Да излъжеш Нова година
- Само 76 души отбелязват празника два пъти за една нощ между островите Самоа и Американска Самоа
- На Антарктида няколко стъпки делят различните часови зони. В Австралия градче събира 3, астронавтите на МКС празнуват 16 пъти
Милиони посрещнаха Нова година в ресторанти и барове, на частни партита и по претъпканите градски площади, на емблематични места като "Таймс скуеър" в Ню Йорк, край Айфеловата кула в Париж, до Биг Бен в Лондон. В същото време много малка част от жителите на Земята прекараха наистина нестандартно. За някои тръпката е в пътуването във времето, за други - да посрещнат много пъти 1 януари на Антарктида, където се събират всички часови зони. За трети е важно да са извън цивилизацията (в пустинята или на височина без кислород), четвърти на самотен остров или пък в открито море. Пети са заклещени на летището, шести се гмурват в 0,00 ч. под вода, седми наблюдават северното сияние в уединени вили в Арктика.
Вековна е човешката мечта да се върнеш назад във времето. Някои все пак успяват
да излетят от един град на 1.01.2026 г. след празника и да кацнат на 31.12.2025 г.,
за да го отбележат за втори път. Най-краткият начин за това е 35-минутен полет между островите Самоа и Американска Самоа в Тихия океан, където часовата разлика е 25 часа. Причината е, че там минава международната граница на времето и се сменят датите.
Тази година 4 самолета са излетели на 1 януари по този маршрут. Местата в тях са по 19, така че само 76 души са могли да "пътуват назад във времето". Някои са имали време да дремнат преди следващото парти. Цената на това удоволствие е между 1500 и 1700 евро в посока. Разбира се, за някои има опция да ползват и частния си джет.
С кораб няма как да се върнат в 31 декември, тъй като фериботът от Самоа до Американска Самоа е само веднъж седмично и не се е падал навръх Нова година, защото по разписание е в четвъртък в едната посока и в събота - в другата. Освен това въпреки краткото разстояние се плава между 8 и 10 часа.
До 2012 г. двата острова празнуваха заедно, и то последни в света, но на 29 декември 2011 г. властите на Самоа решиха да пропуснат датата 30.12. в календара и да станат едни от първите на Земята, при които идва следващият ден. Причината е практична – да е удобно за търговията с най-близките им партньори – Нова Зеландия и Австралия.
Всъщност абсолютно първи празника отбелязват малобройните жители (5000 души) и туристи на остров Киритимати, част от държавата Кирибати в Тихия океан. Когато там вдигнат наздравици в полунощ, в България е едва 12 на обяд. Няма статистика за броя на чужденците в празничната нощ, но на 31 декември там каца само един международен полет – от о-в Фиджи, а предния ден има и от Хаваите. Така че ходят предимно американци и австралийци.
Кораловите атоли, от които се състои държавата Кирибати, са изключително красиви не само на Нова година. Те са оформени около изумителни лагуни, така че дори и да не пътуват във времето до Американска Самоа, каквито полети няма, чужденците имат невероятна гледка.
Но пътешествието във времето е възможно и на други места, като обаче ентусиастите се качват на доста по-дълги полети. Всяка година такива курсове се изпълняват между Токио и Хонконг до Лос Анджелис. Традиционно местата в тях се запълват много рано. Тръгват още през нощта на 1 януари и пристигат в 18 ч. на 31 декември.
Атракция с двойно празнуване има и в Европа.
Свързаните помежду си с общ площад градове Торнио (Финландия) и Хапаранда (Швеция) се намират на самата граница, но са в различни часови зони.
Но най-много пъти може да се отбележи следващата календарна година на Антарктида, тъй като на относително малко пространство там се събират всички часови зони. Изследователите или малкото туристи могат да направят само няколко крачки и се озовават в друг ден и час. Така теоретично имат шанс да вдигнат 24 новогодишни наздравици в една нощ. Но екипажите сами решават кога да отпразнуват повода – най-често с родната им страна или с Нова Зеландия, където е логистичният им център.
Едно от най-необичайните места за Нова година е рок фестивалът на открито IceStock в американската база на ледения континент "Макмърдо". При минусови температури, похапвайки консерви, учените свирят и пеят, заобиколени от вечен лед.
За разлика от тази веселба, преди 2 г. българската експедиция е трябвало да влезе по друг начин в новия календар. Наложило се е нашите антарктици да помогнат на закъсала моторна яхта с 13-членен екипаж при подходите на пролива Дрейк. Корабът "Св. св. Кирил и Методий" е получил сигнал в 1,45 ч. на 1.01. по радиостанцията. 5 минути по-късно са се обадили и от чилийската брегова охрана с молба екипът да се включи в спасяването на бедстващ плавателен съд. Само за 10 минути българите са успели да стигнат до яхтата El Doblon и от разговора с испанците разбрали, че е пробит носът ѝ. В плавателния съд е навлязла вода и не можел да се движи. "Св. св. Кирил и Методий" ескортирал яхтата до безопасна зона и я предал на чилийски военен кораб.
Освен на Антарктида има още едно място, където ограничен кръг от хора посрещат Нова година много пъти. И това е Международната космическа станция (МКС). В момента там има 10 астронавти. Поради липсата на гравитация няма истински алкохол, а хвърчащи мехурчета течност, въпреки че има свидетелства, че определени космонавти от Съветския съюз са успявали да пият високоградусови напитки.
