Някои творби и скъпоценности не са открити десетилетия след изчезването си и никога повече няма да бъдат видени от публиката

На 18 март 1990 г. малко след полунощ в музея “Изабела Стюарт Гарднър” в Бостън пристигат двама полицаи. Казват, че са извикани по сигнал, показват заповед пред пазачите, които ги пускат вътре, после им слагат белезници и ги затварят в подземието. Дезактивират алармата и в продължение на 81 минути спокойно подбират най-ценните творби, закачени в залите. Разбира се, заповедта се оказва фалшива.

И до днес това си остава най-големият обир на музей в историята на САЩ. Сред задигнатите 13 картини са “Концертът” на Вермеер и “Христос в бурята в Галилейско море” на Рембранд, също и платна на Дега и Мане. Общата стойност на плячката се оценява на повече от половин милиард долара. 

Част от платната са изрязани от рамките. 35 години по-късно те висят закачени на стените празни, за да напомнят, че вероятно никога повече широката публика няма да може да им се наслаждава. Защото, въпреки мащабното разследване от извършителите и от задигнатото няма следа. Така най-големият американски музеен обир се превръща и в една от най-големите криминални загадки. Изплуват всякакви версии - като се започне от удар на местни гангстери, мине се през корсиканската мафия и се стигне дори до емисари на Ватикана. Но независимо от предложената награда от $ 10 млн. за информация случаят остава неразрешен.

Обирите на музеи са сравнително редки, но когато се случат, новината за тях обикаля целия свят. Защото обикновено става въпрос за плячка от стотици милиони. Както се оказа и в случая със зрелищния и изключително дързък 7-минутен грабеж в Лувъра посред бял ден и в присъствието на десетки посетители в атакуваната галерия “Аполон”. Стана известно, че са изчезнали 8 от най-ценните бижута на френската корона от XIX век “с неоценима стойност” - диадеми, колиета, обеци, брошки, украсени с безброй диаманти, сапфири, изумруди, перли... Извън историческото им значение френската прокуратура ги оцени на над 88 млн. евро (около $ 102 млн.).

Обикновено, когато става дума за картини, се предполага, че те отиват в частни колекции, където им се наслаждават само собствениците, защото няма как да бъдат показани или продавани. Евентуално те могат да се появят на бял свят след години и даже десетилетия.

Но когато става дума за бижута, нещата са доста по-практични. Често

металът от скъпоценностите се претопява,

а камъните се преформатират, за да не бъдaт разпознати, след което се препродaвaт по криминалните канали. Става въпрос за много печеливш бизнес на мощни международни престъпни групировки. “Неоценимата историческа стойност” изчезва, но търговската си остава и тя е огромна. Вече има опасения, че нещо подобно може да се случи или вече се е случило с откраднатите от Лувъра скъпоценности и че е възможно те да са изнесени от Франция. Само в короната на императрица Евгения, съпругата на Наполеон III, която крадците са изпуснали при бягството си, има 1354 диаманта и 56 изумруда. В една от откраднатите брошки на императрицата пък има 2438 диаманта.

Затова и криминалните експерти се притесняват, че има обезпокоителна тенденция музеите да заменят бижутерийните магазини и да бъдат атакувани вече не заради творбите на големите майстори, които много по-трудно могат да бъдат пласирани, а именно заради колекциите с бижута, които се реализират сравнително бързо на черния пазар, след като бъдат разпарчетосани и обработени, за да не наподобяват оригиналите. Освен това музеите се оказват много по-лека цел, отколкото строго охраняваните банки.

Всъщност първият изключително нашумял музеен обир става пак в Лувъра и това е изчезването на “Джокондата” на Леонардо да Винчи през 1911 г. Тогава изображението на жената с енигматичната усмивка е далече от днешната си известност, но именно кражбата го прави абсолютна суперзнаменитост, тъй като медии по цял свят съобщават за изчезването на шедьовъра. 

