• Ковид добавката от 60 лв. е от най-ярките примери за глупостта на популизма. Нека тези, които смесиха пенсии и социално подпомагане и тръбяха колко ги е грижа за пенсионерите, днес да имат смелостта да излязат и да поемат отговорност пред хората, че това действие сега ще доведе или до намаляване на старите пенсии, или до несправедливо подценяване на новите, казва икономистът и шеф на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд

Още акценти от интервюто  с Ивайло Калфин :

• Четиридневната работна седмица е едно от възможните решения за подобряване на баланса между работа и личен живот. България е една от страните, които са най-нетолерантникъм тези измерители на качеството на труда и си плащаме цената за това с непривлекателни работни места, висок оборот на работна сила и ниска мотивация на служителите
• Около 1/3 от българите трудно свързват двата края, което е по-зле от средното за ЕС, но след нас има още 9 държави, в които това е проблем за още повече хора
• По-висока минимална заплата е знак за увеличаването на всички доходи. Формулата трябва да остане, като в нея могат да се включат и още някои параметри. Трябва да се предвиди и известно пространство, в което социалните партньори могат да преговарят
• Чуват се много спекулации или откровени лъжи за еврото, които объркват хората. Добрият европейски опит е успешна комуникация от страна на правителството, ограничаване на монополите и картелите и прозрачност за това как се образуват цените

- Г-н Калфин, 10 години след реформата, която въведохте и която бе изкривена от политически грешки впоследствие, предстои да имаме нова пътна карта за усъвършенстване на пенсионноосигурителната система. Единственото сигурно е, че правителството няма да пипа възрастта, но кои грешки задължително трябва да бъдат поправени?

- Пенсионната система е съставена от парите на гражданите, които са насочени към много конкретна цел - осигуряване на доход, когато човек вече няма възможност да поддържа доходите си от труд. За разлика от данъците, които отиват за осигуряването на публични услуги от държавата, пенсионните вноски са вложения в бъдещи доходи. Обикновено всеки човек внася в тази система в продължение на 30 - 40 и повече години. Моделът на пенсионната система трябва да се пази максимално стабилен, в противен случай промяната на правилата ще ощети много хора. Независимо дали теоретично можем да си говорим за по-добри модели. Когато сегашния модел беше въведен през 2000 г., много хора бяха ощетени, независимо от добрите намерения. Ако утре някой реши да закрие НОИ например и да премине към изцяло частно осигуряване или пък към изплащани от бюджета пенсии, това би ощетило милиони хора. Затова - пазете системата жизнена и близко до нейната логика, в която пенсията зависи от размера и продължителността на вноските. Спрете новите изключения от общото правило, спрете фокуса единствено върху най-ниските пенсии без да се пипат останалите и най-важното - разделете пенсионната от социалната система. И двете са важни, но смесването ги компрометира.

- Даде се анонс, че правителството е склонно да премахне спорните 60 лв. Ковид добавки, но само за новите пенсионери. Всъщност това не е ли половинчато решение, защото с годините тези 60 лева също ще растат с швейцарското правило и ще оставят още по-голямо чувство на несправедливост?

- Това ще остане като един от най-ярките примери за глупостта на популизма. Очевидно, че днес COVID-19 не може да бъде причина за увеличаване на пенсиите. Но нека тези, които преди няколко години смесиха пенсии и социално подпомагане и тръбяха колко ги е грижа за пенсионерите, днес да имат смелостта да излязат и да поемат отговорност пред хората, че това действие сега ще доведе или до намаляване на старите пенсии, или до несправедливо подценяване на новите. Много от тези хора впрочем и днес са в Народното събрание.

- Друга мярка, която се обсъждаq е да се вдигне максималният доход, но срещу това да падне таванът на пенсиите или поне да се увеличи. Това достатъчно ли ще е, за да се покрие огромната дупка, която от 400 млн. стана 13 млрд. за 25 г.?

