Зони за сигурност около министерства, институции и сгради на съдебната власт, които действат като безплатни паркинги, “изяждат” около 1000 паркоместа в центъра на София. Сметката е на “Спаси София”, а справка на “24 часа” отпреди година показва, че в столицата има 21 зони за сигурност.

Безспорно най-голямата от тях, която от понеделник вече няма да се ползва за паркинг, е до представителната сграда на парламента, която “захапваше” и площада около храма “Св. Александър Невски” и разваляше кадрите на туристите. Пространството около един от символите на София с години действаше хибридно - от едната страна като пешеходна зона и място за събития, а от другата осигуряваше място за спиране на избраниците. Амбицията на кмета Васил Терзиев е бившият депутатски паркинг да стане част от пешеходната зона и тя да се разшири. Такова е и искането на “Спаси София”, които преди време дори внесоха 16 000 подписа за освобождаването на площада от коли.

Едва тази седмица парламентът се отказа от прословутата си зона за сигурност. “Щастлив съм, че една доста важна битка приключи успешно и зоната за сигурност, където паркираха много коли, без дори да имат пропуск, ще бъде освободена. Дали ще бъде изцяло пешеходна зона, или в някаква много малка част ще бъде обособена синя зона, предстои да се реши”, реагира кметът Терзиев.

 И макар първата победа да е постигната, се оказва, че нито общината, нито Центърът за градска мобилност знаят точния брой на останалите зони за сигурност в града.

“Столична община

няма правомощия да контролира т.нар. зони за сигурност,

нито да определя техния обхват. Това са пространства, регламентирани и управлявани от компетентните институции съгласно режима за охрана и защита, а не от местната власт. Поради тази причина общината не разполага с механизъм да предвиди или изчисли колко паркоместа биха могли да бъдат обособени като такива зони, нито какъв е техният капацитет”, се посочва в отговор на общината до “24 часа”. А от ЦГМ обясниха, че “нямат отношение към разрешаването и обособяването на зоните за сигурност”.

Наша проверка обаче показа, че през годините всяка институция, обособила зона за сигурност, е пращала уведомително писмо до ресорния зам.-кмет, което след това е било препращано и до ЦГМ. Такива са случаите със зоните за сигурност например около Административния съд София - град, Апелативната прокуратура и Съдебната палата.

Терзиев обяви, че вече тече

проверка на всички договори, които има между общината и други институции

Тя обаче засяга предоставянето на паркоместа, а не зоните за охрана.

“Тези зони за сигурност са много удобен начин за безплатно паркиране и не би трябвало да бъде така. Ако е зона за сигурност, не трябва да се паркира в нея. Ако не е зона за сигурност, нека бъде пешеходна, синя или зелена зона, за да може да паркират хората. Но подобно безплатно паркиране в зони за сигурност не е правилно”, подчерта кметът.

Време е паркоместата на властта да бъдат взети от улицата и да бъдат ползвани от хората, а не от богоизбрани. Институциите трябва да бъдат пример как се спазват правилата, вместо да злоупотребяват с тях, категоричен е и лидерът на “Спаси София” Борис Бонев. Темата за реформата в паркирането е сред основните за партията. Съветникът напомня, че

общината е разполагала със 124 служебни паркоместа и сама си ги намалила на 4

И е убеден, че щом тя в собствения си град, за който отговаря, може да се оправи само с 4, то и министерства, институции, парламент и органи на съдебната власт също могат.

Едно от въпросните 4 места пред общината, които тя и СОС си делят поравно, е на кмета, но Терзиев обяви, че е готов да се откаже от него.

Бонев пък е пратил писмо до правосъдния министър Георги Георгиев с искане за промяна на наредбата, която позволява на сградите на съдебната власт да имат такива зони.

“Една зона за охрана на сграда, която е под риск, би следвало да означава свободно пространство, което да гарантира видимост и да е буфер към самата сграда. Те обаче по един изключително превратен начин тълкуват това и си правят места за паркиране, за които не заплащат нищо на общината, въпреки че на практика превземат общинска територия. Много от тези, които би следвало да защитават правата на гражданите, всъщност им е много по-важно да си паркират удобно пред входа на сградата, в която работят”, заяви Бонев.

Ако зоните за сигурност само бъдат премахнати и местата - освободени,

капацитетът би бил сравним с един 2-етажен паркинг

Относно индивидуалните споразумения за ползване на паркоместа – към момента е известно едно, подписано през 2006 г. между тогавашния кмет и транспортното министерство. През 2009 г., с учредяването на ЦГМ, управлението на тези договори е прехвърлено към дружеството. На настоящото ръководство на общината не е било докладвано за съществуването на други подобни индивидуални споразумения, въпреки че по своя характер те са от компетентността на кмета и по правило следва да бъдат редовно актуализирани, казват от “Московска”. И добавят, че проверката трябва да установи дали съществуват други споразумения, какъв е техният брой, кога са сключени, при какви условия действат и дали са били подновявани, или са изтекли. Всички установени факти ще бъдат изнесени публично.

Иначе в момента 206 паркоместа в синята зона и 32 в зелената се ползват от държавни и общински органи в режим на служебен абонамент. От около 12 000 паркоместа в синя зона служебни са общо 891, а от 21 хил. места в зелената - 406. 870 пък са служебните паркоместа, които се ползват извън обхвата на двете зони за паркиране, обясниха от ЦГМ.

Според наредбата за организацията на движението режим на платено паркиране “служебен абонамент” може да се предостави на юридически и физически лица, които ползват помещение за стопанска цел. Едно лице може да получи до 5 места на един административен адрес. Ползващите служебен абонамент за паркиране в синята и зелената зона са най-различни - държавни и общински институции, банки, хотели, магазини и др., уточняват от ЦГМ.