• 300 души работят в културния храм, който е като малък град
• Сцената "Чудовище" е с най-сложния театрален механизъм. От нея до покрива, който се отваря като пеперуда, са 23 метра
• Под театъра се крие единствената подземна улица за декори

Жив и магичен. Феникс, който се издига след всякакви огньове. Дори когато Голямата му сцена "спи" и завесите са спуснати, в тишината и мрака на салона може да се усетят пулсът му, ехото от безкрайни аплодисменти и присъствието на велики артисти от миналото, които още са там – в светлините на прожекторите, зад кулисите, по коридорите и в гримьорните.

Народният театър "Иван Вазов" омагьосва всеки, прекрачил прага му, но е още по-вълнуващ с всичките си потайни кътчета, които остават далеч от очите на редовните зрители. Невероятна работилница, в която се творят други "светове".

"Народният театър е като един малък град – разказва пред "24 часа - 168 истории" нашият гид Катя Попчева. – Хората, които работят в него, са около 300 души. От тях 60-70 е щатната трупа, а другите 20-30 актьори са приходящи за отделни представления. Останалите "граждани" са сценични работници, осветители, озвучители, шивачи, дърводелец. Имаме и една-единствена длъжност на оръжейник. Това е човекът, който се грижи за всички оръжия в театъра и обучава актьорите как да боравят с тях правилно и естествено."

Катя ни отвежда към първата ни важна задкулисна спирка в сърцето на театъра – пространството на сценичната механизация на Голяма сцена.

"Това е най-сложният театрален механизъм на сцена – обяснява тя. – Има и други, които се въртят, в страната – като тази в НДК, както и тази в Пловдивския театър, но любопитното тук е, че всички тези съоръжения за ръчно движение са направени специално за Народния от немската фирма "Тисен-Круп" през 1923 г. И се използват и работят до днес. Лостовете са номерирани. Ако се погледне малко навътре, ще се видят подиумите, които могат да се движат. Има графа, която отчита височината, на която се движи съответният подиум. Голямата касета се дърпа назад и подиумът се качва нагоре. Това дава мобилност на самата сцена. Надолу пропадалото е 9 метра – това е бездънната яма на театъра, както я наричаме. Търбухът му. Ако нещо падне, там остава. Слиза се долу, разбира се. Всеки ден се проверява хидравликата. Отделно през определени периоди и в края на сезона се прави всякаква поддръжка."

Всичко трябва да е изрядно, за да бъде в пълния си блясък сцената "Чудовище", както я наричат. Някои от старите актьори казват, че ако не можеш да преодолееш с гласа си разстоянието от най-крайната точка на Голяма сцена до последната седалка на последния ред – никакъв актьор не си. 

Сериозно предизвикателство, но все пак днес работата е улеснена с достатъчно микрофони.

"Кръгът на Голяма сцена, който се върти, е с диаметър 12 метра. Отпред са колите, които се движат наляво и надясно, променяйки декора – разяснява Попчева. – Пространствата, които са от двете страни на сцената, наричаме сценичен джоб. Там буквално крием декори. Вляво на сцената – дясно за публиката - е мястото на помощник-режисьора, който реално е диригентът на представлението през цялото време. Снабден е с екран, микрофони, прослушка. Следи и подава команди – кога да се задвижи сцената, кога да се пусне дим-машината, кой актьор кога да излезе.

Разстоянието от сцената до покрива е 23 метра. Той се отваря като пеперуда, което не е случайно, а с цел да се избегнат големи щети при евентуален пожар. Там има много сценичен прах, който е пръв приятел на огъня. Затова и горе има два резервоара, които са пълни с вода."

Конструкцията на Голяма сцена разполага и с 52 на брой чиги, които са като жици и се задвижват от една кабина. На тях се закачват завеси, осветителни тела, декор – каквото е необходимо. Само първата не се движи и се нарича нулева чига. Най-далечната точка назад в сцената пък се нарича рунд хоризонт.

Салонът на Голяма сцена е с капацитет 780 места. Преди години е сменена тапицерията на всички столове освен на две много емблематични седалки, които се продават на специална цена от 100 лева. Това са любимите места на Иван Вазов и на проф. Иван Шишманов.

"Шишманов се смята за човека, благодарение на когото се взема решението да се построи Народният театър в началото на ХХ век. Той е бил министър на просвещението по това време – разказва Катя. – Първоначално на това място се е намирал дъсченият театър "Основа". Правителството решава да наеме двама виенски архитекти – Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, които са правили подобни неокласически сгради в цяла Европа. Разбира се, това начинание трябва да се финансира. И правителството решава да отделя по 100 хил. лева годишно от Държавната лотария, които да отиват за този проект. Така през 1904 г. започва строежът на сградата, която две години по-късно е завършена. На 3 януари 1907 г. насрочват официалното откриване. Поканени са всички видни фигури на времето, но без студентите от Софийския университет, които идват въоръжени с яйца, домати и т.н. Те освиркват кортежа на княз Фердинанд, тъй като смятат, че откриването на Народния театър се е превърнало не в "народно", а в "дворцово" събитие."

Така бурно му тръгва на театъра още от първия ден. Но един от най-драматичните епизоди в историята му е пожарът от 1923 г.