По онова време италианецът Винченцо Перуджа, който за кратко е работил по витражите и рамките, се скрива в музея, отмъква картината, като сваля стъклото и рамката, скрива я под дрехите си и успява да излезе с нея. Творбата е открита 2 години по-късно във Флоренция, след като Перуджа се опитва да я продаде. Той обяснява, че подбудите му са били патриотични, тъй като бил убеден, че

Мона Лиза трябва да бъде върната в Италия

Крадецът прекарва 7 месеца зад решетките, но по време на следствието поетът Гийом Аполинер и друг велик художник - Пабло Пикасо, са разпитвани от полицията.

През 2010 г. и големият грабеж в Музея на модерното изкуство в Париж намира място в световните хроники. Откраднати са платна на Пикасо, Брак, Леже, Модиляни и Матис за над 100 млн. евро. Крадецът, наречен от пресата Спайдърмен, успял да влезе в музея, като демонтирал еркерен прозорец, преди да натовари картините в своето Рено.

Всичко това, като се възползвал от сериозни повреди в системата за сигурност: неизправни аларми, едната от които била изключена, за да не се безпокои персоналът, и счупен контролен екран. Спайдърмен бил осъден на 8 години затвор през 2017 г. Творбите обаче остават в неизвестност.

Потретът на Якоб де Гейн III, дело на Рембранд ван Рейн, пък става известен като най-често крадената картина и дори е включен в “Книгата на рекордите на Гинес”. За първи път изчезва от галерия “Дълуич” в Лондон през 1966 г. заедно с две други творби. Същото се случва през 1973, 1981 и 1983 г. Всеки път платното, което е едно от най-малките на Рембранд, е откривано и връщано в музея, където е изложено и до днес. Дори започват да го наричат Takeaway Rembrandt. Единия път е открито на пейка на гробищата. 

През 1994 г., докато се провежда церемонията за откриването на Зимните олимпийски игри в Лилехамер, Норвегия, и цялото внимание е насочено към тях, двама крадци изправят в ранни зори стълба до фасадата на Националния музей в Осло, чупят един от прозорците и отмъкват най-известната творба на Едвард Мунк - “Викът”. Намерена е след три месеца благодарение на сътрудничеството на Скотланд ярд. Едно десетилетие по-късно под прицел попада друга версия на картината. Двама въоръжени с качулки проникват посред бял ден в музея на художника в Осло под смаяните погледи на посетителите и си тръгват с “Викът” и “Мадоната”.

Всичко се случва за едва 50 секунди

Шедьоврите са намерени 2 години по-късно, но повредени.

В нощта на 3 срещу 4 септември 1972 г. в Музея на изящните изкуства в Монреал се разиграва екшън като по филмите. Трима въоръжени с автомати нахлуват вътре, набиват и приковават пазачите и задигат 18 творби на големи майстори и около 40 бижута и скъпоценности. Сред картините има такива на Рембранд, Брьогел Стария, Рубенс, Коро, Дьолакроа, които никога не са открити.

През декември 2002 г. двама бандити проникват необезпокоявано през покрива в музея на Винсент ван Гог в Амстердам. Вземат със себе си две картини за над 50 млн. евро, рисувани от гения през 1880 г., и бягат, като се спускат по въже. Но 14 г. по-късно, благодарение на признанията на един разкаял се член на мафията, двете платна са открити от полицията в Неапол при трафикант на дрога, свързан с Камората. Музеят на Ван Гог е бил ограбван и няколко години по-рано, през 1991 г., когато са били откраднати 20 картини на стойност около 400 милиона евро, включително известното платно “Ядящите картофи”. Ценните придобивки обаче са открити малко след това в изоставена кола наблизо.

Частен музей губи през 2008 г. 4 от най-известните си картини на Моне, Дега, Ван Гог и Сезан на обща стойност 163 млн. долара. Това се смята за един от най-големите обири в европейската музейна история. Ударът, извършен от трима мъже, се приписва на прочутата банда “Розовите пантери”, които в продължение на близо 2 десетилетия са автори на най-зрелищните и изобретателни атаки основно срещу бижутерийни магазини в Европа, Азия и Близкия изток, като общите им приходи надхвърлят половин милиард. Бандата е съставена от бивши паравоенни от босненските войни и макар да няма централизирано ръководство, се подчинява на желязна дисциплина. Сега някои експерти от Интерпол сравниха дързостта на обира в Лувъра с този на пантерите, макар да няма доказателства те да са замесени. Картините от Цюрих все пак са открити след време, като две от тях - в кола в Сърбия.

