• Идеята е по време на кампанията да организират вътрешен вот за единна кандидатура, ще е отворен и за граждани, които не са им членове и симпатизанти
• Благомир Коцев и Васил Терзиев все по-често сочени като възможност

Какъв кандидат за президент да излъчи “Продължаваме промяната - Демократична България” и кога да се заеме с този каст.

Това трябваше да е водещата тема за коалицията този сезон, преди еуфорията от избухналите протести и внесения вот на недоверие да я заглуши. Все пак между шествията в центъра на София и тези в кулоарите на парламента партньорите успяха да стартират някакъв процес.

Основната рамка на президентската надпревара бе скована на 1 декември, когато партиите от ПП-ДБ и Форумът за демократично действие (ФДД) подписаха официално споразумение за издигане на единна кандидатура за президентските избори през 2026 г. Около нея трябва “да бъде консолидирана подкрепата за върховенството на правото, евро-атлантическата ориентация на страната и борбата с корупцията”. В документа е разписано, че

към каузата трябва да бъдат привлечени партии извън парламента и гражданските организации

от демократичната общност, които споделят тези ценности. Освен правова държава и антикорупционна политика сред ценностите изрично е посочена и “евроатлантическата принадлежност на България”.

Реална хронограма кое кога да се случва още няма, но преди Нова година е планирана втора голяма среща на “Промяната”, ДСБ, “Да, България”, ФДД и формации от десния сектор. Едва след нея ще се навлезе в реални детайли и дати.

Гласовете на опозицията все така не стигат за сваляне на кабинета, но според различни политолози и анализатори надигналият се обществен кипеж може пък и да доведе до предсрочни избори.

И ако такива се появят на хоризонта напролет, ПП-ДБ има стратегия - да ги комбинира със своята кампания по излъчване на кандидат-президент. Така коалицията ще използва мобилизирания за парламентарния вот ресурс, ще прелее енергия, ще активизира повече избиратели. Едно от имената на особено уважение не само в десния спектър - бившият министър на образованието Веселин Методиев, през лятото бе пресметнал, че ако прави предварителни избори, на коалицията ще ѝ трябват

поне 6000 членове на комисии

при около 1500 изборни секции. А при вече задвижена организация за предсрочни избори същите хора, които са ангажирани по партийна линия в националния вот, ще могат да подсигурят и провеждането на вътрешния.

Това обаче означава изтегляне на сроковете за номинации и подготовка на предварителните избори. Засега от коалицията признават, че нито ПП, нито ДБ, нито останалите им партньори са готови за това. Очакваше се да имат време до април с номинациите и техническата подготовка, после един месец кандидатите да разгърнат кампаниите си, а самото гласуване за общ президент да се случи преди летните отпуски. Дали ще се прави нова “хронограма”, още е рано да се каже.

Идеята за предварителен вот вдясно, с който да се излъчи убедително и обединително име за президент, прозвуча на специалната кръгла маса, свикана от ДСБ през юни. Веднага се направи препратка към 1996 г., когато

Петър Стоянов стана президент, след като

първо спечели предварителните избори срещу Желю Желев,

сред това победи Александър Йорданов и Асен Агов при вътрешно гласуване на конференция на СДС.

Но ситуацията сега е различна, признават десните.

Преди 30 г. Стоянов победи действащия президент с 66% на предварителния вот - цели 860 хил. гласа само от хората, вдигнали се да посочат кой да е кандидатът на СДС. Днес подобен резултат би донесъл мнозинство в парламента. После влезе в президентския кабинет с почти 3 пъти повече бюлетини. Сега нито е възможно да се мобилизира такъв вот, нито надпреварата е между чисто партийни лица на две формации мастодонти. И е ясно, че трябва да се търсят имена извън рамките на тяснопартийното представителство.

През 2021 г. Румен Радев и Илияна Йотова събраха малко над 1,3 млн. гласа на първия тур и милион и половина на втория. На изборите за парламент миналия октомври ПП-ДБ бяха подкрепени от 346 074 избиратели, което ги направи втора сила с 14% от вота. А грубата сметка за президентския вот догодина я направи Бойко Борисов. Лидерът на ГЕРБ обясни, че трябва да се търси “човек, който

да може 400-500 хиляди гласа да привлече

с името си и ние с нашата мощ да го изберем за президент”. Формулата очерта през август, когато дори бе готов на широка обща кандидатура с градската десница под знамето на европейските ценности.

Публично концепцията за общ кандидат бе развита от Иван Костов. Това не помогна - настоящият съпредседател на “Да, България” Божидар Божанов определи като политическа шизофрения управляващи и опозиция да се явят заедно. Ще търсим обща кандидатура с някои партии, която да бие тази на ГЕРБ, отговори пък лидерът на “Промяната” Асен Василев. А и самият Борисов още през септември се дръпна.

Така или иначе, афиширани кандидати засега няма. Първи стъпки в тази посока пробваха да направят трийсетина знакови за дясното личности, сред тях политолози, журналисти, бивши министри. Впрочем няколко от списъка се дистанцираха и обясниха, че от медиите разбрали, че участвали в този нов Форум за демократично действие (ФДД).

Иначе 3 бяха условията на този нов формат за фаворита за “Дондуков” 2: “да защитава националните интереси,

да подкрепя Украйна и сигурността на ЕС

и да е непримирим към корупцията и ограбването на държавата”.

Някои виждат на тези условия да отговаря външен човек с кауза като писателя Захари Карабашлиев. Неясно защо, споменава се и вече пробвалият се неуспешно в битката за президент съдия Лозан Панов. Отново (по навик) се говори и за Светослав Малинов, Веселин Методиев, Екатерина Михайлова. Вече зам.-председател на ПП, акад. Николай Денков също е сред “заподозрените” за кандидат-президент.

Новата звезда в нея е кметът на Варна Благомир Коцев, когото пращането за 5 месеца в ареста превърна в мъченик. Няколко протеста в негова защита вече скандираха “Благо” и в този смисъл може да се каже, че кандидатурата му бе отрепетирана. Сериозното обсъждане обаче ще зависи и от хода на делото срещу него. В неделя той допусна, че може да е кандидат за президент, но тази тема в момента не е на дневен ред за него. Ако всички хора, които излязоха и ме подкрепиха, ако цялата тази енергия поставя въпроса по този начин, аз съм отговорен човек - и ако трябва да откликна, ще го направя. Няма как да не нося отговорност пред всички тези хора, които застанаха зад каузата, и ще мисля по темата, каза Коцев пред Нова телевизия.

Кметът на София Васил Терзиев пък получи “номинация” лично от Бойко Борисов,

който го назова с известна ирония като възможен кандидат.

И Терзиев бе превърнат насила в герой първо с транспортната стачка, после с боклука, а и със “забравени” плащанията от страна на държавата за направени ремонти на централни столични булеварди. И в негова подкрепа имаше един-два протеста, а Терзиев е сред лицата на площада. Пък и да не забравяме, че от кмет на София първо Софиянски стана служебен премиер, а после Борисов се изстреля на политическия връх.

Засега е ясно само как се планира да стане излъчването на единния кандидат - през “волята на възможно най-широк кръг български граждани”. Тоест във вота ще могат да участват не само членовете и симпатизантите на формациите от коалицията, а и широка периферия от заинтересувани. Политическите врагове вече се шегуват, че

ще отидат и те до урните, за да изберат най-слабата кандидатура

Няма да е прецедент - през 2011 г. Георги Кадиев, тогава кандидат за кмет на БСП, гласува във вътрешните избори на Синята коалиция.