• Черони 50 години събираше отпадъците на столицата, преди да влезе в затвора заради екокатастрофа
• Обвинението твърди, че той и неговият сътрудник Франческо Рандо са причинили екокатастрофа

Години наред италианската преса наричаше Манлио Черони, днес 98-годишен, "осмия цар на Рим". След като започна съдебната му одисея, излезе и прозвището му Върховния. Самият Черони предпочиташе да го наричат "адвокат" или "благодетел".

Целият живот на собственика на най-голямото сметище в Европа е като филм, в който се разказва за възхода и падението на предприемача, изградил империя от отпадъци.

Крал Манлио, както го познават мнозина в Италия, получава титлата си заради "кралството", което навремето създава в намиращата се до Рим Валe Галерия. Там върху 2500 декара земя изгражда и управлява най-голямото сметище в Европа и на практика "управлява" Рим. Всички 23 администрации, които са се сменили през неговите 48 години управление, е трябвало в зависимост от случая да чукат на вратата му, да преговарят с него, да му благодарят или да го молят.

От Валe Галерия Черони разпростира своето кралство из цяла Италия. Управлява сметища и преработвателни инсталации в Бреша, Коленьо, по линията от Рим до Перуджа, минавайки през езерото Тразимено и горната долина на Тибър, чак до Темпио Паузания. Царува и в половин Европа - от Барселона до Осло, но стига и до Австралия, Бразилия и Канада. Според италианските медии може да се изброят 114 обекта по света, в които е участвал. Неговото богатство го превръщаше в един от най-богатите хора в Италия. Годишният му оборот се изчисляваше преди време на два милиарда евро.

Пътят до това колосално богатство е достоен за холивудски блокбастър.

Адвокатът Черони се ражда преди 98 г. в Пизониано - селце в покрайнините на Рим. През 50-те години става кмет на селото от името на Християндемократическата партия. От този период все още се пази снимка, на която младият Черони носи трикольорната лента, а до него е младият Джулио Андреоти.

Възходът на предприемача започва през 1960 г., когато печели част от обществена поръчка за събиране на отпадъци, обявена от общината. Десет години по-късно вече контролира всички сметища в Рим и област Лацио. Един от хората, които му помагат в този възход, е довереният му Бруно Ланди - социалист, който през 80-те години на миналия век става президент на област Лацио от социaлистическата партия на Бетино Кракси. Ланди, който по-късно става и президент на Федерацията за околната среда в областта, през 80-те години дава на Черони всички необходими разрешителни.

Така следват едно след друго участия в смесени публично-частни дружества, свързани компании, акционерни дялове, дори в телевизия "Рома Уно", по-късно фалирала, и най-вече - постоянна връзка с бизнеса на AMA. Това е акционерното дружество на община Рим, което се занимава със събирането на отпадъци и с което Черони в миналото е споделял контрола върху редица фирми.

Той често се самоопределя като "благодетел" за своя град и мисионер, тъй като неговото сметище Малагрота, голямо колкото 300 футболни игрища, е поглъщало в продължение на десетилетия отпадъците на столицата, на Фиумичино, Чампино и дори на Ватикана.

Сметището Малагрота трябваше да бъде затворено най-късно до края на 2007 г., но оцеля с помощта на удължавания още 6 години, до окончателното му закриване на 1 октомври 2013 г. Черони монополизира постепенно и цялата област Лацио. От деветте сметища в региона, включително Малагрота, пет са под контрола на компании от групата на Черони.

Доста показателно за начина му на управление е негово интервю за в. "Кориере дела сера" от 2016 г. Когато го питат защо всички пътища в управлението на отпадъците водят все към него, дори и след последвалите арести и обвинения, отговорът му е ироничен и циничен: "Затвориха Малагрота, но не направиха ново сметище, както бях предложил. А един град е като апартамент: не можеш да имаш хол и трапезария, без да имаш и тоалетна, нали така?". По тази логика Черони е този, който винаги си е осигурявал грижата за "хигиенните помещения" на Рим. Когато те липсват, градът потъва в мръсотия. Според индустриалеца проблемът не е в боклука, а в това, че са изключили точно него от разрешението за столицата: "Резултатът? Рим е удавен в боклук - от центъра до покрайнините. Почти сме в санитарна криза. А аз съм тук. Готов отново да спася любимия си град".