През 2019 г. идва редът на музея “Грюнес Гевьолбе” (“Зелен свод”) в Дрезден, притежаващ най-голямата колекция от бижута в Европа. Витрините са счупени и са плячкосани скъпоценности за около 103 млн. евро, които съдържат поне 4500 диаманта. Властите съобщават, че между тях има 3 безценни комплекта от XVIII век, които няма как да бъдат продадени. Те обаче изчезват безследно. Впоследствие 5-има души са арестувани и благодарение на признанията им друга част от откраднатите предмети са възстановени, макар и повредени.

Примерите могат да продължат още дълго и е ясно, че организираните банди по света

няма да се откажат от толкова доходоносен бизнес,

особено когато, както се оказа в случая с Лувъра, властите не са направили достатъчно, за да опазят историческото наследство на нацията.

Холивуд превърна филмите в учебник за дръзки крадци

"Бандата на Оушън" показва нагледно как се обира голямо казино

През 90-те години на миналия век прочутата банда “Розовите пантери”, която впоследствие над 2 десетилетия с голямо въображение, дързост и желязно планиране извършва десетки обири в бутици за луксозни бижута и музеи по света, получава прозвището си от култовата едноименна комедийна поредица с Питър Селърс. В нея инспектор Клузо трябва да се справи с престъпник, който не оставя никакви следи и отпечатъци на местопрестъплението.

Ето и още няколко заглавия на филми, които могат да служат за учебник по престъпна находчивост:

“Бандата на Оушън” на Стивън Содърбърг се превърна в истинска класика в жанра. Джордж Клуни, въоръжен с известния си чар, играе главния герой Дани Оушън, който току-що е напуснал затвора и е готов за нова работа, след като се събира отново с дясната си ръка Ръсти Райън (Брад Пит). Заедно те събират група, в която стават общо 11, като всеки

владее до съвършенство някакво специфично умение

Така единадесеторката е готова за зашеметяващ обир на казино в Лас Вегас, планира го стъпка по стъпка пред очите на зрителите и го извършва виртуозно, като преодолява всички защити.

Екшънът “Италианска афера” на Ф. Гари Грей разказва за обир на голямо количество злато от строго охраняван палат във Венеция. Планът е изпипан до последния детайл, а изпълнението му е безпогрешно. Тук също са събрани компютърен гений, майстор зад волана, касоразбивач от класа, експерт по експлозиви, има и вътрешен човек. Единственото непредвидено е, че един от бандата ще изпързаля всички и ще вземе плячката за себе си. Така историята за един гениален обир става история за отмъщение.

“Аферата Томас Краун” се фокусира върху мултимилионер (в ролята Пиърс Броснан), който заради тръпката разработва план за похищение на шедьовър на Клод Моне от музея “Метрополитън” в Ню Йорк. Той събира група наемници за отвличане на вниманието и докато полицията ги арестува, използва хаоса, за да отмъкне картината. Следва вълнуваща игра на котка и мишка с прозорлива застрахователна детективка, но накрая творбата е върната, защото за ексцентричния престъпник кражбата е само интелектуално предизвикателство.

Говорейки за игра на котка и мишка, едва ли има по-завладяваща от тази, изобразена в хладнокръвния шедьовър на Майкъл Ман “Жега” с Ал Пачино като полицейски инспектор и

Робърт де Ниро като най-хитрия крадец в Лос Анджелис

Още в началото на филма той отмъква облигации за над 1 милион долара от бронирана кола, но нещата се объркват с убийството на един от охранителите. В хода на разследването двамата мъже откриват, че помежду им има много общи черти, макар да са от двете страни на закона. “Жега” е определян единодушно като една от най-великите криминални драми на всички времена. А крадците имат много какво да научат от единия от главните герои.