• 20% от явилите се на изпита покриват високи критерии - повече, отколкото в други държави, твърди националният психолог на "Менса" - България
• Скоро ИИ, специално разработен за “Менса”, ще избира въпросите за тестове
• Абитуриенти прилагат резултата от "Менса" към документите за чужди вузове, кандидати за работа - също
• Съпруг и съпруга се явиха на тест след бас загубилият да готви един месец на семейството
• 18 - 35 годишни най-често идват за проверка в сдружението
• През годините са се явявали кандидат-депутати, но заради Закона за защита на личните данни нямам право да разкривам техните резултати
• Избираме тестове от определен списък, утвърден международно - те са без езикова част и са универсални, много държави ги използват

- Българите са станали по-интелигентни през последните 30  години, съобщихте неотдавна. Вероятно обаче читателите повдигат учудено вежди, защото поведението на цялата ни публична среда говори точно за обратното, а според последните тестове PISA учениците ни се оказват сред най-неграмотните в ЕС. Как тогава да повярваме, че сме станали по интелигентни, г-жо Лечева?

- Има един ефект, който се нарича ефект на Флин. Според него периодично интелигентността на населението на цялата планета нараства и затова тестовете за интелигентност трябва да се осъвременяват, ревизират, да се обновяват скалите им. Но онова, заради което хората повдигат вежди, е свързано с придобитите знания, с практическите умения, които измерват тестове като PISA например.

Доколкото съм запозната, знанието на децата много зависи от самия учител, как точно ще преподаде материала, какви занимания ще организира за своите ученици - на това отдавам тези по-ниски резултати на децата на PISA.

- Каква е разликата между интелигентността, начетеността, информираността и познанията? Питам ви, защото обикновеният човек я мери чрез тях.

- Интелигентността като цяло се състои от две основни функции. Едната е флуидната интелигентност, която е вродена и се унаследява. Другата е кристализиралата интелигентност, която се развива благодарение на придобиването на нови знания, решаването на вече познати проблеми и се различава по вземането на поука от тях, ако мога така да се изразя.

Много условно казано, интелигентността е съвкупност и от знания, и от ум. Умът от своя страна е комплекс от качества на личността, обобщени познавателни способности, но в интелигентността също се включват и фактори като скорост на преработка на информация.

- Казахте, че тестовете на “Менса” се обновяват и ревизират. Как обаче сравнявате данни за успеваемостта при тях, след като преди се питахме “Колко ти е IQ-то?”, и то се измерваше по скала в точки. Днес обаче “Менса” мери в персентили - т.е. дял на хората, явили се на теста, които са се справили успешно. Как сравнявате данните отпреди със сегашните?

- Правилото да мерим в персентили е въведено от международната “Менса” преди 7 години и е възприето в цял свят. Това е единственият справедлив начин да се сравнява интелигентността между различни тестове. Персентилът показва в сравнение с колко души ще се справиш по-добре на съответния тест за интелигентност за единица време на решаване.

Докато максималните IQ точки, които могат да се постигнат на тест за интелигентност, всеки автор на тест си ги определя сам. Например има тестове, които са с максимум 148 IQ точки, и други, които са с максимум 165 IQ точки. При това положение, ако имате 145 IQ точки на единия тест, това означава, че сте високоинтелигентен, но според другия тест се оказвате средноинтелигентен.

- Как проследихте промяната към по-добро в интелигентността на българина с двете мерки - точки и персентили?

- Имаме данни още от 1991 година, когато са правени първите тестове на “Менса” в България. Всички резултати в архива при нас фигурират и в IQ, и в персентил. Така че проследяваме персентила във времето. Той периодично е нараствал, този ефект на Флин, за който споменах в началото на разговора ни, се е получавал.

Сменяли сме теста или сме намалявали времето за провеждането му, за да осъвременим скалата и така вече сме минали през три теста. Надяваме се скоро и на четвърти.

- Винаги съм се чудила защо тестовете за интелигентност изобилстват от геометрични фигури, между които човек трябва да търси сходства и закономерности. Не е ли твърде тесен този подход в измерване на интелигентността?

- Да избираме такива тестове, е условие на Mensa International, международната “Менса” - тестът трябва да е одобрен от тях. Имаме няколко издателства в световен мащаб с един определен списък от тестове, от които имаме право да избираме. Често те са без езикова част и са универсални, много държави ги използват. У нас тестовете за деца от 3 до 9 г. имат и езикова част.

Като цяло точно тези картинни матрици, за които ме питахте, се свързват с флуидната, с вродената интелигентност.

- А коя от двете интелигентности е повишил българинът?

- Ами те вървят ръка за ръка, така че си ги повишава и двете. Флуидната по правило не може да се повиши много - каквото ти е дадено от родителите ти, това е.

Друг любопитен факт е, че много от нашите училища - партньори, в които ежегодно провеждаме тестове, са математически гимназии, където има предварителна цедка при самото кандидатстване. Там децата са преминали някакво първоначално отсяване и теста решават тези, чиято интелигентност е над средната.

- Любопитно ми е какви други групи хора, освен деца, се явяват на вашите тестове и каква е реализацията на онези, чиито резултати са високи?

- Хора, които са се явявали на тест в “Менса”, са ни споделяли, че впоследствие са използвали резултата от него при кандидатстване на работа. На мен впрочем ми се случи точно обратното преди десетина години, когато кандидатствах за една позиция. Мениджърът, който ме интервюираше, ми каза: “Ти какво? За много умна ли се мислиш?”

Явяват се на тестове при нас и хора над 50, и над 60 години. Повечето имат подозрение, че интелектуалните им способности намаляват и искат да си го докажат, или да го отхвърлят.

