Заседанията на управата на "Левски" по времето на изпълнителния директор Иво Тонев не винаги раждаха напрежение и скандали, но със сигурност не минаваше и едно без сериозни емоции. И причината не е само в противопоставянето между големите акционери и фенските организации. Едно от всичките обаче беше много специално и направи така, че "Левски" да влезе в ролята си на Отбор на народа, който трябва да успее да се погрижи и за паметта на същия този народ и да я опресни.

Беше делничен ден и около канцелариите на "Герена" се бяха наредили представители на различни фирми за екипировка, които трябваше да представят своите предложения пред управата на "сините". Тя пък трябваше да избере най-доброто за следващия сезон. Феновете бяха представили своя идея, която беше посрещната резервирано. А именно: на екипите за 2016-2017 да бъде поставен образът на капитан Димитър Списаревски.

Съвсем очаквано

предложението беше

посрещнато с доста

въпросителни

Не години, а цели десетилетия роденият в Добруджа пилот, загинал при отбраната на София през 1943 година, беше смятан за "спорна" фигура по една-единствена причина. Когато на 20 декември 1943 г. в първия си и едновременно последен боен полет той сваля един от 60 летящи крепости "Либерейтър" Б-24, охранявани от 50 изтребителя "Лайтнинг", готови да бомбардират София, а след това се врязва саможертвено в друг, България е съюзник на Германия. И логично няма как при това положение Списаревски да бъде почитан като герой, защото

до края на войната

България е вече от

другата страна

Името му е потънало в забвение, гробът му е запустял, а пътеката до паметника му близо до Пасарел е на практика непроходима. Споменът за него се поддържа от шепа ентусиасти, на които малцина гледат с добро око, включително и почти четвърт век след падането на режима на Тодор Живков.

Част от тези ентусиасти са привърженици на "Левски", които се събират във виртуален форум и се опитват да съживят паметта за пилота. Ситуацията през 2015 година изведнъж се оказва много подходяща. Привържениците на "Левски" чрез две свои организации стават част от управата на клуба, а една от тях, Тръст "Синя България", е придобила и миноритарен дял в клуба от 10%. По-важното обаче е, че Димитър Списаревски някога е бил футболист на "сините".

Името му не присъства в официалната статистика, но между 1933 и 1935 г. той играе за юношеския отбор и е запален привърженик на "Левски". Не стига до мъжката селекция не защото му липсва талант, а тъй като избира военните науки. През 1938 г. е командирован в Германия във военновъздушно училище, където сбъдва мечтата си да лети с боен самолет. Три години по-късно е един от избраните да се обучат да летят с модерните изтребители "Месершмит 109", но заради лоша дисциплина и нарушаване на реда принудително е на земята и гледа разрушенията от започналите бомбардировки над София през 1943 г. и страданията на хората в квартал "Хаджи Димитър". Докато накрая удовлетворяват молбата му да се хвърли в бой и така загива още при първата си мисия, но спасява българската столица от бомбардировка.

В крайна сметка обаче става така, че фенските организации в "Левски" настояват на заседание на управата да се разгледа официално въпросът с вграждането на образа му на фланелката на тима и заявяват, че ще гласуват за този доставчик, който има възможностите да го направи. Има и две други предложения – бутафорен стилизиран лъв, както и винаги универсалния образ на Васил Левски.

Въпросното заседание също не минава кротко. Изказани са резерви главно как публиката би приела подобни фланелки, а също и дали няма да последва някаква реакция от УЕФА заради това, че Списаревски

евентуално може

да бъде свързан с

нацисткия режим

Чуват се определения и като "спорна фигура", които разпалват полемиките. Иво Тонев се опитва да бъде балансьор, но вижда, че феновете получават подкрепа от шоумените Иван и Андрей, които също са в управата. Преди да се стигне до гласуване по същество и евентуално да има поляризиран вот, именно Тонев се намесва с предложението да се избегне конфузията: "Давайте да го правим!". Никой не казва нищо против и така предложението е прието, без да бъде подложено на гласуване и протоколирано.

Така през месец май 2016 година "Левски" представя новите си екипи в три разцветки, които

днес са едни от

най-търсените на

вторичния пазар

именно заради

вплетения образ

на Списаревски. Но това няма чак толкова голямо значение на фона на изведнъж зародилия се интерес към живота и делото на героя.

Това е изключително лесно да се забележи със съвременните технически средства. Времето на отношението към Списаревски е разделено на две от една дебела линия: преди и след онзи екип на футболния отбор, за който е играл. Фланелката е последвана от книги, документални филми, а годишнините от рождението и подвига му се отбелязват вече не само от футболния клуб, но и от множество медии и патриотични организации. Самият Списаревски вече не е наричан "спорна личност" и никой дори не се замисля, че животът и делото му са свързани с парадокси. Независимо че загива, докато се бие на страната на загубилите войната, това не е нещо, което прави впечатление. За Списаревски се говори единственото за значимото: подвигът в защита на родното небе.

Футболният парадокс също е налице. В музея на "Левски" един от най-ценните и разглеждани артефакти е негова рисунка на бомбардировач, който изсипва футболни топки, и ръчно изписано от него "Левски бомбардира, Левски се не спира!" А всъщност сещате ли се за по-почитан футболист, който никога не е играл за първия отбор?