Учени изследват биологичен материал от бункер на фюрера, изводите им излизат в двусериен филм

Висока вероятност да е страдал от форма на синдрома на Калман, повишена генетична предразположеност за аутизъм, шизофрения и биполярно разстройство - това показва ДНК на Хитлер след дългогодишно и целенасочено проучване на цял екип учени. А откритията им излизат в двусериен документален филм.

Учените ползват рядък биологичен материал, извлечен от плат с петна от кръв. Той е бил част от диван в бункера на фюрера в Берлин в края на Втората световна война. А как стигат те до него - през юли 1945 г. полковник Росуел П. Розенгрен, който е служил като офицер по комуникациите на генерал Дуайт Д. Айзенхауер, е допуснат от съветските сили в бункера на Хитлер. Там Розенгрен отрязва парче от плат с петна от кръв от дивана, върху който се смята, че Хитлер се е застрелял.

Това парче остава в семейството на Розенгрен 69 г., преди да бъде предложено на търг и закупено от Ерик Дор от Музея на историята в Гетисбърг. Екипът на документалния филм успява да получи пробата ДНК именно от този плат.

С помощта на усъвършенствани техники за извличане и удостоверяване на ДНК екипът, ръководен от генетичката проф. Тури Кинг и историка д-р Алекс Дж. Кей, потвърждава неговия произход и извършва уникално проучване какво могат да разкажат гените на Хитлер за неговото наследство и възможните биологични фактори.

Резултатите влизат в документалния филм “ДНК на Хитлер: генетичният код на диктатор”. Комбинирайки научни тестове с исторически контекст, той разглежда дълго обсъждани въпроси около произхода на фюрера и изследва как съвременната генетика може да даде по-голяма яснота върху негови неврологични и поведенчески характеристики.

Едно от откритията на учените, базирано на анализа на ДНК-то на Хитлер, е заличаване в гена PROK2, свързан с развитието на половите органи. Вариации в този ген са доказана причина за синдрома на Калман, често характеризирани с по-ниски нива на тестостерон и свързани с крипторхизъм (неслязъл тестис), както и с микропенис. Този анализ на ДНК за първи път потвърждава историческата документация, че Хитлер е страдал от десностранен крипторхизъм.

"Никой досега не е могъл да обясни защо Хитлер се е чувствал толкова некомфортно в присъствието на жени през целия си живот или защо вероятно никога не е влизал в интимни отношения с тях. Но сега, когато знаем, че е страдал от синдром на Калман, това може да е отговорът, който търсехме", обяснява д-р Алекс Дж. Кей.

Всъщност всички данни, до които той и колегите му стигат, са съотнесени с исторически данни и контекст, за да дадат по-ясна картина за откритията. Така например те стигат до доказателства, които опровергават твърденията за еврейския произход на фюрера.

Допълнителният анализ позволява на екипа да определи полигенните резултати на Хитлер за невроразвитийни и психиатрични разстройства. Той е в топ 1% за аутизъм, топ 1% за шизофрения и топ 1% за биполярно разстройство - резултати в най-високия диапазон за всяко от тези състояния. Макар те да не са диагноза, резултатите сочат повишена генетична предразположеност към всяко от тези състояния.

Премиерата на “ДНК на Хитлер: генетичният код на диктатор” ще е на 1 и 2 декември от 21 ч по Viasat History.

Проф. Тури Кинг: Никое генетично откритие не може да оневини онова, което той е извършил

- Колко време отне изследването, проф. Кинг?

- Станах част от него през 2021 г. Тогава си казах: “Нека разберем дали това наистина е кръвта на Хитлер”. След това трябваше да направим генетичния анализ, да секвенираме целия геном. Хубавото беше, че 2 години по-късно към нас се присъедини и д-р Алекс Дж. Кей, защото, докато правиш генетичния анализ, искаш да знаеш каква е историческата информация към него.

- Как намерихте баланса между вашата научна работа, историческата част и сензацията?

- Това, което аз правя като учен, е да говоря за генетичните открития, които ДНК-то не може да ни каже. Едно от големите открития, които се появиха при изледването, беше, че Хитлер е имал заличаване в гена PROK2, което е свързано със състояние, известно като синдром на Калман. То има вариации по отношение на това как ще се прояви при носителя му. Може да се прояви като ниски нива на тестостерон и при развитието на гениталиите например. Но ДНК-то не може да ни каже как ще изглеждат гениталиите му.

Тогава се обърнах към Алекс и го попитах дали има някаква информация някъде по този въпрос. Той ми разказа за документ от времето, в което Хитлер е бил в затвора. В него се споменава, че той имал десностранен крипторхизъм, тоест неспуснат тестис. Освен това ги има слуховете, че по време на Първата световна война неговите колеги войници са го дразнели заради размера на гениталиите му. ДНК-то не може да ни каже какви са били неговите гениталии, но всичко добива яснота, когато съпоставиш данните с вече известната историческа информация. Така че има връзка между генетичната мутация и онова, което вече е познато за Хитлер.

Винаги ми е мъчно да кажа, че ДНК може да ни отведе само донякъде. Но след това може да го наложим върху историческия контекст.

- За анализа сте ползвали тъкан, която е на 79 г. Колко прецизно беше нейното изследване?

- Докато хората сме живи, имаме дълги нишки ДНК. Появяват се неща, които ги разкъсват, но тялото ни просто ги сглобява наново, а след смъртта това не се случва. Така че ДНК по тъканта беше раздробена, а това е част от процеса на идентификация, защото трябва да погледнем дали всъщност е неговата...

Получихме перфектното съвпадение на неговата ДНК с тази на далечен роднина на Хитлер. При него има много рядка У хромозома, затова и си казахме: “Колко вероятно е това съвпадение? Може ли да е бил някой друг от роднините на Хитлер, който да е успял да влезе, да стигне до дивана и да прокърви върху него на същото място?”. Искахме да се уверим, затова и изследванията бяха направени в две отделни лаборатории. Не знаехме изобщо до какви изводи ще стигнем, а в началото и в какво състояние е неговата ДНК.

Но бяхме наясно, че без значение какво щяхме да открием от неговата ДНК, то никога не би могло да оневини онова, което той е извършил. Защото ДНК е много малка част от пъзела що за човек си. Цялата картина е силно повлияна от това как си израснал, какви са условията ти на живот. Д-р Алекс Дж. Кей може да разкаже много за това какво се е случило с Хитлер през живота му по отношение на неблагоприятни житейски събития, а генетиката е само малка част от картината.

- Как вашите открития могат да променят начина, по който хората гледат на историята на Хитлер?

- Синдромът на Калман и слуховете, които предполагат, че той е страдал от такъв, наистина много съвпадат с историята на Хитлер и с разбиранията ни за връзките му с жените. С факта, че той не е бил от вида на характерните диктатори - с много връзки, жени, деца, типичният мъжкар. Не е имал нищо общо с тази наша представа и това е много интересно. И от тази гледна точка историците трябва да имат предвид доста условности.

Онова, което прави документалният филм, е да изложи именно това, без да търси сензации. В него не твърдим, че Хитлер е имал това или онова, а че трябва да сме внимателни какво разчитаме от неговата ДНК. И се надявам, че когато хората гледат филма, ще имат предвид именно тези условности.