• За извозването на сметта от сивите кофи столичани плащат, а с цветните контейнери градът пести пари
• Депозитната система е друг сигурен начин за намаляване на търкалящите се отпадъци

По време на пандемията от COVID-19 някой обясни, че китайският йероглиф за "криза" се състои от два знака, единият от които означава "опасност", а другият - "възможност". Идеята беше, че локаутът е време, в което собствениците на пострадали бизнеси могат да потърсят промяна и да направят дейността си по-устойчива на предизвикателства. Впоследствие много мениджъри споделиха опита си в реформите.

В момента кризата с боклука в София също вече учи жителите на "Красно село" и "Люлин" как да се справят със ситуацията. Всички се впечатлиха от

самоорганизацията, която местните направиха в първите дни на премеждието. След като години наред не се обръщаше особено внимание на това, изведнъж отпадъците започнаха да се събират в по-здрави чували, които не се късат лесно при дълъг престой на открито. Съкварталци започнаха да се призовават един друг да не използват за щяло и нещяло найлонови торбички, а да се мине на чанти за многократна употреба - апел, който многократно сме чували от общината и от неправителствени организации.

Хората взеха да агитират мазета и тавани да не се чистят в този критичен период и да не се изхвърлят едрогабаритни вещи - стари мебели и електроуреди, за чието извозване всъщност има точно определен ден от седмицата. Други отидоха още по-далеч и разказаха как в други държави възпитават домакинствата да купуват толкова храна, колкото може да се изяде, за да няма разхищения.

Жителите на засегнатите райони вече стигнаха и до това, което най-много би могло да намали кризите с отпадъците и което лежи в основата на т. нар. кръгова икономика. Във фейсбук могат да се прочетат все повече призиви боклукът да се събира "разделно" и да се хвърля в определения за целта контейнер. Едва ли остана българин, който да не знае, че освен сивите казани за смесен отпадък по-близо или по-далеч до блока му има и т.нар. цветни контейнери. На жълтите пише, че в тях трябва да се изхвърля само пластмаса и метал, в зелените - стъкло, а сините са за хартия и картон.

Кметът Васил Терзиев вече няколко пъти прикани съгражданите си да насочват колкото се може повече смет към пластмасовите контейнери. "Колкото повече изхвърляме в тях,толкова по-малко ще плащаме за боклука. Затова да си разделяме отпадъка и да го изхвърляме разделно. Важно е не само днес, а и дългосрочно", преди дни коментира Терзиев по Нова телевизия.

Все още не всички жители на София обаче са запознати с детайлите около разделното събиране. За извозването на боклука от сивите контейнери данъкоплатците плащат на сметосъбиращи фирми, около които в момента доста се шуми. Тяхната задача е събраното да се достави до Столичното предприятие за третиране на отпадъка, познато още като завода за боклука в село Яна. Там той се обработва или се депонира. Когато хората изхвърлят сметта си в жълтите, зелените и в сините кофи, кметство не плаща, а пести пари. Причината е, че този отпадък отива при т.нар. Организации по оползотворяване на отпадъци от опаковки (ОООО). След това те трябва да го рециклират и да го върнат в производствения цикъл. В Европа и по света този модел все повече властва, но за съжаление, София още е в началото. 

За разделното събиране в столицата отговарят 3 фирми - "Екопак България", "Булекопак" и "Екобулпак България". С тях общината има договори, съгласно които градът е разделен на 4 големи зони с по няколко района. В 6 от районите пунктовете за разделно събиране разполагат с пълен набор от 3 контейнера, а в останалите 18 има само жълт и зелен, като е разрешено пластмасата и хартията да се изхвърлят на едно място, съобщи преди време общината. През м.г. кметът Терзиев и заместникът му по екологията Надежда Бобчева поискаха двукомпонентната система да се замени навсякъде с трикомпонентна. Мотивът бе, че разликите объркват потребителите и правят трудно да се провеждат разяснителни и насърчителни кампании.

Бобчева поиска още зоните да се окрупнят и точките за разделно събиране да се увеличат значително с цел то да се превърне в алтернатива на сивите контейнери. От "Московска" 33 изчислиха, че към 2023 г. 2 или 3 цветни контейнера е имало в 2829 точки, докато тези за смесен отпадък са били 91 643. "Съотношението между двете бройки далеч не отговаря на морфологията на генерирания от домакинствата битов отпадък – отпадъците от опаковки са по-високият дял в тях", се казваше в мотивите за поисканата реорганизация. От общината изчислиха, че ако местата за разделно събиране се умножат, ще се спестяват по 35 млн. лв. на година.

Бобчева внесе доклад в общинския съвет, с който "Екопак България", "Булекопак" и "Екобулпак България" бяха натоварени с по-високи минимални изисквания за оползотворяване на събраните опаковки. Поискано бе също разходите за депонирането на негодните за рециклиране отпадъци да са за сметка на фирмите, а не на общината. Освен това зам.-кметът поиска отворите на контейнерите за хартия да се разширят заради оплаквания, че в тях трудно се вкарват кашони и по-обемисти опаковки.

