То е символично - напускането на институцията е знак, казва президентът (2002-2012) в интервю за "24 часа" пред Лиляна Клисурова

Още акценти от интервюто:

• Росен Желязков беше добър премиер, независимо че оценката за правителството не е позитивна. Такъв типаж трябва за служебен премиер
• Президентът трябва да си гони държавните дела, да си изкара браздата до края, а не да прави партия
• Левицата не показа характер и достатъчно воля в това управление и сега няма да ѝ е лесно да се върне в мача и да се оттласне от дъното
• Трябват силни лидери като Дертлиев, Лилов и дори Костов, но сега ми е трудно да открия такъв, младите не успяват да се утвърдят безапелационно

- Г-н Първанов, какво беше първото, което си купихте с евро? И как се справихте - имаше ли стрес?

- Купих храна, плодове и зеленчуци. Чакам с нетърпение първите работни дни, за да отида и в книжарницата да си купя книги. Стрес нямаше, бяхме подготвени, а и случихме на млади продавачи, за които също нямаше проблеми.

- Как в семейството ви приемат еврото? Какво казвате на внуците, за вас това е втора смяна на валутата след деноминацията през 1999 г. и връзването на лева с марката?

- Никаква драма няма. Моите деца са модерни и се оправят даже по-добре от нас. Аз също съм боравил с евро при пътуванията си, така че не е проблем. Но виждам, че тази тема все още предизвиква противоречиви коментари. Прави чест на медиите и на институциите, че положиха доста усилия, за да подготвят хората. Дори и в отдалечените места - по селата край границата, виждам, че горе-долу се справят.

- В новогодишното слово президентът Румен Радев хем каза, че с приемането на еврото се завършва интеграцията на България в ЕС, хем че не сме готови и е трябвало да има референдум. Как коментирате позицията му?

- Трудно ми е да си обясня подобна теза и изобщо неговата позиция като цяло. Не приемам тезата, че това е стратегически избор, едва ли не цивилизационен, но не трябвало да става сега. Що се отнася до цивилизационния избор - той е направен още при Борис I Михаил с въвеждането на християнството, на азбуката. Сега правим някакви малки стъпки, включително и с договора за членството на България в ЕС, който аз и Симеон Сакскобургготски подписахме заедно. Това не е чак грандиозно постижение. Да, важни стъпки са, но не са цивилизационен избор.

- И още нещо от словото на Радев - каза: Готови сме, можем и ще си върнем демокрацията. Как го тълкувате? Предстоят избори, но той не дава знак, че ще се включи?

- Питайте Радев, не мен. Подобни закани чуваме отдавна. След като е готов - нека го направи в крайна сметка, а не само да звучат подобни заплахи. Хората имат очакване и ако той е решил - нека да предприеме необходимата стъпка към реализация на нов политически проект. Във всеки случай това не би трябвало да се случва по време на мандата, казвал съм мнението си неведнъж. Докато не изтече мандатът, президентът трябва да си гони държавните дела.

- Може би от 4-5 г. очакваме проект на Радев, какъвто не се появява. Покрай него обаче се родиха куп други формации. Защо поддържа този огън, ако президентът няма намерение да тръгне преди края на мандата си?

- И на този въпрос не може да се даде някакъв точен отговор. Във всеки случай сигурно има определени среди и хора - дали са от обкръжението или по-отдалече привлечени, но са заинтересовани да върви приказка, да има коментари. Аз лично смятам, че това само отвлича вниманието от реалната политика, която трябва да се случва в България, от една успешна управленска политика, каквато, за съжаление, все още няма.

- Хората продължават да чакат новия месия - след царя и Борисов сега ред на Радев ли е? Протестите свалиха правителството, но не дадоха еднозначно доверие на нито една партия, нито на президента.

- Тези протести бяха доста нехомогенни, с различни организатори и вдъхновители, но без ясен лидер и целенасоченост. Предполагам, че около изборите ще има избистряне на линията на всяка от формациите, в това число и на институциите като държавния глава.

