Коледен базар, София, епизод 2.

Купувам си corn dog. Това е кремвирш на клечка, потопен в много гъст разтвор на царевично брашно, потапя се вертикално в сгорещено олио и се пържи. Питам на щанда дали се прави като в Щатите и дали е с царевично брашно. Ами - било корейско и много въздушно от въздушно тесто. Ба! Аз доста неща правя с тесто, ама не ми е въздушно тестото. И затова опростявам нещата и пак любопитствам с царевично брашно ли е догът. Не - казват ми троснато - с пшеничено и вътре има кашкавал.

Аз такова нещо вече ядох преди два дни в мол и беше много вкусно, но няма нищо общо с корн дог в оригиналната му версия, дори щото корн значи царевица. Но поне знам колко струва там. Е, на базара е точно с 50% отгоре. Но съм сама, не купувам друго и искам да попия от веселата атмосфера.

Ама то една веселба, ама една радост... Добрата новина е, че отоплителите са на достатъчно места. Заставам край отоплител на свободно място до буре-маса редом с две млади сладки девойки и докато ям това корейско нещо с кашкавал наполовина и кремвирш в останалата част и пържено с пшеничено брашно, се заслушвам.

Девойка 1 с румени кръгли бузи (Д1 - за краткост):

О, той сега е в Бали, от две седмици е там, ама не го кефи.

Девойка 2 (Д2): Ами да мръдне на друг остров?

Д1: Намерил някакъв клуб и започнал да тренира бокс.

Д2. И като не му харесва там?

Д1: Чуди се къде да иде. Ама той още поне половин година ще обикаля.

Д2: Аз не съм толкова по екзотиката - на мен ми дай да си пътувам из Европа.

Д1: О, в Европа се пътува лесно, никъде нямам проблем да съм сама, но в Азия бих отишла още с някого.

Д2: Ми да помислим за някъде, а?

Младите красиви момичета, които ядят хотдог от 12 кинта единия (коледен базар е това, все пак), говорят за избора на преживявания по света както на същата възраст ние се чудехме дали да гледаме филм в кино "Изток" или кино "Сердика".

И разбрах, че независимо колко скромничка е коледната ни атмосфера (не и цените), колкото и протести да се трупат като лавина, всичко в живота е завинаги променено. Тези момичета никога, никога няма да знаят що е то да чакаш за виза; какво е да нямаш свобода.

Свободата дава простор, перспектива, устрем, добри мисли и вдъхновение. Независимо зад какви лозунги, всички днес са свободни да заявят кого мразят и какво искат.

Свобода.

От Фейсбук.