През 1955 г. Захари Жандов снима филма “Земя” по едноименната повест на Елин Пелин. Снимките са в шопските села Гайтанево и Негушево, недалече от родното село на писателя Байлово.

При снимането на кулминационната сцена във филма, в която Еньо иска да убие брат си Иван заради земя, е отсечен 300-годишен дъб.

Това става в древното оброчище Атанасов връх на софийското село Гайтанево. Местните селяни с мъка се разделят с вековното дърво, което при хубаво време се виждало чак от “Редута” в София. Но в името на изкуството

и заради своя велик земляк Елин Пелин прежалват вековния дъб

27 години по-късно - през 1983 г. - екипът на филма, начело с режисьора Захари Жандов, засади на същото място 30-годишен дъб. Като млад репортер във в. “Поглед” станах свидетел на обичта, с която гайтаневци отрупаха актьорите Гинка Станчева, Богомил Симеонов, Кунка Баева, Славка Славова и др. Те бяха живели месеци в селото, докато снимат историята, описана от класика Елин Пелин.

“Земя” е първият български филм, показан в Кан, и то в конкурсната програма на фестивала. За представянето му заминава малка делегация, в която са Гинка Станчева и Захари Жандов. Настаняват ги в хотел “Мартинес” - един от най-престижните в града - аристократичен, на главната улица “Кроазет”, на брега на морето. По идея на съпругата на режисьора - Ваня, Гинка Станчева се явява на премиерата облечена в българска национална носия, което много впечатява участниците и гостите на фестивала. Гинка и Ваня решават, че с нищо няма да вземат акъла на французите - нито с модни дрехи, нито с диаманти или рубини. Така се ражда идеята актрисата да мине по червения килим с красивата носия, с която се снима във филма. Целият салон става на крака и започва да ръкопляска. Френски вестник нарича Гинка Станчева “Ла ведет бюлгар”. Българската звезда.

Димитър Иванов Стоянов, както е истинското име на писателя, започва да пише още като ученик в Байлово. Първата му отпечатана творба е разказът “Мило ми е отечеството” в сп. “Войнишка сбирка” през 1895 г. През същата година в ученическото списание “Извор” е отпечатан разказът му “На майчин гроб”, както и стихотворенията “Зима” и “Привет”. 

Въпреки всичко това обаче не писането, а рисуването е голямата мечта на младия Димитър

Две години той е учител в Байлово и през 1896 г. кандидатства с първия випуск в новооткритото Рисувално училище в София. Но изглежда Мърквичка, Антон Митов, Борис Шац и другите корифеи на изобразителното изкуство не харесват художническия талант на момъка от Байлово.

Обиден или след трезва преценка, Димитър Иванов се връща в Байлово и през следващите две години заляга над писането. Вместо с бои започва да рисува с думи. За първи път начинаещият писател се подписва като Елин Пелин под стихотворението “Тихи тъги”, публикувано през ноември 1897 г. в сп. “Български преглед”. Заимства псевдонима си от народната песен “Елин пелин, що се полюляваш...”. Билката пелин е горчива и той сякаш предусеща, че ще има доста горчивини в живота си.

Писателското му име ще измести рожденото до края на живота му. Приятелите го наричат Пелинко. А той подписва творбите си с най-различни имена - Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горка Горчица и други.

Новото столетие - 1900 г., 22-годишният Елин Пелин посреща в София с обещаващ талант и празни джобове. В столицата се сближава с кръга около сп. “Летописи” с редактор Константин Величков и уредник Димитър Бояджиев.

Влиза в групата около хумористичния вестник “Българанъ”, който излиза през 1904 г. В тази група са творци като Александър Божинов, Александър Балабанов, Андрей Протич, Сава Огнянов, Васил Кирков и др.

Благодарение на проф. Иван Шишманов през 1903 г. Елин Пелин е назначен за библиотекар в Университетската библиотека, където остава до 1907 г.

През 1910 - 1916 г. работи в хранилището на Народната библиотека. От 1924 г. е първият уредник на къщата музей “Иван Вазов” в столицата. Живее и работи в дома на Вазов до пенсионирането си през 1944 г. През това време Елин Пелин написва първите си зрели разкази: “Напаст Божия”, “На оня свят”, “Андрешко”, “Пролетна измама”, “Гост” и др.

През 1903 г. излиза сборникът с разкази “Косачи”, а през 1904 г. - “По жътва”. Вече няма съмнение, че в българската литература се е появил нов, силен и оригинален талант. Литературната критика го нарича “писател на българското село”. Внукът му Елин Боянов Иванов обаче казва, че е по-точно

да наричат дядо му “певец на човешката душа”

През 1911 г. излиза повестта “Гераците”, а през 1928 - “Земя”. Двете най-силни произведения на писателя се радват на изключителна читателска любов. По време на Първата световна война Елин Пелин пише родолюбиви патриотични произведения, които издава през 1917 г. в сборника “Китка за юнака”.

През 20-те и 30-те, както и през първата половина на 40-те години на XX век писателят твори предимно за деца - лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки.

Когато през 1944 г. на власт идват комунистите, перото на писателя сякаш пресъхва. Едно, че новото време не го вдъхновява. Някога учехме и разказа “Врабчетата на стрина Дойна” - посредствен за таланта на Елин Пелин разказ, възпяващ социалистическото строителство и бригадирското движение.

И две - над името му тежи прокобата заради приятелството му с цар Борис Трети, с когото ходели на лов. Той обаче използва това приятелство и влиянието си над монарха и в няколко доста остри разговора убеждава Борис Трети да спаси българските евреи. 

Един ден през ноември 1944 г. нереализираният поет, но въоръжен партизанин

Станислав Вихров застрелва от упор Борис Руменов

(Борю Зевзека), известен поет, карикатурист и бохема, защото не искал да публикува негови стихотворения в “Българанъ”. Още тогава тръгва слухът, че Вихров всъщност е искал да убие писателя. Елин Пелин ергенува чак до 43- годишна възраст. Жени се за Стефанка Иванова Щерева, която е с 20 години по-млада от него. Била е детска учителка в Харманли, но когато се запознават, тя е сервитьорка в столична сладкарница. В семейството Стефанка се изявява като отлична домакиня, която благоговее пред съпруга си и прави всичко, за да му създаде уют и спокойствие, за да може да твори. Казват, че Пелинко, някогашният бохема, се превръща в грижлив баща и кротък съпруг. На всеки празник задължително ѝ подарявал цветя. Умира на 72 години на 3 декември 1949 г. През 1950 г. град Новоселци до Байлово е преименуван на град Елин Пелин. На името на писателя е наречен и скалист морски нос в Антарктида.

Книгите му са преведени на над 40 езика.