- Не виджаге ясен лидер, но и преди сме говорили за проблема с лидерството в българската политика. Как ще се отразят протестите на изборите - тези млади ще отидат ли да гласуват? Ще има ли разместване в политическите пластове, или в 52-ото НС ситуацията ще е като сегашната?

- Надявам се младите да гласуват колкото се може по-масово, но предвид тази нехомогенност, за която вече говорих, не очаквам значителни размествания на политическите пластове след изборите. Вероятно някоя от по-малките формации ще отпадне, друга ще намали резултата си, трета ще го увеличи... Но ситуацията в Народното събрание след изборите ще бъде сложна и ще е необходима много по-висока коалиционна култура, за да се сглоби ефективно и действащо правителство и мнозинство.

- Оптимист ли сте? Все повече прогнози са, че 52-ото НС ще е ялово и влизаме в спирала на избори - нови наесен с президентските?

- Не искам да бъда част от хора на тези, които се съмняват. Да, и аз имам своите съмнения, особено на фона на предишните години на неуспешни опити за формиране на мнозинства. Сега може и да не е по-различно, но това не ни пречи да се надяваме.

- Ако има нови избори наесен - ще се включи ли вече Радев? Тогава ще са и президентските, а и до края на мандата му ще остават 2-3 месеца...

- Не е моя работа, но има и такава логика. Въпреки че лично аз не бих препоръчал на действащия държавен глава да напусне поста си, преди да е изтекъл мандатът му. Дори и да остават 2-3 месеца. То е символично - напускането на институцията е знак. Хората ще трябва да си правят изводите на тази база и няма да бъде еднозначно оценено, защото всеки трябва да си изкара браздата до края, ако трябва да използвам такава метафора. А не при всеки повод да се сменят ролите, да се търси нова реализация. Това никога не съм го смятал за добър тон в политиката.

- Вие направихте движението АБВ, преди да ви приключи мандатът, макар че реално то стана партия доста след като излязохте от “Дондуков” - през 2014 г. Сега може ли да се търсят асоциации - Радев се дистанцира от “Движение Трети март”, но въпреки това те го обявиха за свой патрон?

- Не само Радев, но всеки, който реши да прави проект, трябва да има едно наум - ще има доста мераклии да се качат на клона и след това да пречат... Защото повечето от тях са минали през много партии и не са особено полезни. Бъдещето за българската политика не е на хора, които са се извъртели през всички течения и движения.

- Е ли това поредната партия на гърба на Радев? Или ако направим аналогия с царя и 2001 г., когато едно фалшиво НДСВ му дръпна 5% и му “изяде” мнозинството?

- Сигурно е така. Не мога да си представя друго. Би трябвало този, който ще лидира една нова формация, да даде знак, да си избере хората, отбора, с който ще се яви на избори и ще прави политика. И да го каже достатъчно ясно, за да няма объркване сред народа.

- Как виждате левицата на предстоящите избори? Участието в правителство с ГЕРБ занули ли БСП, която според прогнозите е на санитарния минимум за влизане в парламента? Навремето вашето участие в коалиция с ГЕРБ изхвърли АБВ от сцената.

- Навремето ние в АБВ видяхме, макар и малко късно, че управленската коалиция с ГЕРБ не ни носи нищо добро, че няма добро партньорство помежду ни и си тръгнахме по-рано. Сега това не се случи и признавам, че няма да е лесно на левицата да се върне в мача и да се оттласне от дъното на тези избори. Защото не беше показан характер, нямаше достатъчно воля в хода на самото управление. Големите формации си правеха каквото си поискат, а цената се плаща от малките. Все пак трябва да се признае, че имаше активност на социалния фронт. Имаше успешни инициативи и реализации, но това го виждаме и го оценяваме хората, които се интересуваме от политика. Някак си по-трудно стига до обикновения гражданин, респективно избирател. Така че няма да е лесно да се убеждава в предстоящите избори, а още повече че самата кампания, подозирам, ще бъде свързана с използването на характерни за последно време технологии за правене на избори, в които левицата не е особено силна, в това число и купуването на гласове.