"Тогава се играе специалният спектакъл "Апотеоз на родното драматично изкуство", създаден по повод 65 години от първото българско театрално представление. Салонът е пълен с хора, а за осветлението е взето решение да е с газови лампи, за да се пресъздаде атмосферата отпреди 65 години. По време на действието обаче се подпалва завесата на сцената и помещението пламва за секунди. Всички се хвърлят да гасят – артисти, публика, сценични работници. Успяват да локализират пожара до първите редове, сцената и част от гримьорните. След това театърът е възстановен почти изцяло във вида, в който е бил преди това. С минимални разлики."

Всъщност сградата търпи много повече промени след 1945 г., когато по време на Втората световна война английски бомбардировач разрушава цялото южно крило.

Тогава се налагат много корекции по архитектурата. Но красотата в интериора е все така незасегната от времето.

"Позлатата, която е навсякъде, за последно е реставрирана изцяло през 1976 г., когато е правен много голям ремонт. Преди няколко години пак я подновяваха. Рисунките на тавана са правени от виенския художник Рудолф Фукс. Полилеят има над 300 000 кристални елемента. В края на сезона го сваляме с едни въжета, за да бъде почистен – обяснява Попчева. – Двата балкона на Голяма сцена са претърпели промени, защото, когато са им направили тестове за устойчивост още в началото, се оказало, че не са особено добре направени. Затова ги изработват отново със съответните механизми – като тип амортисьори. Ако стане силно земетресение, би трябвало да вибрират."

Дясната ложа е министерската, под нея е директорската. Вляво е царската, в която е сядал и Тодор Живков – сега е ВИП, или президентска."

Точно в министерската ложа македонски терорист прави опит за атентат срещу Стамболийски и министрите Обов, Бакалов, Янев и Омарчевски от БЗНС буквално дни преди големия пожар през 1923 г. По време на акцията си Асен Даскалов е издаден от писъка "Бомба" на зрителката Елена Господинова, което кара министрите веднага да скочат от местата си и да се спасят. Благодарение на това, че Даскалов, макар и със закъснение, много точно уцелва ложата, а бомбата не отскача отново към партера, са избегнати десетки жертви.

Неслучайно театърът има две завеси – едната е чисто практична, а другата символ на устойчивостта на културния храм.

"Едната е метална, тя се спуска през лятото или когато няма представления повече от два дни, с цел да разделя и пази сцената и салона. Втората е "Фениксът". Тя символизира това, че театърът оцелява във всякакви условия. Дело на художника Иван Кирков. Ръчно изтъкана", показва ни Катя.

Разходката ни отвежда и през Камерна сцена, която е обособена като пространство през 1975 г. Тя няма възможностите на Голяма сцена, но предлага друг тип общуване с публиката – по-интимно и по-близко. Капацитетът ѝ е около 100-120 места, зависи от представлението. 1/3 от спектаклите се играят на нея.

Стигаме и до Сцена "Апостол Карамитев", която е създадена по предложение на великия актьор, за да се представят млади режисьори и да се дава поле на млади артисти и по-експериментални идеи. Последните две години това се случва чрез програма "Апостол Карамитев", която на конкурсен принцип дава възможност за реализацията на различни проекти в това пространство. Още се помни героизмът на Дарин Ангелов на тази сцена. По време на представление на "Дългият път на деня към нощта" зрител получава епилептичен припадък на първия ред, но понеже е тъмно, го вижда единствено Дарин Ангелов, който скача от сцената и успява да му извади езика и да го спаси.

Продължаваме по коридорите и минаваме покрай гримьорните, на чиито врати висят табели с по няколко имена, като се пазят и тези на великите артисти, които вече играят в "небесния театър".

Стигаме и до библиотеката, която съхранява пиесите, играни там, както и богата театрална литература на различни езици. Архивът на театъра е дигитализиран и всъщност всеки, който желае, може да влезе свободно и да разглежда стари снимки и документи.

Стъпало по стъпало слизаме надолу, за да видим уникалната и единствена подземна улица за декори, която се крие под Народния театър. Това пространство е по цялото продължение на сградата.

В тъмнината му очакват своя ред да блеснат в светлините на прожекторите всевъзможни предмети – оръжеен топ, каручка, дървета и какво ли още не. И те са живи, макар и "спящи" в подземието, защото са част от театъра.

В Народния театър миналото, настоящето и бъдещето съществуват в едно пространство. Това изживяване може да се усети и в променадния спектакъл "Безкрайните сцени", който превръща сградата на театъра в декор и повежда зрителите из невидимите ѝ пространства, съживявайки спомена за великите артисти Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска и техните съвременници. Спектакълът е част от програмата за "Нощта на театрите" на 15 ноември, а акцентът в този ден ще бъде специален жест от режисьора Боян Крачолов към публиката. Първо, от 19:00 ч на Голяма сцена ще се изиграе неговият спектакъл "Розенкранц и Гилденстерн са мъртви" – постановка, която обръща "наопаки" сюжета на "Хамлет" и поставя второстепенните герои под светлината на прожекторите. След това актьорите ще се преместят на площада пред Народния театър в 22:30, за да представят за пръв и последен път "КупиДон" – извънредна постановка на Крачолов, в която оживява нощният живот на театъра.

"Светът е театър с безкрайни сцени, където гласовете на всички времена звучат едновременно. Нищо не е по-съвременно от призраците ни".