Доклад на Международният институт за стратегически изследвани (IISS) оценява неконвенционалната война на Русия срещу Европа. Докладът се фокусира върху саботажа на критична инфраструктура, от военни обекти и енергийни мрежи до комуникации и подводни кабели, тествайки устойчивостта на европейските правителства и общества и оспорвайки възпирането на НАТО/ЕС.

На картата я има и България, като заплахите са основно за хибридни атаки срещу инфраструктурата и енергетиката в страната.

Русия води неконвенционална война срещу Европа чрез кампанията си от саботаж, вандализъм, шпионаж и тайни действия, пише в доклада.

Целта на Русия е да дестабилизира европейските правителства, да подкопае обществената подкрепа за Украйна, като налага социални и икономически разходи на Европа, и да отслаби колективната способност на НАТО и Европейския съюз да реагират на руската агресия.

Тази неконвенционална война започна да ескалира през 2022 г. паралелно с руската инвазия в Украйна. Докато Русия досега не успява да постигне основната си цел, европейските столици се затрудняват да отговорят на руските саботажни операции и намират за трудно да се споразумеят за единен отговор, да координират действията, да разработят ефективни мерки за възпиране и да наложат достатъчни разходи на Кремъл.

IISS създаде най-изчерпателната база данни с отворен код за предполагаеми и потвърдени руски саботажни операции, насочени към Европа.

Данните разкриват, че руският саботаж е бил насочен към критичната инфраструктура на Европа, е децентрализиран и въпреки че европейските служители по сигурността и разузнаването бият тревога, до голяма степен не е засегнат от реакциите на НАТО, ЕС и държавите членки до момента. Русия използва пропуски в правните системи чрез подхода си на „гиг икономика", което ѝ позволява да избегне приписване и отговорност. От 2022 г. насам и експулсирането на стотици свои разузнавачи от европейските столици, Русия е изключително ефективна в онлайн набирането на граждани на трети страни, за да заобиколи европейските контраразузнавателни мерки. Въпреки че тактиката се е доказала като успешна по отношение на обхвата и обема, позволявайки операции в голям мащаб, ключовото предизвикателство пред руските разузнавателни служби е качеството на пълномощниците, които често са лошо обучени или зле екипирани, което прави дейностите им податливи на откриване, прекъсване или провал.

Военната доктрина на Русия дълбоко интегрира саботажа на критичната национална инфраструктура (КНИ) в рамките на гибридната война (хибридна война). Критичната инфраструктура на Европа е особено уязвима към саботаж, защото е в толкова лошо състояние след десетилетия на отложена поддръжка и липса на инвестиции от националните правителства и частния сектор. Русия е насочила атаките си към критична инфраструктура, за да генерира директна стратегическа печалба във войната си в Украйна и като част от по-широкия си конфликт със Запада. Макар че някои инициативи, като например морската операция на НАТО „Балтийски страж" в Балтийско море, са били донякъде ефективни, липсата на бюджет и ресурси е попречила на НАТО и ЕС да предприемат дългосрочен и устойчив отговор. Освен това, изправени пред конкуриращи се приоритети за национална сигурност, не е ясно доколко европейските столици са ангажирани с възпирането на неконвенционалната война на Русия срещу Европа.