За да получат гражданство, те са доказали българския си произход и подписали документ, че се чувстват етнически българи. Трябва да се въведе церемония със снимка за институционална памет пред знамето и герба в знак на уважение и тържественост и да има прозрачност чрез публичен регистър, казва евродепутатът от ЕНП

Още акценти от интервюто:

• Законът ни е неадекватен към многобройните ни сънародници от Молдова и Украйна, които чакат с години българско гражданство
• Нашата подадена ръка към Скопие остава и е тяхна отговорност доколко те искрено искат пълноправното членство в ЕС, защото то е свързано с изпълнение на критериите, които са приели

- Г-н Ковачев, след толкова години на политическа криза, как стои днес България в очите на групата на ЕНП и на европейските ни партньори, как стои на Балканите?

- Геополитическата ситуация в света е изключително нестабилна и затова е много важно, че България най-накрая има устойчиво предвидимо правителство. Ние поехме отговорността - ГЕРБ, нашият председател г-н Бойко Борисов, да постъпим държавнически, а не тяснопартийно, и България да има управление, което да може да защитава както българския национален интерес, така и общоевропейския интерес в този изключително нестабилен свят.

Що се отнася до Западните Балкани - да, българската позиция е много важна. Целта на нашето председателство беше да помогнем на всички страни от Западните Балкани по-бързо да преодолеят недостатъците и наследството от миналото, които имат, за да станат част от ЕС. Това е в европейски интерес, в интерес на гражданите на тези държави, но и в наш интерес с оглед на дискриминацията на българите там. Визирам Република Северна Македония и Сърбия, където, за съжаление, все още рецидивите от миналото са налице.

- Еврокомисията обяви оценките си по напредъка на държавите кандидатки за присъединяване към ЕС. Какви са препоръките към Северна Македония и разбира ли вече Брюксел позицията на България?

- За първи път Еврокомисията дава конкретни години за завършване на преговорите: за Черна гора 2026 г., за Албания 2027 г., за Молдова и Украйна 2028 г. И ясно отчита, че изоставане имат Северна Македония, Сърбия и Босна и Херцеговина. Това означава, че Скопие не успява да напредне нито в реформите, нито по отношение на европейската интеграция.

- А защо?

- Защото правителството беше заето да спечели местните избори. ДПМНЕ спечели убедително, но рискувайки европейската интеграция на своите граждани с квази националистическа кампания срещу това, което самата държава е приела в преговорната рамка - включването на българите във всички части на Конституцията и изпълнението на договора с България, заедно с протоколите.

- Смятате ли, че сега политиката им ще се промени или по-скоро България отново ще бъде подложена на натиск от Европа да приеме позицията на Скопие?

- Не, не, абсурд! Това няма как да стане! Многократно беше заявено и от председателя на Европейската комисия Урсула Фон Дер Лайен, и от председателя на Европейския съвет Антонио Коща, и от комисаря по разширяването Марта Кос, че РСМ трябва да изпълни условията, които е приела. Позитивни сигнали видяхме с подписването на споразумението между двете министерства на транспорта в Гюешево за изграждане на общия тунел на границата и завършване на жп връзката между Скопие и София, която е и част от коридор №8 - изключително важна връзка не само за търговията, за туризма, но и за отбраната, връзката между Адриатическо и Черно море.

Надявам се, че такива стъпки ще бъдат предприети и по-нататък в изпълнението на договора от 2017 г. В него няма нищо притеснително, това е договор за приятелство и добросъседство, където е записано, че ние имаме обща история и че трябва да развиваме добросъседството във всички области и не трябва да има говор на омраза. Не трябва да има дискриминация, а граждани, които се чувстват българи, да могат да развиват своя потенциал, да имат кариерно развитие, техните деца да не бъдат обиждани в училище, техният бизнес да не бъде подлаган на натиск. Съвсем нормални неща, които даже не бих ги нарекъл европейски ценности, а са човешки.

- Така е, но виждаме, че едно е да са записани тези неща на хартия, съвсем друго е реалността. И езикът на омразата - мине, не мине време, се подема отново от политиците в Скопие.

- Нашата подадена ръка остава и е тяхна отговорност доколко те искрено искат наистина пълноправното членство в ЕС. То е свързано с изпълнение на критериите, които са приели. Това не са двойни стандарти, не са извън Копенхагенските критерии, както те казват. Това са основни човешки права, които трябва да бъдат спазвани! Права на граждани, които открито искат да заявят своята българска идентичност - да не бъдат подлагани на дискриминация. И не може по никакъв начин страната - кандидат да поставя условия на пълноправния член, каквато е в случая България.

Бих искал да засегна и друга тема - много голяма част от гражданите на РСМ са получили българско гражданство. Моят призив към колегите ми в Народното събрание, към министъра на правосъдието е да се приемат промените в Закона за българското гражданство и да има публичен регистър, за да се знае кой е поискал българско гражданство. Разбира се, с ограничен брой данни, така че да не противоречи на европейското законодателство.

- Вие искате това с политически аспект, защото се говореше, че има политици от РСМ, които са получили българско гражданство. Но това няма ли да е удар срещу обикновения човек, след като чуваме непрекъснато за репресии там срещу тези, които казват, че са българи?

