Когато Владимир Путин нареди инвазията в Украйна, той увери руското общество, че страната е готова „да го направи отново" – да изпрати войските си на запад и да постигне бърза и решителна победа, подобно на настъплението на Съветския съюз срещу нацистка Германия по време на Втората световна война.

Днес руският президент е изпълнил само половината от това обещание. Към настоящия момент войната, която Кремъл очакваше да приключи за три дни, продължава вече по-дълго, отколкото Съветският съюз е воювал срещу нацистка Германия. Вместо светкавичен успех, Москва е въвлечена в изтощителен и скъп конфликт без ясен край, пише " Политико".

Ситуацията за Русия се усложнява допълнително от разпадането на международната мрежа от партньори и съюзници, която Путин изграждаше в продължение на две десетилетия. Тази мрежа все по-осезаемо се пропуква под натиска на променящата се глобална среда и на неочаквано агресивната външна политика на американския президент Доналд Тръмп, която поставя нови изпитания пред геополитическите баланси.

Това, което трябваше да бъде бърза военна операция в Украйна, се превърна в изтощителна война на изчерпване. Продължителността на конфликта вече надхвърли 1 418-те дни, през които Съветският съюз отблъскваше нацистката инвазия и в крайна сметка изтласка германските войски от Москва до Берлин.

За почти четири години бойни действия Москва е успяла да завземе едва ограничена част от украинската територия – и то на изключително висока цена. По оценки броят на руските жертви достига около 1,1 милиона, докато вътрешните последици за страната стават все по-осезаеми. Само този месец около 600 000 души останаха без електричество в граничната Белгородска област след украински ракетен удар.

На международната сцена ситуацията за Кремъл изглежда не по-малко тревожна. Все по-ясно се очертава, че Владимир Путин разполага с ограничени възможности да предотврати отслабването и загубата на своите съюзници – един по един.

От края на 2024 г. Русия е в отстъпление и в Близкия изток, след като сривът на режима на Башар Асад в Сирия лиши Москва от дългогодишен и надежден партньор в региона.

По-рано този месец Кремъл демонстрира безсилие и в Южна Америка, след като Съединените щати задържаха венецуелския президент Николас Мадуро – един от най-близките съюзници на Русия, който само преди година присъства на Парада на победата в Москва по покана на Путин.

Особено унизителен за Кремъл се оказа и безпрецедентният ход на Вашингтон да конфискува петролен танкер под руски флаг – действие, срещу което Москва не успя да предприеме ефективен отговор.

Само преди година Владимир Путин подписа с Техеран 20-годишно споразумение за стратегическо партньорство. Днес обаче иранският режим — който доставяше на Русия ударните дронове „Шахед" за войната в Украйна — е изправен пред реалната опасност да бъде свален от масови протести. Допълнително напрежение създават и сигналите от страна на американския президент Доналд Тръмп, че Съединените щати биха могли да се намесят военно в защита на протестиращите.

В Русия тези събития не остават незабелязани.

„Цяла една епоха си отива", написа в неделя провоенният военен блогър, известен с псевдонима Максим Калашников — показателен знак за нарастващата критика към руското ръководство дори сред националистически настроени среди.

По думите му властите в Москва са отделили прекалено много усилия да изграждат образа на Русия като велика сила, вместо да предприемат реални стъпки, за да я превърнат в такава. Обещанието, че страната „може да го направи отново", е претърпяло провал, заключава Калашников.

Журналисти, близки до иранския режим, съобщават, че през последните седмици Москва е доставила на Техеран руски бронирани машини „Спартак" и бойни хеликоптери — вероятно с цел да подпомогне иранските власти в потушаването на протестите. Това заяви Никита Смагин, експерт по руско-иранските отношения и сътрудник на фондацията „Карнеги за международен мир".

„Иранците обаче нямат илюзии — ако ситуацията стане наистина критична, Русия просто ще се отдръпне, както направи в случая с Башар Асад", подчерта Смагин, визирайки падането на сирийския режим през 2024 г. и последвалото бягство на Асад в Русия.

Реалността е, че алиансът, вдъхновен от Москва, винаги е бил до голяма степен фикция, казва бившият руски дипломат Борис Бондарев. „Нито Венецуела, нито Иран са част от някаква руска империя", посочва той, добавяйки, че след инвазията в Украйна на Кремъл му е било важно да покаже, че не е сам — но това е предимно пропаганда, а не реален стратегически съюз. Анализаторите подчертават, че подписаното преди време стратегическо партньорство между Русия и Иран умишлено не включва клауза за взаимна отбрана, което демонстрира, че отношенията между двете държави са по-скоро „стабилни" с нотка на сериозно недоверие, а не истински съюз. „Двете страни не са наистина съюзници — те са стратегически партньори от необходимост, тъй като и двете имат малко други възможности", коментира експерт по руско-иранските отношения. Междувременно официалните медии на Кремъл се опитват да представят ситуацията в по-позитивна светлина, твърдейки, че отношението на Вашингтон към международното право служи като доказателство, че Русия е била права в решението си да започне война срещу Украйна.

„В първия случай цялата страна се е борила [с нацистите], а сега само около 5 % се интересуват", твърди в свой пост в Telegram канал с името **„Не спирай войната"*, като коментар към нарастващото разочарование и критика срещу руското ръководство.

До момента Владимир Путин не е коментирал пряко събитията във Венесуела или Иран, което съответства на негова дългогодишна практика да оставя подчинените си да говорят за лошите новини, казва бившият руски дипломат.

Анализатори отбелязват, че Кремъл вероятно вижда действията на САЩ — включително задържането на венецуелския президент и конфискацията на руски петролен танкер — като опити да притиснат Москва до ъгъла и да демонстрират отслабена руска глобална позиция.

За да покаже, че не отстъпва под натиск, Русия вероятно ще търси начини да демонстрира своята мощ, особено на бойното поле в Украйна. Такъв пример беше неотдавнашният пуск на хиперзвуковата ракета „Орешник" в западна Украйна — ход, който мнозина наблюдатели тълкуват не само като военна акция, но и като стратегически сигнал към Запада и съюзниците на Киев. Дори и в условията на вътрешно и външно напрежение, експерти предупреждават, че не бива да се очаква „омекване" на руската позиция. „Дори и да е слаба, Москва ще търси начини да покаже, че е силна," казват анализатори, които следят динамиката във вътрешната руска политическа и военна стратегия.