РЕАКЦИЯ: КОМЕДИЯТА

Цял ден се ръсят лъжи за случилото се у нас на 10 ноември 1989 година. Най-голямата е, че тогава е започнала "промяната", че дори и демокрацията. Абсолютна лъжа. На тази дата една престъпна организация (според приетия от 38-то Народно събрание закон през 2000 г.), каквато бе едномилионната Българска комунистическа партия, смени своя лидер и му изказа благодарност като ръководител на престъпната й дейност. Вечерта зрителите на единствената тогава телевизия видяха как той гледаше като препариран своите другари. Сценката не бе драматична, а комична. Новоизбраният лидер на организацията бе представен като "реформатор". Но само месец по-късно той настоя в София да влезе танковата дивизия, за да смаже протеста пред Народното събрание на софийските студенти и граждани срещу чл.1 от Конституцията. Този член гласеше, че в нашатата страна престъпната комунистическа организация е "ръководна сила", която "ръководи изграждането на развито социалистическо общество". Така "реформаторът" Петър Младенов се оказа мераклия за диктатор. И през юли 1990 г. се наложи да подаде оставка.

Време е да престанем с лъжата за 10 ноември 1989 година. Тази дата със сигурност има значение за БКП, вероятно и за БСП, но не и за България. Още повече, че съдбата на Тодор Живков бе решена от чужда държава и това бе пропадналия две години по-късно Съветски съюз.

Целта на пленума на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г. бе ръководството на престъпната организация да излъже гражданите, че ще се промени. За известно време то успя и лъжата хвана дикиш. Дори организацията си смени името. Но много бързо стана ясно, че целта й е да трансформирмира своята политическа власт в икономическа и финансова, за да си я върне след това отново благодарение именно на икономическата и финансова мощ на своите кадри. Това е същността на т.нар. преход.

На 18 ноември 1989 г. в София се проведе първият разрешен от правителството на престъпната организация "свободен демократичен митинг". На него бъдещи лидери на Съюза на демократичните сили (създаден 18 дни по-късно) издигнаха лозунги в подкрепа на „новия курс на партията". Единствено писателят Георги Мишев в словото си по езоповски намекна, че става дума за комедия и благодари на „хирурзите, че всичко мина сполучливо, без драматични последици...." . А на 30 ноември партийният официоз "Работническо дело" публикува статия от един непознат научен работник от Центъра по идеологически дисциплини във ВМЕИ „В. И. Ленин" със заглавие "Никаква отсрочка". В нея бъдещият министър на финансите, лидер на СДС и премиер на страната доц. Иван Костов твърдеше, че в процеса на промяната БКП, макар и да си „съперничи" с „формиращите се обществени и политически структури", ще има "рещаващо преимущество", защото ще заеме „позицията" на „смела, радикална и подкрепяна от народа политическа платформа". И завършваше: „В този момент исторически дълг на партията е да стартира без повече колебание едновременно с политическите и радикалните икономически реформи и така да даде шанс на бъдещето." И в други публикации от този период измамата развяваше знамето на реформаторството. Излишно е да пояснявам, че в партийния орган на престъпната организация не публикуваха демократи и противници на комунистическия режим.

На 10 ноември 1989 година бе осъществена една от най-големите измами в българската история. Тя и до днес е пред очите ни. Кмет на София е наследник на изпълнилите сценария за "промяна" кадри на БКП и на нейната охрана от Държавна сигурност. Така ще бъде записано в историята.