България се готви да въведе еврото през януари на фона на нови политически сътресения в страната и опасения, че подкрепяна от Русия дезинформация засилва недоверието към новата валута, пише британският вестник "Гардиън".

България ще стане 21-вата страна в еврозоната от 1 януари. Политици в Брюксел и София се надяват, че този ход ще подпомогне икономиката на най-бедната държава в ЕС и ще затвърди проевропейската ѝ ориентация.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че „благодарение на еврото" България ще има повече търговия, инвестиции, както и „повече качествени работни места и реални доходи".

По време на скорошно посещение в София еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис подчерта, че приемането на еврото е от ключово значение в условията на войната на Русия срещу Украйна, нарастващото геополитическо напрежение и глобалната несигурност, които „показват колко важна е европейската единност".

„Повечето европейски страни – включително и България – са твърде малки, за да влияят самостоятелно на света днес. Те печелят тежест само когато са напълно интегрирани в по-големите политически и икономически структури на ЕС", каза той.

Въпреки изтъкваните ползи, общественото мнение е разделено. Проучване на финансовото министерство показва, че 51% подкрепят въвеждането на еврото, а 45% са против. През юни дори се стигна до сблъсък в парламента, когато приемането на еврото получи „зелена светлина" от Европейската комисия, а депутати от крайнодясната, проруска партия „Възраждане" блокираха трибуната.

По думите на Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика, разделението относно еврото е част от по-широката политическа поляризация. „Държавата е разделена по почти всички въпроси. След години на нестабилност политическата среда стана изключително враждебна", казва той.

Четиригодишна криза, седем парламентарни избора и широко разпространена корупция сериозно подкопаха доверието в институциите. В началото на декември правителството на бившия премиер Росен Желязков подаде оставка след по-малко от година управление и масови антикорупционни протести.

Въпреки че политическите сътресения едва ли ще спрат приемането на еврото, много хора се страхуват от поскъпване на стоките – притеснение, което тежи особено при средна заплата около 1100 паунда. Най-уязвими са възрастните и жителите на малките населени места.

Разхождайки се край Дунав, 67-годишните пенсионери Ненчо и Мая Нешеви от Видин споделят, че се тревожат за бюджета си. „Несигурността е видима. Чудя се дали да се презапася, дали да спестявам левове през януари – има много неизвестни", казва Мая.

Други, като 26-годишната инженерка Елена Василева от Хисаря, съжаляват, че с изчезването на лева – въведен през 1881 г. – страната губи част от идентичността си. „Имаме най-ярките личности от нашата история върху банкнотите. Все едно губиш част от себе си," казва тя.

Макроикономистът Виктор Папазов, съветник на „Възраждане", твърди, че страната върви към криза по гръцки модел и че „всеки разумен човек би се противопоставил на еврото".

Лидерът на партията Костадин Костадинов беше критикуван по-рано тази година за невярното твърдение, че българите ще изгубят спестяванията си заради промяна в обменния курс. Разследвания пък показаха руски свързани кампании в социалните мрежи, целящи да подкопаят подкрепата за еврото.

Домбровскис подчерта, че не е тайна – Русия води „хибридна война" срещу Европа чрез провокации, саботажи и дезинформация.

Въпреки протестите, мнозина гледат с надежда на промяната. 35-годишната фармацевтка Мария Валентинова от София вярва, че еврото ще е „полезно за икономиката в дългосрочен план" и се радва, че синът ѝ ще расте в държава от еврозоната. До 31 януари ще могат да се използват едновременно лев и евро, а след това – само евро. „Преходът изглежда малко стресиращ, но вярвам, че накрая ще е за добро," казва тя.

Според Ганев българите бързо ще свикнат с новата валута. „Дали ще бъдем добър или лош пример в еврозоната зависи изцяло от нас", заключава той.