Сериозните теми, които вълнуват младите, навсякъде са едни и същи – битки за свобода, за демокрация, борбата с корупцията, казва един от най-успешните влогъри и млади режисьори у нас

- Какви теми вълнуват младите хора тук и те различават ли се от онова, от което се вълнуват младежите по Европа, г-н Захариев? Върнахте се от среща в Брюксел, на която присъстваха автори на видеосъдържание от целия ЕС.

- Темите, които вълнуват младите хора, навсякъде са едни и същи. Това, което видях, е, че и в другите страни хората имат своите битки - за свобода, за това да запазят демокрацията. Борбата с корупцията е нещо, което виждам, че е важно и в други държави.

Такива сериозни теми вълнуват младите все повече. Вярно, моята аудитория расте заедно с мен, така че влизаме в света, в който работим, плащаме данъци, спестяваме, искаме да имаме своите постижения. Когато един човек излезе от пубертета и влезе в света на големите, започват да го интересуват тези теми, защото го засягат пряко. И би трябвало да го интересуват.

- Как стигнахте до тази среща в Европейския парламент?

- Поканиха ме от представителството на Европейския парламент тук, в България. В Брюксел се запознахме с председателя му Роберта Мецола, участвахме в уъркшопи за създаване на различно съдържание, както и в панели, в които ние давахме обратна връзка на техния екип. За това какво могат да подобрят, с какво мислим, че те се справят добре, и т.н.

- Къде сме ние, говорейки сред автори от различни страни в Европа?

- Годините, в които можехме да кажем, че България изостава, ги няма. Още докато учех кинорежисура в НАТФИЗ, пътуваг различни студентстки кинофестивали. Още тогава забелязах, че нивото на студентското кино, което правим тук, по нищо не отстъпваше на онова, което виждах да правят колегите студенти от чужбина.

Върнах се от Брюксел изключително вдъхновен с осъзнаването, че ние сме част от този свят и имаме всички възможности, които имат в другите страни. Просто трябва да бъдем по-смели.

- Обсъждахте ли регулацията на видеосъдържанието, на онова, което се публикува в социалните мрежи? Има ли фактчекинг във Фейсбук, в Инстаграм, откъдето много хора се информират за случващото се?

- Да, това беше голяма тема - говорихме за дезинформацията и за фактчекинга, както и за изкуствения интелект. Какво правим през тази необятна вселена хем на възможности, на неограничения, дори и на дезинформация, понеже натам отиват нещата. Все по-трудно ще ни е да различаваме кое е истина и кое - не, особено визуално.

- Как може да се направи такава регулация в онлайн пространството?

- За жалост, всичко се свежда до огромните компании, които са създали тези социални мрежи. Ако те не въведат подобни регулации още при самото публикуване на каквото и да е съдържание, би било много трудно външни фактори като Европейския парламент да го регулират. За да не се смята това за намеса в частни компании и начина, по който те се управляват.

- Какви са най-големите опасности от тази дезинформация и от това, което виждат младите хора в Инстаграм, в ТикТок?

- Младите трябва да си дават ясно сметка, че това, което виждат онлайн от своите любими инфлуенсъри, е каймакът на живота им. В социалните мрежи се публикуват неща, които хората споделят от най-щастливите си мигове, показват най-големите си успехи. Лесно е да се сравняваме с тях и да си кажем: Моят живот е толкова скучен, не съм постигнал нищо! Но това влияе на менталното здраве на подрастващите. Така че това е първата и основна истина, която всеки трябва да осъзнае.

Затова се стремя във всичко, което правя и качвам в социалните мрежи, свързано с неща, през които преминавам като успехи и провали, винаги да бъда искрен и да се опитвам да давам по-вдъхновяваща гледна точка.

Например от година и половина кандидатствам в Националния филмов център за субсидия с проекта ми за сценарий за дебютния ми филм. Тези провали - да не минавам на сесиите им, да не получавам финансиране - са неща, които споделям с хората онлайн. Ценно е младите хора да знаят, че отнема време да сбъднеш големите неща и е нормално по пътя си да срещаме предизвикателства.

- Вие говорихте за страха и на церемонията на “24 часа” за “Отличниците на България” - за страха от провал, за страха какво ще кажат другите, когато нещо не се случи. Думите ви бяха провокирани от мейл - от кого беше писмото?

