Правото на протест е свещено гражданско право. Особено свещено в общества, които по-рядко се решават на протест. Успешен е този протест, който издига лидери - граждански и политически. Тези лидери се разпознават по това, че поемат отговорност.

Протестът е срещу едно омразно статукво, което в нашия случай е силно персонифицирано. Гневът срещу персоната вади много хора на улицата. Лидерите трябва да умеят да виждат и зад персоната.

Мощната шайка зад персоната може да жертва не една или две персони - за последните 35 години тази шайка е жертвала доста персони - самоуверени, нагли, с очаквания да са вечни... Но самата тя се е удържала на власт.

Ако този протест прояви зрелост, лидерите му трябва да преследват тази цел - да свалят не само портрета на омразното момче, но и на шайката зад него. Защото тази шайка днес се крие зад един портрет, а утре - зад друг. Между другото - да сте виждали скоро портрета на Радев някъде? Май го мернах някъде долу, в ъгълчето под чатала на портрета на Путин...

От Фейсбук.