Празничната вечеря е същата като в друг ден - специфични космически храни. Астронавтите обаче имат възможност за наистина неповторима Нова година, защото виждат това, което никой друг не може – 16 изгрева и 16 залеза за 24 часа. Поради повишената слънчева активност в началото на годината обитателите на МКС често виждат впечатляващи зелени и червени сияния над земната атмосфера – нещо като космически фойерверки.
В Австралия пък има едно място, където се събират границите на три щата, които са в три различни часови зони. Хората в Камерън Корнър отбелязват новата година три пъти за една нощ. Селцето се намира на 1674 километра от Сидни, на 1342 км от Бризбейн и на 1051 км от Аделаида. Последното преброяване от 2021 г. показва, че жителите му са едва 19 души, но за партитата на 31 декември всяка година идват стотици туристи от цял свят. За европейците специално е и друго - че по това време на годината температурата там е около и над 45° по Целзий. Местният бар е пълен със студена бира и работи на климатик, за да не изгуби клиентите си.
Необичайна е Нова година и за самотните мореплаватели. Кап. Светлозар Тенев тръгна на околосветско плаване с яхтата си "Огинев" (по името на двете му дъщери - Огняна и Невена). Избрал е най-тежкия маршрут – от Лас Палмас (Канарските острови) през нос Добра надежда. За лош късмет му се счупила мачта точно преди Бъдни вечер и му е помогнал българският кораб "Странджа", който в този момент е наблизо и плава към Монтевидео, Уругвай. След отстраняване на повредата Тенев продължава самотната си обиколка и е посрещнал Нова година в собствената си компания в открито море.
Освен него има и други ентусиасти, които са тръгнали сами из океаните и са вдигнали наздравица със себе си сред морската шир. Но има много богати хора, които отбелязаха 2026-а на място, което събира суперяхти. Става дума за остров Сейнт Бартс (или Сейнт Бартелми) на Карибите, френска отвъдокеанска територия, известна като луксозна дестинация с бели пясъчни плажове, бутикови хотели, дизайнерски бутици, изискана кухня и стилна атмосфера.
Разкошната атмосфера привлича собственици и гости на най-скъпите яхти. На 29 декември там вече са били закотвени 135 луксозни лодки в очакване на новогодишната нощ, а на 31 декември вече са били 180.
Доста по-скромно и по-тихо посрещане на Нова година е имал и Том Нийл от Нова Зеландия, който
през 1952 г. се заселва на необитаем остров и прекарва там 16 г.
В това време 16 пъти е отбелязвал Нова година, но за него тя не е била с нищо по-различна от останалите дни. Хранил се с риба, плодове и зеленчуци. Когато е съобщил на приятели, близки и познати за намерението си, много хора са изразили желание да го последват. Новозеландецът обаче взел със себе си само двете си котки.
Когато пристига на острова, заварва следи от обитание, така че използвал изостанали бараки за покрив над главата, както и маса и столове. Същият остров е бил пост на новозеландската брегова охрана по време на Втората световна война.
Но като истински Робинзон Крузо са преживели една новогодишна нощ шестима тийнейджъри от о-в Тонгатапу (част от архипелага Тонга в Тихия океан). Недоволни от живота си в пансиона, в който живеели, момчетата открадват лодка и бягат. Обаче се извива буря, в която плавателният съд е пробит и те успяват да се доберат до необитаемия о-в Ата през 1965 г. Живеят там 15 месеца, преди да ги открият. През цялото време ги смятали за мъртви. Спасени са през септември 1966 г. от австралийски рибар, който случайно се озовава в района. Така че тяхната Нова година трудно може да се нарече празнична.
Същото се отнася и за преминаването от 31 декември към 1 януари в подводници. Военните там изпълняват всички ежедневни задължения, макар и по облекчен режим, ако условията позволяват. В 0,00 ч. се предава празнично съобщение. Някои командири сервират храната на целия екипаж.
И докато за тях изолацията е работа, съществуват ентусиасти, които съзнателно избират Северно море или Северния Атлантически океан за 31 декември. Пътуват в района на Арктическия кръг (например о-в Нарвик в Норвегия) и отбелязват настъпването на следващата година без фойерверки. Но пък наблюдават северното сияние на тъмния зимен небосклон. Настаняват се в уединени вили, далеч от градския шум, и чакат да видят сиянието. Често носят със себе си храна и напитки.
В другата крайност е да посрещнеш 1 януари в пустинята. Пак е далеч от претъпканите градски площади и скъпите ресторанти. Там небето е ясно, звездите - ярки, спокойствието - гарантирано. Любопитното е, че поради липсата на връзка с телефоните и интернета някъде точният час е условен и всеки сам решава кога е настъпила Нова година.
Намибия например привлича туристи с изключително тъмното си небе. Тя е една от най-рядко населените страни в света. Огромни територии са напълно необитаеми, което означава, че няма светлинен шум от градове, който пречи добре да се наблюдават звездите. Въздухът в пустинята Намиб е изключително сух, няма водни пари, които да пречупват светлината или да създават мараня, което прави образите на небесните тела кристално ясни. Чужденците съзнателно търсят централната част на страната, за да наблюдават Млечния път и звездите.
Също толкова вълнуващо е и да нощуваш в бедуински лагер
сред червените пясъчни дюни и скални арки на пустинята Вади Рум. Пътуването започва с джип сред декор като на Марс. На залез всичко е оцветено в оранжево и лилаво. Няма викове и крясъци, само тишина. Празничната вечеря на бедуините се нарича зарб - агнешко със зеленчуци, което се пече дълго във въглени, закопани в земята. Местните свирят на традиционния музикален инструмент уд.
С всяка изминала година уединените места все повече намаляват. Но желанието да направиш празника си уникален няма граници.