- Грешка ли беше участието на левицата в това управление?

- Аз бях за участието в това управление, защото от гледна точка на националния интерес беше добре да има правителство. Което да удържи колкото се може повече време, а не да се прекатури на първия завой, както предишните. Но винаги съм предупреждавал и настоявал да имаме повече инициативи, които да покажат воля, различност и да отстоим това си право в рамките на коалицията. Не да сме вътрешна опозиция на управлението, но пък и да не бъдем безропотни изпълнители на волята на другите партийни лидери.

- Предстои тежък пленум за БСП на 10 януари. Изпълнителното бюро подаде оставка, но лидерът Атанас Зафиров остана. Какво очаквате да се случи на тази знакова дата, която се свързва с погрома над парламента през 1997 г. и с момента, в който стана ясно, че БСП не може да дойде повече на власт, а след това вие и Николай Добрев върнахте мандата?

- Очаквам левицата да си припомни и да възпроизведе онова зряло и мъдро отношение към властта, което демонстрирахме ние с Кольо Добрев преди много години. Това е общата обстановка. Оттам нататък не бих коментирал конкретни, още по-малко кадрови решения в друга партия. Но без съмнение трябва да се намери пътят към възстановяването на влиянието на левицата сред по-широки маси, да не е сведено всичко само до твърдото ядро. Нека да реши пленумът. Да, има и такава постановка: никой не сменя конете по средата на реката. От друга страна, трябва да се направят необходимите стъпки, за да се покаже нов образ, лица, които да могат да увлекат младите хора от протеста.

- Какво трябва да се направи, за да стане по-атрактивна левицата за младите? В Европа лявото от години е тренд сред това поколение, но у нас не се получава.

- И оттатък океана - в Ню Йорк, победи човек с ляво социално мислене и поведение. Така че това може наистина да стане мода, но не просто да се върнем към нашите виждания и разбирания отпреди десетилетия, а и да потърсим нов прочит на идеята за лявото. В Европа има добри примери, но и трудности в това отношение. Не сме само ние, които сме позатънали малко повече.

Трябват силни лидери, хора с излъчване, с харизма, каквито много отдавна в българската политика не са се появявали. Помня времената на д-р Дертлиев, Александър Лилов, светла им памет, дори, ако щете, Иван Костов - това бяха лидери във всяко отношение. Независимо дали съм споделял техните виждания, това не ми пречи да го призная. Сега ми е трудно да открия лидера.

Виждам млади, които имат широка култура, ясен, отчетлив изказ, но някак си не успяват да се утвърдят безапелационно, а нямаме много време.

- Правим това интервю преди връчването на първия мандат, но е ясно, че нов кабинет в това НС няма да има. Затова вече е актуален друг въпрос - кой е подходящ за служебен премиер от т.нар. домова книга?

- Много ми е трудно да преценя. Между другото, ще отбележа, че Росен Желязков беше един добър премиер, независимо че оценката за правителството не може да е позитивна. Но такъв типаж може би трябва да има. Във всеки случай да е премиер, който да може да реализира успешно основната цел - честни и справедливи избори, но в същото време да придвижва и останалите управленски въпроси. Като се започне от въвеждането на еврото и се свърши с някои политически теми.

Ето, като говорим за левицата - смятам, че ние отляво трябва да бъдем много категорично против новата милитаристична политика на Европа. Трябва да се сложи край на тази надпревара във въоръжаването със стотици милиарди, които се заделят за производство на нови оръжия, включително и България се включи с проекта за завод за барут, за снаряди.

Вместо това да инвестираме в нов икономически модел, който да дойде със силата на интереса към новите технологии и който да ни постави в друга ниша на европейското развитие. Аз съм бил винаги против войната и си оставам на тази позиция, затова не бих искал моята страна да бъде част от такива усилия.

