пресъздаден е и образът на жреца, положен в гроб № 43 във Варненския некропол. Става дума за гроба, в който е открито най-старото обработвано злато в Европа. Интересен е и образът на тракийската принцеса, положена в гробницата, открита в Могиланската могила във Враца.