Явяват се и много абитуриенти. В училищата, с които си партнираме, тестовете за абитуриентите са безплатни. Стремим се да ги правим преди края на всяка календарна година, защото много от тях кандидатстват в университети в чужбина с този резултат, добавен към пакета документи. А в момента се опитваме да направим партньорства и с български университети, в които този резултат да бъде признат и да има тежест.

Имали сме заявки от работодатели, които искат да отидем на място, да направим тест за интелигентност на кандидатите за работа, за да им помогнем да вземат решение кого да наемат.

Имали сме и случка със съпруг и съпруга, които са се хванали на бас кой е по-високоинтелигентен, а загубилият се задължава да готви цял месец...

- Какви са условията, за да се явиш на тест на “Менса” и колко пъти можеш да го направиш?

- Единствената пречка може да е, че трябва да изчакате да има дата в града, в който искате да се явите. А според правилата на “Менса” имате право да се явите на тест за интелигентност два пъти в живота си. Това си е международно изискване. Колегата международен психолог беше обяснил защо много симпатично:“Няма смисъл да мерим едно сравнително постоянно нещо много пъти”.

- Как става записването за теста?

- Влизате на сайта mensa.bg, има секция “Запиши се за тест". Там си избирате от падащото меню възможността за вашия град, за възрастовата група, която ви интересува, заплащате таксата и се явявате на тест.

- Четох ваши интервюта и в едно от тях правите интересен извод - че хората с изключително висока логико-математическа интелигентност, често притежават феноменална памет, но са с по-занижена емоционална интелигентност. И обратното - по-слабо интелигентните са много наясно с емоциите си и са много по-експресивни. Къде ги поставя това?

- Това си е особеност, вид компенсация за това, че природата ни дава едно, но взема друго. Настройката на мисленето, големият фокус върху логическото ни кара да не се обръщаме чак толкова навътре към онова, което чувстваме, и причините, поради които го чувстваме. Затова много тясно си партнираме с Академия по емоционална интелигентност у нас.

- Кои са групите, които се справят най-добре на теста по пол, възраст, професия, населено място?

- Жените са едва около 30% от явилите се, а мъжете - около 70%. При това положение статистическите изводи са по-верни за по-голямата извадка, тоест за мъжете. Според нашите данни жените над 14 г. показват по-висока интелигентност от мъжете.

При децата под 14 г. с по-висок персентил са момчетата. В последно време много хора държат теста на възраст между 18 и 35 години. А от 18 до 25 е разцветът на когнитивното развитие. След 25 години когнитивните способности намаляват. При хората след 35 г. единият фактор е, че са малка част от броя явили се, а другият - че скоростта им на преработка на информацията е по-ниска, въпреки че имат по-развита интелигентност.

Явяващите се на тест при нас имат средно под 30 секунди за отговор на въпрос, така че при една по-забавена скорост на преработка е нормално по-малко хора да успяват да покрият нивото.

- Колко от явилите се на теста успяват да го решат?

- Около 20% от тях успяват да покрият теста с резултат, който им дава право на членство. Точно това впрочем ни отличава от много други държави - успеваемостта в България е по-висока.

- Явяват ли се на тест в “Менса” политици?

- През годините са се явявали кандидат- депутати, но заради Закона за защита на личните данни нямам право да разкривам техните резултати.

- Представители на какви професии са идвали при вас?

- Имаме предприемачи сред членовете на “Менса”, но са малко. Имаме доста инженери, много юристи, все повече психолози, включително преподавател по психология, колеги психотерапевти, организационен психолог, но най-много са програмистите.

- Вярно ли е, че очаквате изкуствен интелект да избира въпросите на входния тест на “Менса” от голяма база данни с въпроси? Ако е вярно, ще бъде ли приложено в България?

- Да, вярно е. Очакваме този специално разработен за “Менса” изкуствен интелект да бъде одобрен от международния психолог на организацията. Трябваше да влезе за одобрение през август, но още нямаме новини, че е одобрен.

- Какви предимства в България може да даде един такъв успешно издържан тест в “Менса”?

- Най-голямото предимство, особено когато успееш да станеш член на “Менса”, аз го виждам в принадлежността към общност. Във възможностите, които се отварят при комуникация с различни членове. Знам например за членове на “Менса”, които са създали заедно бизнеси. Имали сме бизнес срещи, в които всеки е разказвал с какво се занимава, как можем да си помогнем. Но като цяло аз виждам голям плюс в това да си запознат със собствените си интелектуални възможности. За онези, на които самочувствието е по-високо от интелектуалните им способности, може би е важно малко да понамалят самоувереността.

За други, чиито резултати са високи, да намерят повод в това да се гордеят със себе си и да продължават да се развиват. Помня как човек, който се яви на теста, но не постигна резултат, който му дава право на членство, ми каза: “Много ви благодаря за оценката!” Защо ми благодарите, попитах - това са си вашите способности. А той ми отговори: “Вие ме подкрепихте в момент, в който въобще не вярвах на себе си. Бях отчаян и това да открия, че съм високоинтелигентен, ми даде малко самочувствие и надежда.”

Допускам, че ефектът от такива тестове е и окуражаващ за неуверени в себе си хора и те се обнадеждават.

CV

Даниела Лечева е психолог и психотерапевт с над 10 години стаж в областта на психичното здраве.

Национален психолог на “Менса” - България

Родена е в Плевен.

Средното си образование е завършила в СУ “Иван Вазов” в родния си град в паралелка “Информатика с английски език”.

Има бакалавърска степен по психология в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” и магистърска по училищна психология.