• Разполагаме с находища на манган и волфрам, но и за тези доставки зависим от Китай

Конфликтът между Доналд Тръмп и Китай за т.нар. редкоземни метали, заради които американският президент заплаши да наложи 100% мита на износа на азиатската държава, показа колко са важни те за съвременната индустрия. Целият свят вече знае, че без неодим, празеодим, диспрозий, тербий, церий и лантан, чието производство Китай в голяма степен контролира и превръща в геополитическо оръжие, е невъзможно производството на чипове за компютри, телефони, автомобили и всичко около нас. Критични и стратегически суровини, както още се наричат редкоземните метали, се влагат също в медицината, в роботиката, във военното производство, в електромобилите, слънчевите батерии и в много други бизнеси.

Глобалните процеси повдигат въпроса къде е България в търсенето и добиването на "новото злато". Или по-точно защо страната ни е единствената в ЕС, която все още няма програма за проучването на собствените си земни недра за наличието на редки метали. Съобщението бе направено от специалисти от различни области, на които предстои да представят първите данни от националната програма "Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие". "В тази 5-годишна програма, която се финансира от Министерството на образованието, участват около 200 експерти от различни сфери - коментира за "24 часа - 168 истории" координаторът и директор на Института по геология към БАН Светослав Георгиев. - Целта ни е да систематизираме знанията за находищата на критичните суровини в България - колко са, къде са, какво е съдържанието в тях. Ще направим обзор за всяка една налична суровина, който ще бъде подкрепен от нови изследвания с по-съвременни методи. Ще направим и научна прогноза къде би могло да има нови находища. Така би трябвало да се съберат знания, с каквито до момента ние не разполагаме".

Изследването ще е първото подобно от годините на социализма, допълва Георгиев. "В едни предишни времена са направени сериозни проучвания, като тогава техният фокус е бил върху други ресурси, които по това време са се търсели - мед, олово, цинк, злато, уран. Днешните критични суровини не са били интересни преди 30-40 г. В резултат на тогавашните сондажи се е развила сегашната минна индустрия. За съжаление, днес почти не се изследват нови източници", коментира той.

Ученият смята, че събраната информация най-добре би могло да се обработи и систематизира от национална геоложка служба, с каквато България също не разполага. "През 1997 г. се закрива Комитетът по геология, който е отговарял за търсенето, проучването и категоризацията на ресурсите в страната - припомня Светослав Георгиев. - Това е органът, който би трябвало да провежда държавната политика в сферата на полезните изкопаеми. Да, ние в БАН правим изследвания, но те са научни, за индустрията са нужни други. Да, в енергийното министерство също има специализирана дирекция, но тя се занимава с концесиите, които министерството дава. Геоложката служба би трябвало да играе по-мащабна и по-стратегическа роля".

Според Георгиев данните в програмата ще бъдат от полза и на компаниите, които се занимават или искат да се занимават с добив на суровини. "За откриването на едно ново находище отиват много време и пари, тъй като става дума за стотици до хиляди сондажи - разказва той. - Търсенето на подземни ресурси е рискова инвестиция, тъй като проучванията започват без сигурност в крайния успех. Нашата програма ще даде в някаква степен по-голяма предвидимост на инвеститорите. Тя ще покаже къде геоложкият потенциал е по-голям и по тази причина къде има смисъл да се търси".

Освен че изостава в процеса по проучването на ценните подземни ресурси, държавата е длъжник и на компаниите от миннодобивния сектор, смята още Георгиев. "Има фирми, които имат силен интерес да проучват за редки метали, но проблемът е, че поради административни забавяния рядко в България се стига до резултати - разказва директорът на геологическия институт. - Процесът продължава твърде дълго, сещам се за примери, в които от инвестиционното намерение до издаването на лиценз минават 15 г. Разбираемо е, че един подобен документ изисква доста време и проверки, но въпреки това сроковете трябва да са по-ясни и да се спазват, иначе много фирми губят интерес. Може би е добре, когато става дума за геоложки проучвания, да се прилага принципът на мълчаливото съгласие, така е на други места по света. В противен случай се стига до големи забавяния, което е норма, а не изключение в работата на институциите у нас. В края на 90-те г. още бях студент, когато вече се знаеше, че в Ада тепе край Кърджали има злато и че там има интерес да се добива. Разрешението бе издадено цели 20 г. по-късно. Всъщност това находище е единственият пример на издаден лиценз в последно време, останалите мини съществуват от десетилетия".

