Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Краят на епохата "Живков"

Тодор Живков на посещение в Хасково по времето, когато е първи партиен и държавен ръководител.
СНИМКА: АРХИВ
Тодор Живков на посещение в Хасково по времето, когато е първи партиен и държавен ръководител. СНИМКА: АРХИВ
  • Георги Йорданов подписва протокол, с който Москва признава българския произход на кирилицата и глаголицата
  • Тази година си отиде и осиновеният от Георги Димитров Бойко, живял с него във "Врана", работил с бившия Първи, както и с Андрей Луканов

С кончината на последния жив министър на Тодор Живков – Георги Йорданов, 36 години след преврата на 10 ноември 1989 г. идва краят на тази епоха и този елит. Само през 2025 г. си отидоха внукът на бившия Първи – Тодор Славков, който се самоуби през лятото, както и някогашният външен министър Бойко Димитров (осиновеният син на Георги Димитров).

В последните 10 години починаха и други знакови имена

- министрите Григор Стоичков, Георги Атанасов, Христо Христов, Стоян Михайлов, кандидат-членът на Политбюро Георги Танев, както и съветникът на бившия Първи Костадин Чакъров.

Всички те бяха свикнали с модел на строга йерархия и подчинение, в който нямаше място за словоохотливи интервюта подобно на днешните политици. Предпочитаха да не говорят. В светлините на прожекторите трябваше да е само първият партиен и държавен ръководител. Изключение правеха Чакъров, който се опита да се включи в политическия живот, но не особено успешно, както и Славков, който все пак е от друго поколение. Той залагаше на шегичките и шоупрограмите, въпреки че беше член на бащината формация "Напред, България" и дори се кандидатира за кмет на София от нея.

Макар Боян Радев да не е бил от комунистическата върхушка, неговата смърт миналата седмица също може да се разгледа в контекста на отиващата си епоха. Като борец се е срещал с Тодор Живков, който го е награждавал, а самият спортист е бил майор от Държавна сигурност.

Всъщност вече са изтекли 36 г. от началото на демократичните промени, а преди това още 35 г., откакто Тодор Живков поема властта. Това са 71 г. – първата половина е неговото и на обкръжението му, а след това – на отрицанието му, в което всички тези хора стояха в сянка дори и когато имаше интерес към тях.

Що се отнася до отишлия си на 91 г. на 22 декември Георги Йорданов, той беше непрекъснато по улиците за разлика от останалите бивши висши кадри. Приятелите му казват, че винаги изглеждал във форма, никога не се оплаквал. "Добре съм, добре съм, нищо ми няма, на крака съм", отговарял, когато го питат.

Георги Йорданов прави първа копка.
СНИМКА: АРХИВ
Георги Йорданов прави първа копка. СНИМКА: АРХИВ
Могучий (Могъщия), както го кръщава проф. Чавдар Добрев, поема поста министър на културата след смъртта на Людмила Живкова през 1981 г. И приема задачата си присърце. Наблюдавал ентусиазма на строителите на Националния дворец на културата (НДК), започнат от Людмила, и дразнел скептиците, които шушнели, че се дават огромни средства в бетонна крепост, разказва по-късно съветникът му Григор Чернев.

Твърди се, че идеята за огромна сграда за културни и конгресни събития е именно на Йорданов. В началото на 70-те години други комунистически дейци

искали да построят там нова опера.

Дори провели конкурс, но журито не харесало нито един проект. Бъдещият културен министър и вече първи секретар на Градския комитет на БКП в София обаче изчаква удобен момент за своята идея.

Той настъпва по времето на посещението на съветският ръководител Леонид Брежнев у нас, който много настоявал да произнесе реч пред огромно множество.

Добре, обаче в столицата валял проливен дъжд и се наложило да сменят мястото от площад "9 септември" ("Александър" днес) за зала "Универсиада". Брежнев бил изключително неприятно изненадан, че ще говори пред 2000 души.

Тогава Йорданов решил, че е настъпил моментът да подшушне на Тодор Живков, че е хубаво да има дворец на културата. Впоследствие той завършва проекта след смъртта на Людмила Живкова. Неслучайно е посочен на нейно място като близък на семейството.

На Георги Йорданов освен НДК се дължи и едно позабравено събитие.

"Благодарение на него се възстанови Кирило-Методиевският научен център към Българската академия на науките. Подписаха документ със Съветската академия на науките, в който се признава, че кирило-методиевските преводи на руски са на глаголица и кирилица, създадени на основата на българския говор в Солун - разказа пред "24 часа - 168 истории" журналистката Велислава Дърева. - С този протокол се признава каква е основата на двете азбуки. Подписан е през 1985 г.".

Това е станало възможно и с подкрепата на големия приятел на България - езиковеда акад. Дмитрий Лихачов. Кирило-Методиевският център е съществувал преди 1944 г., но след това под натиска на Москва е закрит. В крайна сметка Георги Йорданов се преборва в Москва да признаят от кого са заимствали азбуката си.

"Той беше наясно, че България може да заеме своето достойно място в света единствено чрез българската култура и изкуство - добави Дърева. - Подкрепяше творците независимо от политическите им възгледи. Нито един дисидент не пострада от него преди 1989 г. Винаги беше критично настроен към грешките, но не беше злобен, нито интригант. Никога не е нанесъл вреда".

Като близък до Тодор Живков Георги Йорданов е изключен от БКП веднага след 10 ноември 1989 г.