- Но войната продължава и като че ли няма особени изгледи Русия и Украйна да се разберат. Ако в един момент Европа бъде оставена да се оправя сама, не трябва ли засилване на военните възможности?

- Не. Първо, аз съм оптимист и смятам, че може би краят не е толкова далеч. Второ, категорично съм убеден, че Европа трябва да бъде част от усилията за търсенето на мир, а като инвестираш в ракети, в дронове и самолети, няма как да бъдеш част от мирното решение. И това се отнася най-вече за страните, които са близо до военния конфликт, както сме ние. Заговори се за източен фронт, което звучи стряскащо, и ние трябва да бъдем част от стремежа за постигането на траен мир, не просто на примирие.

Признавам, че когато беше избран Тръмп, аз бях скептик. Но сега оценявам, или по-скоро ми се иска неговите усилия за постигането на мир да се увенчаят с успех. Виждам, че има някакво разбирателство с Путин. Дано и Зеленски бъде убеден. И особено важно е европейските лидери да не играят контра, ами да бъдат част от тези усилия.

- Как ще се развият отношенията между София и Скопие на фона на поредните остри изказвания на Гордана Силяновска?

- Не е добър тонът от страна на скопските държавни лидери, не само на президента, на премиера, на външния министър, но и ние не направихме кой знае какви усилия, за да затоплим отношенията. Нескромно припомням времето, когато президент в РСМ беше Борис Трайковски, светла му памет. С него за една година сме се виждали 12 до 15 пъти - официално, държавно, частно, приятелски... и това създаваше друг климат. Сега ако ви попитам колко по-срещи е имал не само сегашният президент, но и предишният - много ще се затрудните да ги изброите, защото ги няма. Няма ги лидерите, които да дават пример и няма защо да се сърдим, че някой мърмори в строя.

С голяма болка виждам резултатите от проучванията в Скопие - Сърбия и САЩ са на първите места по симпатии, България е на последно място. Промени се атмосферата, промениха се отношенията между двата народа, което е много дългосрочен проблем.

Затова на първо време трябва да се възобнови диалогът. Колкото и да сме различни вече и спорещи, нека да спорим на масата на преговорите, вместо чрез медиите, в европейските институции или на друг терен. Да спорим по историята. За мен това е много важно -нашата линия е да си отстоим историческата истина. Не толкова да се борим за записване на тези 3500 души със съзнанието на българи в конституцията, защото видяхме, че има и обратното искане - ние да записваме македонци в нашата конституция, нищо че в нея нямаме малцинства в този смисъл на думата.

Темата за отношенията с РСМ е изключително важна, защото ние бяхме лидер на Балканите, по признанието и на Брюксел, и на Вашингтон, а сега никой не иска да общува с нас. И Скопие, и Белград, и това е една много неприятна позиция.

- На този фон как ще коментирате, че над 200 хиляди македонци са взели български паспорт?

- Голяма част от тях са взели български паспорт, за да могат да пътуват из Европа. Това признават и някои от самите тях.

- И въпреки това, за да го направят, са доказали български произход.

- Да. И сега по същата схема се отказват или дистанцират от този избор. Придобиването на трайно българско гражданство, самосъзнание ще бъде дълъг процес. Затова ще трябва да работят и учените, и институциите. И в сферата на културата, изкуството, няма да стане с формални решения.

Визитка:

• Роден на 28 юни 1957 г. в с. Сирищник, Пернишка област
• Завършил е история в СУ "Св. Кл. Охридски", има докторска дисертация
• Депутат 3 мандата - в 37-ото, 38-ото и 39-ото НС
• От 1996 до 2001 г. е председател на БСП
• От 2002 до 2012 г. е президент на България. Той е първият държавен глава в новата ни история с два мандата
• В началото на 2014 г. бе изключен от БСП и създаде партия АБВ
• Женен, с двама синове и шестима внуци