През последните години използвам всяка свободна минута, за да обикалям училища и да чета приказки на децата.

Децата са най-честният, най-безпристрастен и безкомпромисен съдник. От тях съм чувал най-смислените въпроси като:

„Срещали ли сте бухал?"

"Кое е най-високото дърво, на което сте се качвали?"

"Страх ли ви е от мечки?"

"А от принцеси?"

Понякога ми подаряват рисунки, вдъхновени от моите книги.

Никога не съм се чувствал толкова щастлив като автор. Никога досега моите истории не са били посрещани с толкова любов и признателност.

Децата са жадни за вълшебства, за полет на въображението, за емоции, каквито само книгите могат да им дадат.

Четете им!

Разказвайте им приказки!

Има смисъл.

*От фейсбук