Неотдавна представители на минния бранш също поискаха от държавата предвидимост и бързо придвижване на процедурите за подземните богатства. Председателят на минно-геоложката камара инж. Драгомир Драганов призна в интервю за "24 часа", че в бранша има напрежение и че то е свързано с неизвестността относно плановете на политиците за бъдещето на добивната индустрия. 

През м.г. Европейската комисия реши до 2030 г. на територията на общността
да се добиват поне 10% от редкоземните ресурси, които светът потребява,
а най-малко 40% от годишното потребление на ЕС да идва от преработване в съюза. Поставена бе още задача най-малко 25% от годишното потребление на ЕС да се осигурява от местно рециклиране. Голямата цел е най-много 65 на сто от годишното потребление на ЕС на всяка стратегическа суровина да произхожда от една-единствена трета страна, като под това се визираше основно Китай. В списъка на ЕК с ценни суровини попадат 34 елемента, от които 17 се определят като стратегически. Сред тях са литий, никел, графит, манган, галий, германий, волфрам, кобалт и т.н.

Според Георгиев намеренията на ЕС са похвални, но са трудноизпълними. "Мисля, че шансовете да се изпълни тази програма са минимални - коментира той. - Дори днес да започнем усилена работа, каквато България още не е започнала, процесите са бавни. В световен мащаб от получаването на лиценз до старта на развитието на мината обикновено минават 12 г., а за самия добив е нужно още време. Обикновено инвестицията в минния сектор се изплаща след 30, а понякога и след 40 г. По тази причина смятам, че плановете на ЕС звучат добре като политическа воля, но че в същото време западният свят доста е изостанал във войната с Китай, който отдавна развива добива на ресурси. Заради забавянето си спрямо Китай и България, и останалите западни страни още дълго време ще подхранват азиатската индустрия и още дълго време ще отварят работни места в Китай. Казвам го със съжалание, но това за момента е действителността".
България е богата на два от включените от ЕС елементи, но въпреки това и за тях се разчита на доставки от Азия, подчертават специалистите от БАН. Находището на манган в района на село Оброчище близо до Балчик е едно от най-големите в Европа. След приватизацията на мината обаче започват проблеми и
през 2019 г. добивът е прекратен. Манганът е един от стратегическите метали и е ключов в металургията и при производството на батерии. Използва се още в химическата, електронната и в керамичната промишленост. Част е и от процеса по изработка на кибрити и фойерверки, в органичната химия играе ролята на окислител. Манганови съединения се използват още в растителните торове и в стъкларството. В световен мащаб най-много манган се добива в ЮАР, следвана от Габон, като процесът се управлява от китайски компании.
Втората суровина, за която е доказано, че България има добри запаси, е волфрамът. Находището край Велинград също се счита за изключително перспективно, като според специалистите е на 3-о място по големина в Европа. Заради страховете на местното население от отравяне на минералната вода досега то не е разработвано. "Не искам да съм адвокат на минните компании, но като човек, занимаващ се с химически изследвания, мога категорично да кажа, че волфрамът е от групата на елементите, които не се разтварят във вода - коментира шефът на геоложкия институт към БАН. - Оттук-нататък е въпрос на решение относно националните приоритети дали находището край Велинград трябва да се разработи, защото то наистина е сравнително голямо. Ако България разполагаше с геоложка служба, в нейните правомощия трябваше да е да проведе разяснителна кампания за ползите и вредите от едно подобно производство и да помогне на местните хора да вземат информирано решение".
Волфрамът също има огромно приложение в модерната индустрия. Известно е, че
благодарение на него вибрират телефоните. Сплавите му се използват за производството на автомобилни части и на авиационни двигатели. В електрониката се влага в микрочипове, полупроводници и транзистори. Производните му намират приложение при леенето на бронебойни снаряди, в медицински рентгенови апарати и в радиационната защита. 80 на сто от световния добив на волфрам се осъществява от Китай с годишно производство от 67 000 т.