Дъщерята Шарлот - световна звезда в киното, запазва къщата на родителите си непокътната, за да я превърне в част от музея, наречен на именития ѝ баща

Неотдавна редица държави в Европа отбелязаха Дните на европейското наследство - съвместна инициатива на Съвета на Европа и ЕК, включваща всички 50 държави, подписали Европейската културна конвенция под мотото “Европа: общо наследство”.

Те съвпаднаха с отбелязването на втората година от откриването за публични посещения на музея и къщата на легендата на френския културен живот Серж Генсбур. Музикант, автор и изпълнител на песни, режисьор, художник, писател - с многостранното си творчество той е поляризирал десетки години културните среди във Франция и е продал милиони плочи по света.

Обвит в цигарен дим, приглушен глас, бутилка и чаша с алкохол наблизо, загадъчно усмихнат, обожаван от жените в живота си и многобройните си последователи - това е загадъчният образ на Серж Генсбур, автора на Je t’aime… mois non plus - най-коментираната, забранявана, продавана в милиони копия еротична песен от 1967 г. Повече от 30 г. той е ключова фигура във френския артистичен, поетичен и музикален свят, един от символите на Rive Gauche - левия бряг на Сена, където са Латинският квартал, артистичните и университетски улици на Париж. В близост до реката е ул. “Верньой”, там е неговата къща, а от 2023 г. и музеят “Серж Генсбур”.

Но творчеството на музиканта и композитора е по-скоро “запазено” за избрана френска публика. С някои изключения изпълненията на собствените му песни, издадени в 16 авторски албума, четири от които концептуални, не са така популярни по света, както шансоните на най-емблематичните френски певци. Парадоксът е, че авторът сам по себе си е емблема на цяло едно поколение френски артисти, открояваща се митична фигура на музикалното “йе-йе” течение от 60-те, на артистичния и бохемски свят на Париж до началото на 90-те години, когато си отива от този свят.

Люсиен Гинсбург, по-късно Серж Генсбур, е роден в Париж през 1928 г. Дете на руски евреи, бягащи от болшевишката революция в Русия, той се занимава, мотивиран от баща си, с музика и рисуване от ранните си години. Но музиката и пианото доминират и се превръщат в негова основна професия след 1954 г. с членството в Дружеството на авторите и издателите на музика.

Силно повлиян от музиканта и литературен талант Борис Виан,

духовно свързан с него, той започва своите изяви в парижките кабарета, където блясва с уменията си на пианото и първите си песенни композиции. През 1958 г. е привлечен от реномирания лейбъл Philips, където печели и първите си награди с песни за Жулиет Греко, Петула Кларк, Нана Мускури и други именити изпълнители. През 1965 г. печели голямата награда на конкурса “Евровизия” със станалата световен хит песен Poupee de cire, poupee de son на изгряващата френска певица Франс Гал.

Заедно със славата и известността започват скандалите около името на Серж Генсбур. По време на репетициите за “Евровизия” италианските музиканти от оркестъра на фестивала отказват да изпълнят песента, защото се чувстват

обидени от държането и отношението на композитора

към тях. Все пак песента е огромен успех, записана е на немски, италиански, японски и други езици. Авторът е вече комерсиална звезда и е търсен от много нашумели изпълнители - Мирей Дарк, Ана Карина. Сред тях е и Брижит Бардо - символът на френската красота, звездата на френското кино от 60-те години! С нея започва истинска артистична и любовна авантюра. Не закъсняват и първите записи на дуети - Harley Davidson, Bonnie and Clyde и споменатата вече Je t’aime…mois non plus.

Но съдбата на тази песен ще преживее пълен обрат. След записа Брижит и Серж се разделят, френската филмова икона решава да се ожени за богат германски наследник и забранява публикуването на еротичната песен, за което няколко години по-късно съжалява истински.

В живота на Генсбур се появява неизвестната тогава 21-годишна британска актриса Джейн Бъркин, чиято звезда ще изгрее след презаписа на песента в дует с нея и превръщането ѝ в световен хит. Двамата започват 12-годишна връзка, ощастливена с раждането на дъщеричката Шарлот през 1971 г. Семейството се премества на ул. “Верньой” 5. Къщата е малка, изглежда като пристроена към по-голяма сграда. Идеята на Шарлот Генсбур е да запази къщата непокътната, така както е обитавана от родителите ѝ, и да я предостави за публични посещения като част от музея на Серж Генсбур. Това става през 2023 г., няколко месеца след смъртта на майка ѝ.

Посещението в малката къща е истинско преживяване, “потапяне” в епохата и времето на Джейн и Серж. Всеки посетител получава устройство със слушалки и е съпроводен от мекия глас на дъщерята. Пропитите с цигарен дим и алкохол стени в партерния хол студио съхраняват оскъдни мебели, бар, малък роял, орган и електрическо пиано, на които са създадени всички песни на Генсбур. Край тях са окачени или разхвърляни десетки златни и платинени плочи, получавани през годините. В съседство е малката кухня, а на горния етаж са разположени кабинет библиотека, детска стая, уютна баня и обширната спалня на родителите. Спомените на Шарлот са много лични, интимни, завладяващи, естествен преход към музейните експонати, разположени в отсрещната сграда.

Те пресъздават с документи и артефакти различните периоди в творчеството на френската легенда, впечатляваща е модерната видеоинсталация. На една от витрините е окачено черното раирано сако на Генсбур, с което той се появява неизменно на сцената. Пътешествието в света на поета преминава през зала за временни изложби и приключва в обширен пианобар, в който неминуемо имаш усещането, че до теб седи с чаша в ръка и цигара в устата Серж Генсбур…

По време на съвместния живот с Джейн голяма част от артистичното им съжителство е насочено към тях самите: той работи върху певческите ѝ умения, а тя оформя “контурите” на неговия развлечено-артистичен външен вид.

