• Минимална от 620 евро ни оставя на дъното в ЕС
• За разлика от пенсионните осигуровки, които още ще растат, тези за здраве няма да се пипат

В България заплатите може да са най-малките в ЕС, но средната данъчно-осигурителната тежест върху тях далеч не е на най-ниски нива. У нас тя е средно 34,9%, точно колкото е и средното ниво в Европа. Но това е без 2-та процента скок на осигуровките за пенсия , който ни предлага правителството още от януари.

От 2028 г. пък е предвиден ръст с още един процентен пункт на вноските за пенсия

Така допълнителните приходи от осигуровки догодина ще са 601,2 млн. евро и 357,3 млн. евро за 2028 г.

И без тези скокове средната данъчно-осигурителната тежест у нас е по-висока от Полша, Великобритания и Швейцария (виж инфографиката). А ако погледнем в световен мащаб, надминаваме САЩ, Канада и Япония, показват последните данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Малко под 25 милиарда лева са средствата, които отиват за пенсии, и една голяма сума – малко над 11 милиарда, идват пряко от бюджета. И разбира се, Министерството на финансите като водещо във финансовата част вижда, че тези средства не достигат и най-вероятно това е била финансовата причина за вдигането на осигуровката, обясни социалният министър Борислав Гуцанов преди заседанието на Надзорния съвет на НОИ в понеделник.

За втори път надзорът на НОИ одобри проекта на държавното обществено осигуряване. Правителството се поправи само за минималната заплата - догодина ще е 620,20 евро вместо първоначално предвиденото с 15 евро по-малко. И така обаче пак ще сме с най-ниската заплата в ЕС.

За сравнение, предпоследна е Унгария със 707 евро, а в Латвия е 740 евро. Под 1000 евро на месец вземат и в Хърватия, Малта, Естония, Чехия, Словакия и Румъния, като тези национални минимални работни заплати варират от 551 евро в България до 970 евро в Хърватия.

Най-високо минималното възнаграждение е в Люксембург - 2704 евро.

Над 1500 евро получават и в Ирландия, Нидерландия, Германия, Белгия и Франция. В тази група най-ниска е при французите - 1802 евро.

От 1000 до 1500 евро на месец е в Испания, Словения, Полша, Литва, Гърция, Португалия и Кипър. Тук най-ниска е в Кипър - 1000 евро.

Ако погледнем последните 10 г., ще видим, че

средният годишен темп на растеж е най-висок в Румъния

(+13%), следвана от Литва (+ 12,3 %) и България (+11,%).

По покупателна способност на минималната заплата България не е на последно място, но зад нас са само Латвия и Естония.

Делът на наетите със заплата, по-малка от 105% от националната минимална работна заплата, е бил над 10 на сто в 7 държави от ЕС - България (13%), Франция (12,7%), Словения (12,6%), Румъния (10,5%), Гърция (10,2%), Полша (10,1%) и Унгария (10%).

У нас работещите бедни през миналата година пък са били 11,8% при средно за ЕС ниво от 8,2 на сто. Интересното е, че след България по този показател е само Люксембург с 13,4%, а това е държавата с най-висока заплата в ЕС, показват данните на Евростат.

За минималната заплата социалният министър обясни, че връщането на законните 620,20 евро е било правилното решение.

Видяхте, че бяха избегнати всички напрежения и протести от страна на синдикатите, което също е безспорно правилното решение, каза още той.

Майчинството през втората година също бе коригирано и ще се предложи то да е 460 евро, или от 780 става 900 лв., което е 15-процентно увеличение. Успоредно с това майките, които се върнат на работа през втората година от отглеждането на детето, ще получават 75% от обезщетението, а не 50 на сто, както е в момента. Така им помагаме, като ги стимулираме да се върнат в икономиката, и заедно с това им даваме възможност да гледат децата си, заяви Гуцанов.

Ако жените изберат да се върнат на работа през втората година, ще получават 675 лв. вместо сегашните 390 лв.

Според бюджетната прогноза тази сума обаче ще се запази без увеличение до 2028 г.

Гуцанов увери и че за втора поредна година пенсиите ще бъдат осъвремененни по швейцарското правило, както изисква законът. Според предварителните разчети то ще е между 7-8%.

В средносрочната прогноза до 2028 г. е предвидено швейцарското правило да се спазва стриктно.

Така минималната пенсия ще е 346,87 евро от 1 юли догодина. Сега е 630,50 лв. (322,37 евро). Средната пенсия се очаква да достигне 541,20 евро. За поредна година държавата няма да пипне максималната пенсия и тя остава 1738,40 евро (3400 лв.). Нещо повече,

таванът на пенсиите се предвижда да остане до 2028-а

Максималният осигурителен доход обаче освен че се вдига до 2352 евро догодина, ще продължи да расте. При него е заложено увеличение и за 2027 г. - на 2505 евро, а за 2028 г. вече ще е 2659 евро. “Допълнителните приходи от осигурителни вноски в резултат на увеличението на максималния осигурителен доход са в размер на 231,4 млн. евро за 2026 г. и общо 427,6 млн. евро за периода 2026-2028 г.”, пише в средносрочната бюджетна прогноза.

Залага се, че само от увеличенията на осигуровката с 2% на минималния осигурителен доход от 550,66 на 620,20 евро и на максималния осигурителен доход от 2112 евро на 2352 евро ръстът на приходите от социални осигуровки ще е 13%.

“Не позволихме по никакъв начин най-уязвимите хора в тези трудни условия да бъдат засегнати”, уверява Гуцанов.

Той припомни, че Народното събрание взе решение да възложи изготвяне на пътна карта за стабилизиране на пенсионната система на две министерства - на финансите и на социалното. Тя трябва да е готова до средата на този месец. Виждането на всички в работната група

да не се вдига възрастта за пенсия

бе единственото, което министърът анонсира.

Запазва се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица - 9,21 евро, както и максималният дневен размер - 54,78 евро.

За разлика от вноските за пенсия тези за здраве най-вероятно няма да нарастват през следващите 3 години, става ясно още от средносрочната прогноза.