- Тези, които се страхуват, че това може да доведе до негативни последици за тях и техните семейства, могат да подадат заявление да не бъдат включвани в този публичен регистър. Но веднъж завинаги тази стигматизация трябва да бъде преодоляна. Имаме данни, че около 200 000 граждани на РСМ са получили българско гражданство по произход. Много е важно да се направи анализ как се получава БГ гражданство по произход - те са доказали с документи, че техните предци, баби и дядовци са били част от българската екзархия, училище или войска. Те имат доказателства и са подписали документ, че към настоящия момент се чувстват етнически българи. Така че са покрили всички критерии по закон за доказан български произход, но той за момента ги крие. Връзката с българската държава е на едно гише, когато служителка им дава паспорта и личната карта и те повече нямат никаква връзка с България. Затова е абсолютно задължително да има церемония с институционална памет - снимка пред знамето и герба. И публичен регистър, пак с възможност за ограничение за тези, които се чувстват застрашени.

Имаме толкова много сънародници в Молдова и в Украйна, които чакат с години българско гражданство. Когато отидете в Тараклия, в Комрат, в Болград или в Одеса, те казват: "Румънско гражданство получаваме много по-бързо, за няколко месеца, а за българско чакаме от години". Има абсолютна неадекватност на българската администрация и Закона за българското гражданство по отношение на нашите сънародници там. Младите получават възможност да следват в университет у нас, защото има квота за сънародници от български произход. Т.е. те са записани като българи по произход в университетите, но не получават гражданство, защото това не се признава от Комисията по гражданство към Министерството на правосъдието. Това не е правилно и трябва да бъде променено.

- ЕС предупреди за опасността от проекта "Сръбски свят" и неговото влияние за сигурността на Западните Балкани. А преди дни близкият до сръбския премиер Александър Вучич бивш вицепремиер Александър Вулин провокира София с коментар, че "българският окупатор трябва да мълчи и да пали свещи". Как ще коментирате това в контекста на процеса на разширяването?

- Веднага го изпратих и на сръбския посланик в Брюксел. Официалното обяснение е, че Вулин нямал към момента никакви позиции и че президентът Вучич не е използвал "сръбски свят" от 2013 г. насам. За мен това не е достатъчно добро обяснение, Вулин имаше много сериозни позиции.

Знаем за репресиите върху нашите сънародници в Западните покрайнини - Царибродско, Босилеградско. Иван Николов, председателят на българския културен център в Босилеград, е подложен на постоянно на такъв терор. Бяха му повдигнати обвинения за насаждане на етническа омраза за това, че разпространява книгата на Едвин Сугарев, на която аз съм написал предговора. Смятат, че тя разпространявала омраза, но това са историческите факти и истина. Омраза е да караш младите наши сънародници да пишат есета за българските "зверства" и колко са лоши "българските окупатори", ако използваме риториката на Вулин.

Но трябва да видим и влиянието, което различни сръбски нива в академичния свят, в тайните служби, в политиката, в църквата, имат върху процесите в РСМ. Това не е конспирация. От времето на Титова Югославия тези влияния са изключително силни и не са в посока на помирение с България, нито за това всичко, записано в договора за добросъседство, да бъде изпълнявано. Това е международен договор, ратифициран от двете страни и изпратен в ООН, така че също е част от преговорната рамка и трябва да бъде изпълняван.

- Вие работите по темата за дезинформацията особено във връзка с войната. Какво трябва да се промени?

- Това е критичен въпрос, защото това е т. нар. хибриден начин на водене на война - вместо с оръжия, танкове, бомби, да превземеш сърцата и душите на гражданите на тази страна. По този начин да няма нужда да ги превземеш с оръжие, а да промениш политическата ориентация, да "спечелиш" избори в демократични страни и да наложиш режим, който е удобен за страната - агресор.

И тук ЕС е отново пионер в опитите за регулация на световната мрежа и особено на най-големите платформи, които имат достъп до над 50 милиона граждани, както е Meta, например, или X, или TikTok. Различни части от нашето население и поколения са изключително много часове в денонощието в тези платформи и ако нямат критично мислене, ако семейството, образователната система, медиите не успеят да възпитат такова критично мислене, то можем да се озовем пред някой избор - парламентарен или президентски, както беше в Румъния, със сериозно финансиране от трета държава. Нека да си го кажем - от сегашната върхушка на Руската федерация. Кампания, където да се променят обществени нагласи в посока, удобна за Русия. Затова и всички законодателни актове, като цифровият акт, който беше приет, като акта за изкуствения интелект, вървят в тази посока - да се опита демокрацията да изгради имунна система срещу опитите на трети държави да променят обществени нагласи, манипулирайки алгоритмите. Или по-точно - познавайки много добре бизнес алгоритмите на големите платформи, как може да засилят чрез ферми за ботове и тролове съответното съдържание, което те искат да засилят и да го направят много видимо до стотици хиляди хора за много кратко време.

- Не важи ли същото и за кампанията срещу еврото, която насажда допълнителни страхове в хората?

- Става въпрос за всички кампании. Какво ли не забраняваше ЕС - Коледа, Великден, кръщенетата, религията, не знам какво още... Най-различни неща бяха разпространявани като изключителна опасност за нас. Да не говорим за ракията, за шкембе чорбата и някакви други работи, които работят върху емоциите на хората. Тук се работи с психолози, които знаят кои са най-чувствителните теми за хората - семейни ценности, религия, история, и се работи като китайска капка точно върху тях с най-различни безумни тези. И когато те се налагат многократно чрез алгоритмите на съответните компании, хората започват да се питат: дали пък не е така, дали пък наистина не искат нещо да ни направят лошо. Затова трябва да имаме инструменти и трябва да се отговаря на такива кампании. Не е лесно, защото линията между свободата на изразяване, свободата на медиите, и цензурата, е много тънка.