- Доста често ми пишат млади хора - и в инстаграм, и по имейл. Радвам се за тази обратна връзка и гледам винаги да откликвам. Самият аз не съм имал към кого да се обърна така, докато пораствах, докато се борех да намеря мястото си в света на изкуството и на киното. Затова ми е важно да отговарям на хората.

Писа ми младеж, който беше пред голяма дилема. В деня, в който ми праща мейла, завършва гимназия и се чувства изгубен - не знае в какво да се насочи, страхува се изобщо да пробва неща, за да види в какво е добър, за да не си изгуби времето и да не си пропилее младостта. И завършваше писмото си с: Как да не се страхувам?

Това е нещо, което много често виждам в младото поколение, може би породено точно от това сравняване с публикациите в социалните мрежи - ако на 21 г. не караш порше или нямаш ролекс, значи животът ти е провал.

Такава тежест, която се нагнетява в съзнанието на младите - на всяка цена да не се наложи да направят някоя грешна стъпка, да успеят. Често виждам този страх. Канят ме да говоря в различни училища пред младежи и го виждам като пандемия. Да, страхът съществува, но не е нужно да му отдаваме толкова голямо внимание - аз в живота си също съм се изправял пред страха си. На моменти все още ме е страх дали нещата, които правя, не са прекалено големи за мен. Изобщо не съм учил за много от най-големите ми проекти.

Миналия ноември имахме огромен концерт с “Молец” в “Арена София”, на който присъстваха хиляди. Аз режисирах този концерт спектакъл, като никой дотогава не ме бе учил как се прави това.

Екипът ми беше от над 300 човека, направихме голяма продукция. Има едно малко гласче, което ми казваше: Ти не знаеш как да го направиш, ще се провалиш!, но съм открил каква е тайната. Независимо от този глас, от страха, човек трябва просто да се научи да действа, да мечтае, да работи, да твори. Впоследствие този глас става все по-тих и по-тих, когато не му обръщаме внимание.

- Как се режисира концерт в “Арена София” с музикални звезди, в какво се състои подготовката за едно такова мащабно събитие, така че всичко да е изпипано до най-малкия детайл?

- Самата подготовка отне може би половин година - от поставянето на първите основи, на идеята, на различните елементи - мултимедия, осветление, танци, кои песни да изпълнят моите приятели от “Молец”. Работата беше творене заедно с тях - все пак това бе техен концерт спектакъл. Така че беше дълга колаборация с различни артисти. Доизпипвахме някои от детайлите до самия ден на концерта.

- Как станахте Будител на годината през 2018-а?

- Нямам представа , аз никога не съм правил нещо целенасочено с надеждата да получа тази награда или каквото и да е отличие. От 12 години се занимавам с това да снимам и споделям онлайн, вече съм и в една по-професионална сфера - на режисьор. Винаги съм искал просто да споделям с моето поколение нещата, които ме вълнуват, които смятам за красиви, темите, на които трябва да обърнем внимание. Радвам се, че това, което правя, е достигнало до хора и те по някакъв начин са го намерили за вдъхновяващо.

- За какво трябва да говорят будителите днес, за да стигат до хората?

- Всеки има приятели, среда, работа, хора, на които влияе, които може да вдъхновява и на които може да помага. Така че у всеки от нас го има потенциала да бъде будител. Може би такъв е човек, който живее изцяло живота си с фокус върху другите хора. Будителите са хора, които слагат другите пред себе си, нямат користните цели, че непременно трябва да постигнат нещо. Много ми се иска да виждам такива хора днес, които да говорят за важните неща. Не за това какво човек може да си купи, къде да отиде - за материалното, за което понякога си мислим, че може да ни задоволи. Трябват хора, които да говорят за вярата, за мечтите, за трудностите и как въпреки тях си заслужава да се борим. За това какво означава да не се отказваме, какво означава да бъдем доблестни хора, да бъдем щедри, да подаваме ръка - всички тези неща, които по презумпция би трябвало да знаем, но в забързаното и материално всекидневие много често забравяме.

- Вие вярвате в смисъла на това да се разказват истории. Коя от тези истории, които вие сте показали, ви е впечатлила най-силно, имала е най-голям отзвук?

- Не съм сигурен, че има една история, която бих отличил като най-важна за мен - мозъкът ми така работи, че постоянно търси истории. През годините съм се срещал с толкова много вдъхновяващи известни и неизвестни хора, те са навсякъде около нас.