Първият концептуален албум - Histoire de Melody Nelson, и трите следващи, издадени в този период, не са комерсиално успешни и по някакъв начин отдалечават, изолират Генсбур от широката публика. Артистът търси ново поле на изява и през 1976 г. режисира първия си филм, наречен на едноименната песен Je t’aime mois non plus. Реализиран е като еротична драма с участието на Джейн Бъркин в главната роля и епизодичното появяване на Жерар Депардийо.

Мнозина го приемат като неприличен, други виждат в него

началото на ъндърграунд киното във Франция

Серж продължава да поляризира гледните точки към своето творчество. Своеобразен връх в скандалните изяви става издаването на песента Aux armes et caetera – реге версия на националния химн на Франция. Тя е записана в Ямайка със студийните музиканти на Боб Марли. Песента предизвиква огромна поляризация, концертите са бойкотирани дори с намесата на армията, но са продадени огромно количество копия. Песента става хит!

Многостранните изяви на твореца продължават, този път в полето на литературата. Генсбур издава романа Evguenie Sokolov, историята на френски художник със славянски корени. Читателите и критиката отново са настръхнали - от висока естетика до вулгарен и неприличен език. Следва създаването на песни, албуми и съвместна работа с Жак Дютрон, Ален Шамфор, чаровниците на френското кино Катрин Деньов и Изабел Аджани. Издаден е и нов авторски реге албум.

След раздялата с Джейн Серж се влюбва в новата си муза, младата 21-годишна красавица, манекен, модел и певица с немски корен Каролин Полус, известна с артистичното си име Бамбу. Тя ще остане негова постоянна партньорка единайсет години - до последните му дни през 1991 г. Дълги години след смъртта му тя запазва мълчание, неотдавна издаде автобиографичната си книга “Стъпка по стъпка в нощта” (Pas a pas dans la nuit).

В нея и в няколко медийни интервюта тя разказва вълнуващи моменти от живота си с френския идол. През 1986 г. се ражда синът им Люсиен (Лулу).

През последните десет години от живота си Серж сменя посоката на своето музикално творчество. Албумите Love on the beat и концептуалният, станал платинен You’re under arrest, са записани в Ню Йорк и рефлектират яркото желание на автора за радикализъм. Музиката, микс от фънк рок и нюуейв, текстовите послания и дори обложките на дисковете доказват това.

Концертите, които следват, са огромен успех за изпълнителя, билетите са разпродадени светкавично. Драматургията във филмовите реализации от тези години е насочена и към най-близките: дъщерята Шарлот, парньорката Бамбу и отново към Джейн Бъркин. По това време Генсбур

пише текстовете към втория албум на Ванеса Паради,

а смъртта му оставя нереализиран последния авторски албум – 17-и поред, върху който работи до последния си ден.

Генсбур има четири деца, две от брака си с Франсоаз Панкраци, Шарлот - от Джейн, и Люсиен (Лулу) от връзката с Бамбу. Двете последни деца наследяват най-ярко някои от талантите му.

Шарлот, подтиквана и мотивирана от майка си, се появява в киното за първи път на 13 години! Две години по-късно играе във филма на баща си Charlotte for ever, третиращ отношенията на алкохолизиран баща и неговата невръстна дъщеря. Филмът предизвиква отново скандали и дискусии поради паралелите и реалната връзка на създателя му с главната героиня.

Следват успешни професионални години в театъра и киното. През 1999 г. Шарлот има спечелени две награди “Сезар” за ролите си в киното. Вече утвърдена и обичана актриса, тя получава награда от фестивала в Кан през 2009 г. за най-добра женска роля във филма “Антихрист” на Ларс фон Трир. От 2013 г. живее в Ню Йорк, където започва и световната си кариера. В продължение на шест години снима майка си Джейн, която е покосена от заболяване.

Създаденият документален филм Jane par Charlotte е номиниран за “Сезар”. Шарлот е и певица, участва в последните албуми на баща си, концертира и издава общо пет албума, като в последния Rest от 2017 г. има авторска песен на Пол Макартни.

Люсиен, наричан Лулу, е синът на Серж, който носи неговото рождено име. В голяма степен наследява музикалния талант на баща си, но и той като своята полусестра Шарлот е и актьор. Гордият баща го качва на сцената едва на две годинки, а на пет той вече учи пиано и солфеж.

Неговото музикално образование е зашеметяващо: след музикалния колеж в Париж учи в Лондонската консерватория, а оттам директно в най-реномираното частно училище за музика “Бъркли”.

Съвместната му работа със световни музиканти и знаменитости от киното, изявите на концерти, организирани в чест на именития му баща и неговата музика, водят естествено до издаването на първия му албум From Gainsburg to Lulu през 2011 г. Интересно е съдържанието на този албум, в който има 15 емблематични авторски песни на Серж. Първата от тях е кавър на Bonnie and Clyde, първоначално записана в дует с френския секссимвол актрисата Брижит Бардо. Но за “ролята” на дамския вокал е поканена… актрисата Скарлет Йохансон. Кавърът на втората емблематична песен - Ballade de Melody Nelson, е записан с гласовете на Ванеса Паради и Джони Деп. La javanaise - хитът, написан през 1963 г. за Жулиет Греко, е изпълнен от Ричард Бона – американски музикант с камерунски корени.

Initials BB е интерпретирана от американската скандална пънк рок звезда Иги Поп, известен и със сътрудничеството си с Дейвид Боуи.

И до този момент кариерата на Лулу Генсбур, подобно на баща му, е свързана със знаменитости от музикалния и филмов свят.