Хиляди изпълниха площадите - в София, Пловдив, Варна, Бургас и още много градове. И макар най-разпознаваемата част сред протестиращите да бяха най-младите от поколението Z, сред хората имаше различни групи (поне пет) - всяка със свои аргументи.

Гневът на зимното българско недоволство тръгна като протест срещу предложения бюджет за 2026 г., после премина към искания за оставката на конкретни лидери, след това стигна до правителството. Едни искаха повече подкрепа за социална политика, други - максимално внимание към заплатите в здравеопазването. Трети (най-младите) пък поставяха акцента върху това, че ако сега политиците не чуят техния глас, те няма да останат в България.

Четвърти и пети вдигат лозунги срещу еврото, за излизане от ЕС, нова конституция, за преучредяване на държавата...

Сега, когато правителството на Росен Желязков подаде оставка, всички тези различни искания ще се разпръснат в още поне толкова различни очаквания. Едни ще очакват с нетърпение нови избори - час по-скоро, за да оползотворят максимално протестния вот. Втори са по-скромни - очакват само нови изборни правила. Трети (може би) се надяват на появата на спасителя, който ще промени политическия терен (президента - преди или след края на мандата му). Четвърти разчитат, че влизането в еврозоната ще се провали. Пети вече заговориха за нова кръгла маса. И още, и още... Така гневът на площада, тръгнал с най-различни искания, ще очаква и най-различни резултати след оставката на правителството.