Случайно намерих в антикварен магазин една книга, докато още бях в гимназията - “Доброволен корабокрушенец”, написана е от френския биолог д-р Ален Бомбар. Той живее близо до брега на морето и става свидетел на огромна трагедия - един ден вижда кораб, който е претърпял корабокрушение, а всички пътници от него са загубили живота си в битката с вълните през изминалата нощ, в която са опитвали да се спасят. И той посвещава живота си като биолог да направи формула, с която човек да може да оцелее определено време в спасителна лодка - дали и как да пие солена вода, с какво да се храни, така че да се предотврати подобна трагедия за в бъдеще. Не успява да намери финансиране и осъзнава, че единственият начин, с който може да докаже своята теория, е като сам се постави в условията на корабокрушенец. Затова заминава и прекосява целия океан чак до Щатите в спасителна лодка с кутията, в която е формулата, която разработва. Благодарение на неговата саможертва и кураж след това всяка една спасителна лодка до ден днешен притежава такава кутия. Така д-р Бомбар е спасил милиони хора. Тази история страшно много ме е формирала. С осъзнаването, че ако аз искам да покажа нещо на хората, то начинът, по който трябва да го направя, е като първи тръгна в боя. Като сам се превърна в примера на това, в което вярвам, като стана този доброволен “корабокрушенец”. Досега това е огромна част от характера ми от начина, по който вземам решения.

- Каква история ще разкажете в дебютния си игрален филм?

- В него се разказва за баща, който предприема редица решения, за да събере средства за лечение за болния си син. Драматична, но и вдъхновяваща история. Отчасти е базирана на една истинска, разбира се, пречупена през силата на художествените средства. Аз съм и сценарист, и режсьор.

- Кога се очаква да започне работата по филма?

- Сценарият е готов, чакаме финансиране.

- Режисирате и видеоклипове, правите влогове, откъде се учите на всичко?

- Много неща са ми интересни - режисирам и реклами, и музикални клипове, неща в интернет, в телевизията, спектакли на сцена. Понякога е сложно - различни формати са и изискват работи с различни екипи и изразни средства, но понеже всичко ми е вълнуващо, аз не го приемам като тежест и знам къде са ми лимитите, така че гледам да не поемам повече, отколкото мога да изпълня.

- Кой е последният музикален видеоклип, който режисирахте?

- На песента на Миро и Алма “Там” - беше много вълнуващ процес, снимахме го на лента. Клипът не е типичното музикално видео с артисти, които пеят на различни локации, а е по-скоро като филм. Тук изпълнителите дори не присъстват - показва се история, която стъпва върху песента.

- Това ваша идея ли беше?

- Да.

- Такъв тип клипове ли докосват по-силно зрителите?

- Зависи, всичко може да е вдъхновяващо, ако е направено от сърце. Първоначалната ми идея за този клип бе историята да върви и тук-там да влизат Миро и Алма. Но самият Миро предложи да ги няма изобщо във видеото. Проектите са различни - всичко може да бъде емоционално и истинско.

- За какво още мечтаете?

- Все повече си мечтая за по-голям мащаб на проекти - за филми, сериали. Гледам да си пазя тези мечти живи и затова обичам да посещавам различни кинофестивали - потапям се в света на голямото кино, което бе и първата ми любов, влизайки в НАТФИЗ. Но след това животът ме тласна в различни проекти. Вярвам, че с Божията помощ, когато трябва, ще стане.

- Какво казват родителите ви за това, с което се занимавате?

- Имам щастието родителите ми да ме подкрепят във всяка крачка. Никой в цялата ми фамилия не се занимава с изкуство, но въпреки това са вярвали в мен - още от много малък, когато исках да се уча да рисувам, са ме водили на какви ли не уроци и кръжоци. Надявам се да се гордеят с мен.

CV

Крис Захариев е един от най-успешните млади влогъри и режисьори. Започва да качва свои видеа в Ютюб още 15-годишен, а покрай скечовете и влогове прави и първия си минидокументален филм “Покрив”, който снима в края на 2014-а. В него показва приют за временно настаняване, който в навечерието на зимата е пред затваряне. Успява да събере 2000 лева за каузата, след като разказва на своите последователи за приюта. Това е и преломният момент в живота му, в който решава да следва режисура. Успешно завършва тази специалност в НАТФИЗ, а днес стои зад много от рекламите, музикалните клипове и дори концерти, които привличат огромна публика.