Градският съвет прие доклада, но засегнатите фирми обжалваха в съда. Доводите бяха, че част от новите изисквания към тях противоречат на Закона за управление на отпадъците и на Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковките. Според ОООО други от заложените критерии застрашават ефективното функциониране на изградените системи и финансовото им обезпечаване.

"Ние сме пряко отговорни към бизнеса, който пуска на пазара опаковани стоки и заплаща разходите за разделно събиране, и затова наш приоритет е да извършваме дейността си максимално ефективно, за да не се увеличават прекомерно и неаргументирано потребителските такси за разделно събиране, които са включени в себестойността на всяка опакована стока.

Изпълнението на така предложените от СОС изисквания към организациите по оползотворяване в София неминуемо би рефлектирало в цената на продуктите за крайния потребител", заявиха фирмите в общо становище.

Те призоваха общината за диалог, а не за императивно налагане на изисквания.

През седмицата от кметството поясниха за "24 часа-168 истории", че въпреки разногласията в последните месеци точките за разделно събиране в София са били увеличени с близо 100, което обаче все още е далеч от амбицията на Васил Терзиев. Пояснено бе, че общината в никакъв случай не е против диалог с организациите, но че в основата му трябва да стои обществения интерес.

В момента спорът се намира на последната инстанция във Върховния административен съд. Първата потвърди исканията на Бобчева, а втората застана на страната на оползотворяващите организации. Каквото и да е окончателното решение, е ясно, че без сътрудничество между общината и бизнеса трудно ще се изработи работещ модел за повече разделно събиране, който да улесни бита на софиянци и да доведе до намаляване на разходите за сметосъбиране. Последното би било лоша новина, тъй като много градове, включително и в България, вече са открили баланса на интересите и дори са успели да възпитат жителите си да събират и предават боклука си по правилния начин. Положителен пример в тази посока е община Габрово, която спечели последния конкурс "Екообщина", провеждащ се по инициатива на френското посолство и на Френския институт в България. Габрово се открои с това, че 34% от битовите отпадъци са събрани разделно, докато в София съотношението е под 10%.

Системата в Габрово е по-различна от тази в останалите общини,

като в нея отдавна фигурират не само споменатите 3 цветни контейнера, но и 4-и кафяв. В него се събират биоотпадъците - хранителни, градински и други биоразградими. От 2019 г. в Габрово работи и общински мобилен пункт за разделно събиране, който приема широка гама излезли от употреба вещи - пластмаса, хартия и метал, но и текстил, готварска мазнина, батерии, дребни ел. уреди и т.н. Пунктът работи по график, но и по заявка по телефона, като за най-съвестните и активни граждани има награди.

Поморие е друга община, от която останалите могат да се учат. В квартал "Свобода" в момента с еврофинансиране се реализира проектът "Холистичен подход за управление на отпадъците в прехода към кръгова икономика". Въведена е схема за събиране "от врата на врата" с цел да се внедри принципът "плащаш колкото изхвърляш", съобщи местното кметство. Домакинствата в "Свобода" са получили 40-литрови чували, снабдени с индивидуален RFID таг/етикет, даващ информация за домакинството, което ги изхвърля.

Веднъж седмично чувалите се изнасят пред вратата на входа, откъдето специализирани автомобили, снабдени с четци, ги събират и в реално време предоставят информация за броя изхвърлени чували от всяко домакинство.

От общината поясниха, че познатите сиви контейнери ще се премахнат, а битовите отпадъци ще се хвърлят само чрез предоставените чували. "Това всъщност е и отпадъкът, който ще подлежи на таксуване. Колкото по-малко е количеството, толкова

по-малко ще се заплаща за услугите по сметосъбиране. В сивите чували се поставят само отпадъци, които не могат да бъдат рециклирани. За всички останали видове – хартия, пластмаса, метал, стъкло, както и за хранителни и биоразградими отпадъци, вече са инсталирани нови съдове за смет, брандирани с нужната информация. Те са с контролиран достъп и се използват с предоставените за целта чипове. Целта е контейнерите да се използват само от живеещите в съответния блок/район, да се ограничи достъпът им за други лица и да се контролира нерегламентираното изхвърляне на друг вид отпадъци", поясняват от общината.

Все повече българи виждат с очите си, че различни европейски градове са разработили и прилагат подобни и още по-иновативни практики за разделно

събиране и за оползотворяване на отпадъците. В тях масово се разчита и на т.нар. депозитна система, при която празни пластмасови бутилки и алуминиеви кенчета се изкупуват обратно и не се оставят да се търкалят по улиците. У нас

такава система има само в магазини на "Кауфланд" и "Лидл" в доста населени места.

Преди дни БТА съобщи, че и двете търговски вериги са уведомили, че интересът към депозитната система расте непрекъснато и че всяка седмица получават запитвания за въвеждането в нови градове.