Упрвляващите настояха да има нов преди 1 януари 2026 г., синдикати и работодатели го подкрепиха, но с критики и условия

Опозицията смята, че кабинетът не се е отказал от вдигане на данъци, просто е отложил това за догодина

Министър Петкова увери, че парите за младите лекари не са изчезнали, търси се вариант за финансиране през европрограма

С 12 гласа "за", 8 "против" и без въздържали се проектат за бюджет на държавата бе приет на второ четене от ресорната комиися. Дебатите бяха рекордно кратки- около час и половина.

Според финансовия министър Теменужка Петкова  след редакцията, от която са отпаднали няколко мерки, приходната част разчита основно на мерки за повишаване на събираемостта, които вече дават ефект тази година и приходите са нараснали с 8,6 млрд. евро към края на октомври.
Петкова увери депутатите, че пари за младите лекари, които ги няма в редактирания вариант се търсят по ОП "Развитие на човешките ресурси", чрез която да осигурят 100 млн. евро за увеличаването на възнагражденията в първичната медицинска помощ, където влизат и медицинските сестри.
"Страната ни трябва да реализира проектите по плана, ако иска да получи плащанията по него, поради което делът на разходите в бюджета спрямо БВП е на нивото, което е заложено, а именно 40,1% без включените средства от фондовете на ЕС, както е правилото по закон", каза Петкова.

Почти всички работодателски организации и синдикатите подкрепиха бюджета с уговорката, че правят компромиси и дебатът за реформите се отмества за догодина.
Резервите на работодатели и синдикати, повторени и на заседанието на комиисията бяха отсъствието на административна реформа, съмнения за отлагане на намеренията за повишаване на осигуровките. И БСК, и КРИБ и КНСБ предупредиха, че ще искат още в началото на годината разговор по данъчната система и пенсионата реформа.
Шефката на Националното сдружение на общините Силвия Георгиева видя пробеми с текстовете за съкращаване на незаети бройки и поиска да не се ограничава свободата на кметовете да определят числеността на служителите си, която финансират със собствени приходи.
трябва да достигне 83 млн. евро, което представлява нарастване с 22 млн. евро спрямо заложеното. Шефката на сдружение "Солидарна България" Ваня Григорова също посочи, че София има нужда от сериозни средства за ремонт и поддръжка на инфраструктурата с
Асен Василев от ПП-ДБ определи заложеният ръст от 3,3 млрд. евро в очакваните приходи от ДДС като силно надценени, и прогнозира, че дефицитът ще е 3% от БВП. "Приходната част на бюджета е надценена и то по начин, по който е прогнозируемо грешен. Тук говорим за 1.5 млрд. евро, които няма да бъдат събрани от ДДС", каза той.
Василев добави, че правителството не се е отказало да вдига данъци и осигуровки, а просто е отложило намерението си с една година. По думите му управляващите намаляват разходите за наука, образование и култура и замразяват разходите за здравеопазване, въпреки че планират да увеличават данъци и осигуровки.
Мартин Димитров от ПП-ДБ заяви, че се отчита сериозен спад в индустрията и износа, при все че това е годината, в която България влиза в сухопътния Шенген, което е крайно обезпокоително. Според него това е заради мерките на правителството, насочени срещу бизнеса и гражданите. По думите му през 2026 г. има опасност бюджетният дефицит да е над 5% от БВП. Димитров цитира оценката на Фискалния съвет, че заложените приходи в бюджета за 2026 г. са надценени.
Според Цончо Ганев от "Възраждане" членството на страната в еврозоната има пряко отношение към намеренията на управляващите да вдигат данъци и осигуровки.
Красимир Манов от МЕЧ попита управляващите защо са премахнали от проекта на бюджет предвидените средства за евентуално придобиване на "Лукойл България", тъй като това е била единствената смислена мярка в изтегления проект. Според него, ако "Лукойл" у нас бъде национализиран, това ще вдигне приходите в бюджета.
Мария Илиева от "Величие" посочи, че проектът на бюджет е с прекалено оптимистични приходи, главно от косвени данъци.
Мехмед Салим заяви, че „Алианс за права и свободи" няма да подкрепи този бюджет защото вторият вариант на проекта е направен набързо, без да се вземат предвид всички гледни точки.

Асен Василев от ПП-ДБ заяви, че преработеният бюджет "не е довел до нищо добро". Той критикува замразяването на размера на социални плащания като обезщетението за безработица, въпреки че се увеличава максималният осигурителен доход. По думите му по този начин се къса основната връзка между принос и права. И декларира, че ПП-ДБ няма да подкрепят бюджета, тъй като "с новия проект управляващите просто са отложили вдигането на осигуровките за догодина" и "нищо друго не е адресирано като проблеми".

Димо Дренчев от "Възраждане" каза, че представляваната от него партия няма да подкрепи проекта на бюджета, като същото стори и Мария Илиева от "Величие".

Какво има в приетия вариант?

"Във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. информацията и документите по бюджетната процедура са изготвени в евро при официален валутен курс спрямо Закона за въвеждане на еврото в Република България - 1,95583 лева за 1 евро", поясни преди дебатите министър Петкова.

Есенната макроикономическа прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката да достигне до 2,7 на сто през 2026 година.

Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде близка до тази през 2025 г. - 3,5 на сто.

Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, през прогнозния период 2026-2028 г. е дефицит от 3 процента от БВП през 2026 г., 2,8 процента от БВП през 2027 г. и 2,4 процента от БВП през 2028 г.

Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро (31,3 процента от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2 процента от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6 процента от БВП) през 2028 година.

През 2026 г. максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,0 млрд. евро, в т.ч. до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост.

Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е заложен да бъде в размер на 2,4 млрд. евро.

От 1 януари 2026 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е в размер на 620,20 евро. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица е в размер на 2300 евро за 2026 г.

Размерът на приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) е 50,402 млрд. евро през 2026 година, а размерът на общите разходи по КФП е 54,051 млрд. евро.

По националното правило от Закона за публичните финанси разходите са в размер на 40,1 процента от БВП за 2026 г. При прилагане на активираната клауза за дерогация по отношение на увеличените разходи за отбрана е налице ефект, който води до спадане на тези разходи под 40 на сто.

При прогнозиране на постъпленията от данъци са взети предвид следните предложения за изменения в данъчното законодателство, както и продължаващото действие на някои мерки:

- Разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск;

- Въвеждане на данъчно облекчение в Закона за корпоративното подоходно облагане за извършване на научноизследователска и развойна дейност;

- Разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск;

- Продължаващо действие на въведения от 1 май 2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия с цел балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия;

- Продължаване на политиката за ползване на данъчни облекчения за деца и деца с увреждания в увеличен размер и през 2026 г.;

- Предоставяне на възможност за по-благоприятен режим за амортизиране за данъчни цели на електрически автомобили;

- От 1 януари 2026 г. е предвидено увеличение на променливата част на таксата по чл. 30, ал. 3 и 4 от Закона за хазарта за лицензиите за организиране на хазартни игри от 20 на сто на 22 на сто;

Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета са както следва:

- Увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. от 550,67 евро на 620,20 евро.

- Осъвременяване на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, считано от 1 юли на съответната година по т.нар. швейцарско правило, като се очаква увеличението да бъде в периода 7-8 на сто;

- Увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;

-Увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително; 

- Увеличение от 50 на сто на 75 на сто на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 50а от КСО, за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл.53г от КСО;

- Прилагане на обща политика по доходите чрез увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера за 2026 г. с 10 на сто и отпадане на автоматичните механизми за определяне на размера на възнагражденията в определени сектори, обвързани със средната работна заплата;

- Запазване на политиката по доходите за педагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование;

- Стартиране на Програма за подкрепа на лекарите специализанти с осигурени средства в размер на 30,0 млн. евро за 2026 г.;

- Увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др. Бюджетните взаимоотношения с общините са в размер на 5,077 млрд. евро за 2026 г. при 4,563 млрд. евро за 2025 г., или ръст от 11,3 на сто.

Политики и мерки за оптимизация на разходите:

- За периода 2026-2028 г. Министерският съвет и кметовете на общини след преглед и оценка извършват оптимизиране на общата численост на персонала на администрацията на изпълнителната власт по чл. 36-38 от Закона за администрацията с цел  да се достигне намаление на общата численост с не по-малко от 5500 щатни бройки, трайно незаети повече от шест месеца, разпределени пропорционално за периода;

- През 2026 г. размерите на индивидуалните основни месечни заплати на централните и териториални органи на изпълнителната власт, както и на посочени в чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията еднолични органи и техните заместници се определят в размер на последната индивидуална основна месечна заплата, определена към 31 декември 2025 г., освен ако в закон е предвидено друго. Промените на индивидуалните заплати на тези органи след 31 декември 2026 г. се определят в рамките на разходите за персонал и съобразно процентното увеличение на заплатите на служителите в публичния сектор.

- Средствата за капиталови разходи през 2026 г. възлизат на 7,020 млрд. евро, като в т.ч. са тези с национално финансиране от 3,165 млрд. евро и с европейско финансиране от 3,855 млрд. евро (в т.ч. НПВУ).