Това вече е геополитически протест на недоволни от екорестрикциите, които Европа налага на своите земеделски производители, а се кани да подпише споразумение и да пусне евтините стоки от Южна Америка

Блокадите в Гърция вече не са традиционен земеделски протест, а се трансформираха в мащабен  “фермерски бунт”  с геополитически измерения. И той ще ескалира тепърва.

Тракторите на съседите се превърнаха в основна преграда пред едно от най-големите търговски споразумения в света. Конфликтът между  Евросъюза и  Южна Америка  (блокът “Меркосур”) се пренесе директно на ГКПП Кулата и по магистралите на Гърция. Протестиращите настояха премиерът Кириакос Мицотакис да не подписва споразумението.

Проблемът е с евтините земеделски продукти

Гръцките производители са притиснати от високите екологични стандарти на ЕС и не искат отваряне на пазара за евтин внос, произведен с методи, забранени в Европа. Мащабът на латифундиите - фермите в Южна Америка, позволява цени, които малките гръцки семейни стопанства не могат да достигнат. И се шири страх от пълно заличаване на местното производство.

Въпреки че ЕК предлага нови финансови помощи за сектора, за да смекчи удара от бъдещ договор с “Меркосур”, гръцките земеделци остават скептични и настояват за реални защитни механизми на пазара. 

За гръцкия фермер 3-трилионният БВП на южноамериканския блок (Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай) е  не просто търговски партньор, а “пазарен хищник”.

И блокадите в Гърция вече не са изолирано явление,

а част от общоевропейски фронт, който обединява земеделците от Егейско море до Балтика срещу споразумението с “Меркосур”.

Стратегията, приета от фермерите на срещата в Малгара в неделя, бележи радикален преход от икономически натиск към

геополитическо изнудване

Чрез блокиране на граничните пунктове с България (Кулата, Илинден) и Турция (Орменион, Кипи) протестиращите напускат рамките на гръцкия вътрешен дебат и превръщат европейските транспортни коридори в заложници, за да принудят съседните държави да упражнят дипломатически натиск върху Атина и Брюксел.

Целта е проблемът на гръцкия фермер да стане такъв и на българския износител, и дори на германския логистичен сектор.

Фермерите разбират, че ключът към спирането на споразумението с “Меркосур” не е само в Атина, а много повече в ЕК.

Пълната парализа на сухопътните граници на Гърция в началото на 2026 г. е директно предизвикателство към принципа за свободно движение на стоки - един от стълбовете на ЕС. Те залагат на факта, че Брюксел не може да си позволи дългосрочен хаос в Югоизточна Европа. Лидерите на протеста използват това като ултиматум към правителството и заявяват, че няма да позволят Гърция да функционира нормално, докато държавата не гарантира тяхното “оцеляване”.

Докъде ще стигнат фермерите

Вече не става въпрос за мирни шествия, а за  директна конфронтация с държавата. И двете страни отказват да отстъпят от “червените си линии”.

Правителството категорично заявява, че искането за пълно премахване на акциза върху дизела за земеделски нужди би отворило огромна дупка в държавния бюджет и застрашава кредитния рейтинг на Гърция и нейните ангажименти за бюджетен излишък, поети пред европейските кредитори.

Тези аргументи обаче не срещат разбиране сред протестиращите, които отговарят, че “фискалната стабилност не означава нищо за един фалирал фермер”. Този разрив прави преговорите изключително трудни.

Фермерите посочват, че правителството не може да изисква от тях фискална дисциплина, докато ги принуждава да се конкурират с държави (като тези от “Меркосур”), които нямат същите високи разходи и регулации.

За правителството на Кириакос  Мицотакис темата е “горещ картоф”. Кабинетът е притиснат в конфликт, от който няма лесен изход.

От една страна, Гърция подкрепя свободната търговия, но от друга – не може да пренебрегне гнева в селските райони, които са традиционен електорат, а фермерите настояват за вето, а не за нови преговори. Те смятат, че  300-милионният пазар на Южна Америка ще погълне местната икономика.

Кабинетът се разкъсва между международните ангажименти и вътрешния мир. От една страна,  натискът от Брюксел за подписване на сделката и от друга, рискът от гражданско неподчинение. Ако разчисти пътищата със сила, Мицотакис рискува кървави сблъсъци, които ще взривят социалния мир. Ако не го направи, Гърция изпада в изолация.

Единственият начин гръцкият премиер да се освободи от този “горещ картоф” е да поиска от Брюксел “огледални клаузи” (същите екологични стандарти за южноамериканските продукти) или да се присъедини към Франция в искането за отлагане на подписването. Това обаче би го поставило в конфликт с Берлин и големия европейски бизнес.

Правителството изчаква да види дали студеното време и икономическият натиск ще отслабят блокадите, но решението от Малгара за “бунт” показва, че този път тактиката на изчакване може да не проработи.

Гръцките фермери виждат в настоящите блокади

последен шанс за натиск

върху своето правителство и ЕК да наложат по-строги предпазни клаузи или изцяло да отхвърлят споразумението с южноамериканския блок. Готови са да затворят границите с България напълно, за да принудят Атина да избира между  спазването на бюджетните правила на ЕС и предотвратяването на национален икономически бунт. Разполагането на частите за борба с безредиците (МАТ) обаче показва, че правителството е по-склонно да рискува сблъсъци, отколкото да наруши фискалната си политика.

Предстоящата  на 8 и 9 януари 48-часова пълна блокада в Гърция ще бъде синхронизирана с мащабни протести в други европейски столици. Това е ясен сигнал към Европейската комисия, че ратификацията на договора с “Меркосур” през 2026 г. може да доведе до безпрецедентна

транспортна и икономическа парализа

За българските превозвачи и граждани това означава, че рискът от блокади не се ограничава само до ГКПП Кулата, а може да засегне основните транспортни артерии на целия ЕС.