Но няколко месеца по-късно отново се връща в партията, без да търси постове. Включва се към групата комунистически дейци в район "Оборище", с която всеки председател на столетницата се е съобразявал и към която е демонстрирал уважение. Дори до последно. Социалисти твърдят, че и сегашният първи в партията е бил в приятелски отношения с Йорданов.

Един път в месеца бившият министър правел редовното си посещение в централата на "Позитано". Неговият клуб се нарича "Единство" и в него са членували и други бивши кадри като Иван Абаджиев, Григор Шопов, Григор Стоичков, Теменужка Теофилова, Петър Междуречки.

Но това са истории отпреди 20 г. Напоследък обаче шефовете на градската софийска организация канели Георги Йорданов да прочете слово на традиционното събиране по повод 24 май. В това отношение нямало недоволство, защото той

умеел да комуникира с всички, пазел неутралитет по отношение на лобитата

и намирал начин да не влиза в конфликти.

Но има един момент по-назад в биографията му, в който се противопоставя на Андрей Луканов. Става дума за времето, в което предстои БСП да загуби властта за първи път от 47 г. от младия Съюз на демократичните сили (лятото на 1991 г.). Тогава Георги Йорданов разбунва духовете в столетницата, пишейки писмо на своя съпартиец.

Озаглавено е "Satis, Андрей" ("Достатъчно, Андрей"), в което го напада директно: "Ти ли не знаеше, че ако е имало мафия, един от главните мафиози се казва Андрей Луканов". И продължава: "За няколко месеца направи поразии, които скоро, много скоро времето и хората ще назоват с истинските им имена - казва бившият министър в документа. (...) Убеден съм, че не си предвиждал докъде ще се стигне. (...) Да, Андрей, ти предаде свои другари, забравяйки пророческия вик на Дантон: "Максимилиане, ти си следващият!". (...) Нима си забравил, че в края на 80-те години в САЩ именно ти заяви, че под ръководството на Тодор Живков България по икономически резултати се нарежда до Южна Корея. (...) Защо не се опиташ да заживееш като обикновените хора?"

Луканов запазва мълчание след това писмо и не влиза в спор с Георги Йорданов. Зает е да пази властта си в ръководството на БСП, в което връх вече има Александър Лилов, както и да предотврати обвиненията за икономическата криза, а година по-късно е задържан в ареста.

Йорданов споделя по-късно, че случайно се е срещал след писмото с Луканов на партийни форуми, но бившият премиер избягвал да говори по съдържанието на писмото.

В същото време министърът от времето на Тодор Живков поддържал приятелски отношения и със седесари. За впечатленията си от срещите с Йорданов разказа бившият конституционен съдия и депутат от СДС и ГЕРБ Георги Марков: "Той направи много за културните дейци. Запознах се с него след 1995 г. Стефка Костадинова и съпругът ѝ ме поканиха на кръщенето на сина им на Бачковския манастир. И ми казаха, че и Георги Йорданов ще присъства, защото им е кум.

Отидохме там, кръстиха детето и се запознахме с него. Викаше ми Жорж. Каза ми: "Ние, българите, сме страшни хора. Няма при нас феърплей. Вземи унгарците, арменците - падне някой от техните, ще го вдигнат. Ние, ако падне българин, ще го натиснем още по-силно". Нямаше предвид спорта.

После сме се виждали покрай проф. Александър Чирков, на когото е помагал, подкрепил го е в пътя му. Бяха близки. Присъства и на откриването на болницата на Чирков. Знам, че обичаше операта и не пропускаше постановка или изложба. Говореше си на "ти" с всички културтрегери".

Може би и затова на един от имените му дни в годините на стационарните телефони

на жена му ѝ се наложило да вдигне 145 пъти слушалката,

за да чуе кой му честити и какво му пожелава. А той не бил вкъщи. Съпругата му поискала следващия път да си стои у дома, за да приема поздравленията.

Въпреки множеството си контакти Георги Йорданов до последно следи единствено и само културните събития. Не се изкушава да влезе в бизнеса, не се връща и в политиката, макар че социалисти са го канили да се включи отново в техните ръководни структури и листи за депутати. Остава категоричен, че ще бъде просто един пенсионер.

В последната година бившият министър не се чувствал добре. Според негови познати страдал от сърце. Престанал да посещава централата на БСП на "Позитано" 20 и

дори не присъствал на последния конгрес през февруари 2025 г.

Написал писмо, че здравословното му състояние не го позволява. А през януари прекарал известно време в болница.

На следващия месец умира друг висш комунистически кадър - Бойко Димитров. Любопитното в неговата биография е, че има две свидетелства за раждане – в България с имената на истинските си родители Мара Денчева и Коста Златарев (загинали комунисти), а впоследствие и съветско – с родители Георги Димитров и Роза Димитрова. След като е осиновен от Вожда, е живял две години в царския дворец "Врана" с новите си майка и баща.

След смъртта на Георги Димитров заминава с майка си в Москва, където живее в огромен апартамент в правителствените сгради. Любопитното е, че когато става студент,

за негов съквартирант там идва Андрей Луканов, с когото учат заедно

в Московския държавен институт по международни отношения. Техен колега е и Петър Младенов.

А Бойко Димитров развива кариера на дипломат като посланик в Куба, представител на България в ООН, както и външен министър, когато Петър Младенов става председател на Държавния съвет.

Така съдбата му е свързана и с властта на Георги Димитров, и на Тодор Живков, и на организаторите на преврата на 10 ноември 1989 г.

И по особен начин смъртта му и тази на останалите висши функционери маркира края на един елит.

Видео

Коментари