- Става въпрос за справедливост и принципност, не за пари. Няма абсолютно никаква логика да има едновременно максимален осигурителен доход на входа и таван на пенсиите на изхода. Трябва да остане едното или другото. Смисълът от преходен период отдавна не съществува. Ако едното се премахне - например таванът на пенсията, тогава максималният осигурителен доход трябва да се актуализира редовно, за да осигури адекватна пенсия. Успоредно с това след въвеждането на електронните трудови книжки може да се създаде апликация, в която всеки работещ да следи приноса си към осигурителната система и перспективите за пенсия при определени условия и съобразно действащото в момента законодателство. Така хората с по-високи доходи ще могат да използват по-добре възможностите на третия стълб на пенсионното осигуряване - доброволните фондове.

- Новият размер на минималната заплата от 1 януари ще е 620,20 евро по формулата, разписана в Кодекса на труда. Тя до известна степен покрива изискванията на евродирективата, но едва ли синдикати и работодатели ще се разберат как да се определя. Какво трябва да е решението?

- Европейската агенция, в която работя - Юрофонд, публикува редовни годишни доклади за определянето и равнището на минималната работна заплата (МРЗ) в отделните страни-членки на ЕС. България е с твърда методика, която следва директно от закона. Не сме единствени в това отношение. Абсолютно задължително е МРЗ да догонва равнищата в други страни в ЕС, защото в противен случай свободното движение на хора лишава цели отрасли от работна ръка. В същото време обаче трябва да се насърчават и инвестициите в повишаване на производителността на труда, а това е извън формулата за минималната заплата. Тя основно се плаща в публичния сектор и малки и средни предприятия. Както и такива, които крият осигурителни доходи. Но увеличаването ѝ е знак за пропорционално увеличение на всички трудови доходи, но не за “сплескване” на разликите между доходите. В България е твърде голям процентът на работниците, които получават минимална заплата. На вашия въпрос - формулата трябва да остане, като в нея могат да се включат и още някои параметри. Същевременно задължително трябва да се предвиди и известно пространство, в което социалните партньори могат да преговарят. В България има нужда от укрепване на ролята на синдикати и работодателски организации. Те от своя страна трябва да покажат зрялост да постигат съгласие. Както вече го правят в много сектори при договаряне на минимални осигурителни прагове.

- А какъв трябва да е първият ни евробюджет според вас?

- Ако питате за макроикономическите параметри - в бюджетната политика не трябва да има трайни отклонения от това, което се прави след въвеждането на валутен борд - нисък дефицит, нисък дълг и възможности за временно генериране на бюджетни средства за омекотяване на ефекта от кризи. Това - заедно със строг надзор на банките и другите финансови институции. Трябва ни повече внимание за увеличаване на конкурентоспособността и намаляване на неравенствата в обществото. Потенциална социална бомба може да взриви това, което се трупа с десетилетия.

- Хората са притеснени от растящите цени у нас, а политици ги плашат, че с влизането в еврозоната те ще подлъжат да растат. Прие се и специален закон, в който се разписа витиеватото “необосновано покачване”, но какви европейски и работещи практики можехме да приложим у нас?

- Въвеждането на еврото у нас съвпада с период на увеличаване на цените в цяла Европа. То се дължи на проблеми с конкурентоспособността, цените на енергията, ефекта на войните в близост. В България има и допълнителен фактор на увеличено вътрешно потребление. Всичко това създава несигурност и благоприятна почва за всякакви ентусиасти, които се опитват да извлекат политически или лични дивиденти, като плашат хората с еврото. Чуват се много спекулации или откровени лъжи, които объркват хората. Добрият европейски опит е успешна комуникация от страна на правителството, ограничаване на монополите и картелите и прозрачност за това как се образуват цените. Най-голямото въздействие върху инфлацията в краткосрочен план е потреблението - индивидуално и публично. Ако то се предпази от слухове, страхове и спекулации, нещата бързо ще се стабилизират и успокоят. Голямата полза ще бъде, че икономическата среда в България ще е по-защитена, отколкото, ако я оставим на политиците и условията за инвестиции ще се подобрят.

