Парламентът ни е позорно място, пълно с хора без базово възпитание, без нито отсенък на класа, без достойнство, без елементарни качества за обществена работа. Той, парламентът като образ, не само е изцяло лишен от авторитет, той е обществено признат за клоака с всички подобаващи й миризми.

В българския парламент ежедневно виждаме изявите, изстъпленията и истериите на агресивни, примитивни, елементарни индивиди, които са далеч под нивото и на вазовите герои от Ганкиното кафене, те са далеч под Андрешко, далеч под всеки литературен герой, включително и Бай Ганьо.

Всеки агресивен и недодялан тип къде да е в България може да оправдае всяка просташка изява, всяко нарушение на правила и закони с поведението на нашите депутати - щот те така - мен какво ме спира?

Онези, които помним мъжете от Великото Народно събрание знаем за каква класа ставаше дума.

Онези, които бяхме на митинга на 7 юни, 1990 година помним, че той беше митинг-мечта, митинг не срещу нечия власт, не срещу личности, а обединение в надеждата, че вече никога няма да е същото, че излизаме отвъд крепостните стени на държавата.

И понеже преди ден случайно попаднах на някакъв поетически пасквил за това как трябва да отхвърлим робството, хомота и ярема, нека кажа: ние постигнахме свободата да сме едно с другите хора и да сме "равни на другите европейски народи", но докато хората израстват и откриват все повече начини да успяват в живота, държавността се потапя от все по-примитивни и недостойни представители на нечии нездрави частни интереси.

Та ако питате защо трябва всички да гласуваме на предстоящите избори, то е защото ни е важно диваците да бъдат заменени с хора с разум и чест.

Спомнете си за Гиньо Ганев, светла му памет. Спомняме с носталгия цяла плеада забележителни мъже, които не мислеха, че Конституцията е инструмент за разчистване на лични сметки. Тези мъже работеха за това да изпълним завета на Левски, а не да превръщаме най-важното място в държавата в средище на лумпени.

От Фейсбук.