През 2014 г. Черони е арестуван по обвинения в престъпна организация и незаконен трафик на отпадъци, но е освободен. Не спира да повтаря: "Аз не съм чудовище. Мириша на невинност като цвете". И въпреки че политиците публично го атакуват, в това число и бившата кметица на Рим Вирджиния Раджи, Черони разказва, че ѝ е писал мил имейл: "Пожелах ѝ успех и ѝ казах: преди да обикаля и да клейми Чудовището Черони, можеше поне да ме срещне, да ме опознае..."

Предприемачът продължаваше да твърди, че решението за кризата с отпадъците в Рим е в неговите ръце, или по-точно в завод за предварителна обработка на смесени отпадъци в Рока Ченча, който някога е бил собственост на негов консорциум. Още по-шокиращ беше отговорът му на въпросите защо няма договори, търгове, процедури: "Какви договори? Имаш нужда от него от мен? Сядаме, говорим, стискаме си ръцете - Рим е чист и всички са щастливи. Контракти? Абе, моля ти се..." И още: "Идват при мен, защото знам как се чисти. По-добре от всеки друг. И ако искат тоалетна в този апартамент, наречен Рим, пак трябва да дойдат при мен".

След затварянето на Малагрота столицата наистина потъна в боклуци. Но цената на "спасението", предложено от Черони, бяха тежки екологични щети, замърсени води и недоволни граждани.

След над 10 години съдебни битки, през 2024 г. Наказателният съд в Рим осъди Манлио Черони на 6 години и 4 месеца затвор за причиняване на екологична катастрофа. Неговият дългогодишен сътрудник Франческо Рандо получи присъда от 3 години.

Съдебното решение дойде след продължителен процес в резултат на разследване за мащабното замърсяване, причинено от най-голямото сметище в Европа. Прокуратурата в Рим беше поискала далеч по-строги наказания - 17 г. затвор за Черони и 11 г. за 87-годишния Рандо. Въпреки това съдът постанови значително по-ниски присъди, като същевременно призна подсъдимите за виновни и ги осъди да изплатят обезщетение от общо 500 хил. евро на гражданските ищци, сред които община Рим и област Лацио. Според обвинението Черони и Рандо са "причинили екологична катастрофа чрез нарушаване на екологичното равновесие на почвата, подземните слоеве и растителността", както и заплаха за общественото здраве поради мащаба на засегнатата територия и броя на изложените на риск лица. Въпреки това защитата подчерта, че съдът е отхвърлил най-тежките обвинения, според които Черони и Рандо са отровили умишлено околната среда, поставяйки печалбата над общественото здраве.

Лигата за защита на околната среда, която участва като граждански ищец, определи решението като "историческо".

"Това е присъда в името на замърсеното население", заяви националният президент на лигата Стефано Чафани. Според нея всеки ден в продължение на 40 г. на територията на Малагрота са били депонирани над 4 хил. тона несортирани отпадъци от Рим и околните общини.

Мястото, по думите им, е оставено без контрол въпреки европейските норми, които още през 2007 г. изискваха прекратяване на депонирането на необработени отпадъци. Тази практика продължила до закриването на сметището през 2013 г.

И след затварянето му в района продължават да се усещат остри миризми, черни прахови отлагания и се съобщава за високи нива на заболявания сред населението, които местните жители свързват с дългогодишната близост до депото. Районът е заобиколен от реки, които минават покрай земеделски площи, животновъдни ферми и дори конни бази, което допълнително увеличава риска от разпространение на замърсяване.

Съдът нареди възстановяване и рекултивация на територията от страна на Черони. А неговата компания "E. Giovi" е под съдебна забрана от 2018 г., след като част от активите ѝ бяха иззети от властите.

Мнозина наблюдатели определят Манлио Черони като символ на епохата, в която боклукът се беше превърнал в инструмент за влияние, а отпадъците – в политическа валута. Той управляваше не само сметища, а и решенията за това къде, как и от кого да се трупа боклукът на нацията.