Коледа е един от кошмарните новинарски периоди, когато от екрана не се лее оптимизъм, позитивизъм или както и да го наричаме, а грандиозна глупост.

Много моля, споделете кои национални телевизии някъде по света изчитат в ефир всичките пожелания на лидерите на парламентарно представените политически лидери от техните ФБ профили? Това за новина ли минава? И тази "новина" интересува кого?

Другата сценарна линия е в издирване на домакини-ентусиастки, които са подредили трапеза в стил битова механа и разправят как приготвят ястията на трапезата по личните записки на тяхната пра-пра-пра-баба, която е научила някои домакински хитринки от близка приятелка на бабата на Левски.

Тук вече състезанията са по претрупани маси, по салтанати и поверия (нищо, че го играем християни). Тръгват и коледарите, които - да ме прощавате - ама реват като магарета. В тяхното изпълнение няма музика, няма мелодия, а грачене и надвикване. И като знам какви любителски хорове обикалят в други държави и какви песни се леят...

Трета класика: микрофони се протягат към малки дечица, които отправят пожелание към целокупния български народ и те, миличките, репетирали до несвяст от дни, сричат пожелания за здраве и за мир и че нямат нужда от подаръци, а да няма бездомни хора. Разкош.

После изслушваме клира. Задължително се взима интервю вътре в храма от някоя жена със забрадка, която изтъква как с вяра в Него ще бъдат преодолени всички земни страдания. После посещаваме град Раковски и неговите католици и как те четат за раждането на Христос. Както ехидно коментира моя позната: "Ей така, като съвпаднат източноправославната и католическата Коледа, стой та гледай радостни новини!"

Ако по силата на добрите пожелания за празниците изчезнат всички новинарски емисии, никой няма да е разбрал за това, а претрупаните трапези и без това ще изгреят в социалните мрежи.

*От фейсбук