- В Европа започна да се прокрадва все по-често четиридневната работна седмица, която дава добри резултати при фирмите, които са я въвели. Съседна Гърция е последният пример. Може ли да се въведе и у нас?

- Четиридневната работна седмица е едно от възможните решения за увеличаване на гъвкавостта на работното време и подобряване на баланса между работа и личен живот. България е една от страните, които са най-нетолерантни към тези измерители на качеството на труда и си плащаме цената за това с непривлекателни работни места, висок оборот на работна сила и ниска мотивация на заетите в някои сектори. Възможността да определиш сам началото и края на работния ден, да оставиш сили и време за семейството и личните интереси, да можеш да излезеш от работа за час, ако спешно се наложи, става все по-важни фактори при избора на работно място. Присъствието на работното място не означава по-добра производителност. В Юрофонд в момента работим върху един проект за регистриране на европейските практики за намалена работна седмица. Това, което е ясно отсега, е, че по-гъвкавото работно време, по-високата роля на синдикати и работодатели при неговото договаряне, се отразяват положително на привлекателността на работното място и съответно - на производителността на труда. Трудът трябва да се оценява по неговите резултати, а не по физическото присъствие или отсъствие на работника.

- България е на последно място по доходи и производителност на икономиката в ЕС, но къде сме спрямо другите показатели, които мерят условията на труд?

- Производителността на труда в България се увеличава след членството ни в ЕС. За последните 20 години, произведеното от българския работник се е увеличило от 37 на 56,8% от средното за ЕС. Това обаче става бавно. За сравнение, в Румъния увеличението е от 36,7 на 82%! С това темпо България бавно скъсява разликата, но продължава много да изостава от средните за ЕС стойности. Решението тук са инвестиции, ефективно използване на ресурсите и развитие на технологични сектори от икономиката. От това зависят доходите и благосъстоянието на хората. Качеството на работното място се определя от няколко параметъра - заплащане, физически и психологически условия, качество на работното време, интензивност на труда, перспектива за растеж и автономност. Комбинацията от тези фактори прави едно място привлекателно или обратното - отблъсква работниците. Ние доказваме, че има пряка връзка между недостига на работници и качеството на работното място, което се предлага. Ако качеството (и това съвсем не е само заплащането) не е добро, не само българските, но и “вносните” работници няма да се задържат дълго, няма да са мотивирани в дългосрочен план, няма да подобряват квалификацията си. Разговорът е по-дълъг и зависи както от законите, така и от баланса между личен живот и работа, качеството на публичните услуги като транспорт, образование, здравеопазване, грижа за деца и възрастни, но също и от организацията на работното място и стила на управление. Много може да се направи.

- А какво е качеството на труда у нас, защото бизнесът все се оплаква от работниците си?

- Това са обществени отношения. Няма как работодателят да е доволен от работниците, ако те не са доволни от него. В България около 1/3 от хората трудно свързват двата края, което е по-зле от средното за ЕС, но след нас има още 9 държави, в които това е проблем за още повече хора. При нас физическата и психологическата среда се движи около средните за ЕС показатели, но гъвкавостта на работното време е голям проблем. Фактът, че трудовата миграция все още е проблем, и то във важни сектори като здравеопазването, транспорта, строителството, показва проблеми с качеството и съответно привлекателността на тези професии в България. В сравнение с други страни ние имаме сравнително по-нисък недостиг на работна ръка, като при нас по-голям процент от възрастните работят, но пък сме сред последните по продължителна безработица и ефективност на мерките за привличане на трайно безработните към пазара на труда. С две думи - много смесена картина, но много може да се подобри.

Визитка: 

•  Роден е през 1964 г. в София
• Завършил е МИО в УНСС в София и магистърска степен по международно банкиране от Великобритания
• От 2002 до 2005 г. е секретар по външната политика на президента Георги Първанов
• Вицепремиер и външен министър в кабинета "Станишев"
• Евродепутат от 2009 до 2014 г.
• Специален съветник на еврокомисаря по бюджет в периода 2017-2019 г.
• Вицепремиер и социален министър в кабинета "Борисов 2"
• Шеф на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд