Ето ги в няколко български спектакъла. 

Какъв е ключът, за да са красиви, а не пошли

Режисьорска хрумка за повече популярност или естетически красива сцена е голотата в театъра? И как публиката приема актьорите да играят без дрехи?

Ако в киното голото тяло не смущава никого, в театъра невинаги се приема така. На живо, на няколко метра разстояние, когато актьорите излизат голи на сцената, зрителите понякога се притесняват, разсейват се и не възприемат спектакъла.

Важно е да се разбере каква е идеята на режисьора. Ако “съблича” актьорите заради символична сцена, която показва уязвимост, чистота, раждане или освобождение например, публиката я приема като част от изкуството. Но ако изглежда като провокация, у зрителите се поражда неудобство.

Последното нещо, което ме води при избор на постановка, е дали актьорите ще се съблекат на сцената, пише зрителка във форум за театър.

Гледала съм голи актьори в постановката “Братя Карамазови” преди няколко години. Мислех си, че отивам да гледам постановка по най-хубавия роман на Достоевски. Предполагам Достоевски се е обърнал в гроба си няколко пъти. Аз съм широко скроен човек за експерименти в изкуството. В случая обаче не можах да схвана смисъла на разсъбличането. Останах си в недоумение, разсъждава друга зрителка в същия форум. 

На екрана е различно. През последните години в различни риалити формати по националните телевизии има много сцени на разсъблечени участници, някои от които представят провокативни моменти.

“Повечето си мислят, че по този начин привличат зрители. На това се разчита. В цялата тази многотия, за съжаление, и в театъра, и в киното, и в телевизията има много голямо разнообразие. Борбата на младите, които още не са се доказали и искат да се наложат на пазара, е да посягат по такива начини - кой с голотия, кой със скандали, за да може да се обърне внимание към него”, казва актьорът Ненчо Илчев пред “24 часа”.

Според него публиката е станала много взискателна и избира старателно кои представления да гледа. “Ако преди 30 години зрителите харесваха всичко, което се предлага, сега вече имат изисквания да е хубава постановката, да има смисъл в нея”, казва той. 

Всъщност голотата не е новост в театъра. Още от 60-те и 70-те години на ХХ век тя се използва като форма на освобождение от табута и израз на автентичност и уязвимост.

През 1987 г. режисьорът Иван Добчев поставя спектакъла “Суматоха” в Хасковския театър. Финалът обаче е неочакван и скандален за онова време и шокира публиката.

“По-късно, на финала, те, мъртвите вече, слизаха по стълбата, която води до тавана (небето), голи, без дрехи и реквизити, само така, както може да се обитава там горе”, обяснява Иван Добчев. Тогава част от публиката дори си тръгва тихомълком от залата, а другата безмълвно гледа. Не е мястото и времето за подобни представления - такава е оценката за спектакъла накрая.

Но оттогава мина много време.

Вижте някои от най-известните спектакли, натрупали успехи и награди, в които актьорите са без дрехи.

Асен Блатечки в едно легло със

свой колега. Французинът - автор на

пиесата, излезе за награда без дрехи

“Двама чисто голи мъже” - така се казва новият спектакъл, в който Асен Блатечки влиза в главната роля. Премиерата предстои на 24 октомври на Открита сцена “Сълза и смях”, но още с плаката си предизвика сериозен интерес. Асен Блатечки и Борислав Вълов са чисто голи, само са се прикрили с ръце.

Историята разказва за авторитетен адвокат и верен съпруг (Асен Блатечки), който се събужда гол в леглото си със свой по-млад колега (Борислав Вълов). И двамата не могат да обяснят как са се озовали в тази ситуация.

Сюжетът се заплита, когато съпругата на адвоката открива двамата голи мъже в хола си. Тогава юристът измисля какво ли не, за да спаси брака си. Участват още Светлана Бонин и Гергана Спиридонова. Интересното е, че Асен Блатечки не само играе, а и режисира спектакълът.

“Много важни са стилистиката и естетиката. Има правила, по които се върви, когато се работи с голотата в театъра. Ако драматургията го изисква, ако голотата е заложена в основната идея. Ако е по подходящ начин, по който да се внедри, ще сработи. Но ако е внесено с много първична и недостатъчно тежка причина да бъде, тогава не сработва. От това зависи каква ще бъде реакцията на зрителите. Дали ще се приеме, или ще се отхвърли - и двете реакции са справедливи”, казва Борислав Вълов пред “24 часа”.

“Поради по-честото присъствие и освободеност, с голотата се свиква. Преди е било тема табу, сега през последните години дори е очаквано. Дали ще бъде пошло, или естетически съобразено, зависи как ще бъде поднесено”, обяснява той.

Пиесата е на френския драматург Себастиен Тиери. Театралните критици наричат неговите творби “елегантен булеварден театър”. Любопитното е, че българският превод е на актьора Михаил Билалов, който известно време живя и работи във Франция. Самият Билалов участва в същата пиеса преди години, която у нас беше поставена първо в Русенския театър от актьора и режисьор Николай Урумов.

Пиесата става сензация в Париж, печели и престижната награда “Молиер”. “Себастиен Тиери излиза на сцената чисто гол за наградата. Обръща се към министърката на културата и казва: Вашата тъпа политика ни е довела дотам да нямаме пари за дрехи”, каза наскоро Асен Блатечки в интервю по Би Ти Ви.

Явор Гърдев съблече Леонид Йовчев като Хамлет 

“Нямам какво да крия. Тялото ми е инструмент. Музикантът не се срамува да извади от калъфа флейта или китара”, така актьорът Леонид Йовчев обяснява, че няма защо да се притеснява, когато излиза без дрехи като Хамлет. Съблича се сам по време на репетиция, докато режисьорът Явор Гърдев гледа отстрани своя прочит на пиесата на Уилям Шекспир. “Остава”, казва категорично режисьорът тогава и повече не се коментира да я има, или не тази гола сцена.

“А ако някой от публиката мисли “защо той беше гол?”, е жалко и за него, и за мен, ако това му е останало само в съзнанието. То е част от сцена, не е акцент в представлението”, казва Йовчев в интервю преди време.

По думите му тогава той дори не усеща как регира публиката. “Задачата ни с Офелия е да сме насаме. Към публиката насочвам вниманието си по време на монолозите. Там контактът е по-динамичен. Ако има една очаквателна притихналост, значи си на верен път”, разсъждава актьорът.

Според него, ако публиката се е смутила при голите сцени, значи трябва да “бъде натискана по най-болните места – да гледа представление, в което всички са голи”. “Много по-скандални неща се случват на улицата”, казва той.

А как да играеш Калигула? 

Димо Алексиев взе “Аскеер” 

Ролята на Калигула е първата значима роля на Димо Алексиев в театъра. Премиерата е във Варна през 2008 г., а спектакълът е под режисурата на Явор Гърдев.

Две години преди това Димо Алексиев се дипломира успешно в НАТФИЗ със специалност “Актьорско майсторство за драматичен театър” в класа на доц. Веселин Ранков и получава наградата на Академията “Най-най-най” за творческите си постижения като студент. 

Като 25-годишен млад актьор той влиза в образа на Калигула и също му се налага да излезе гол на сцената. “Странно е. Не мислиш през това време. Влизаш в ролята”, разказва актьорът. Но усилията му да направи образа блестящ се възнаграждават. Година след премиерата той печели награда “Аскеер” за “Изгряваща звезда”. 

Спектакълът е отличен и с две награди “Икар” за сценографията на Никола Тороманов и за майсторското техническо осъществяване на Варненския драматичен театър.

За четири години представлението е играно многократно на варненска и софийска сцена, както и петкратно в Париж, трикратно в Белгия, двукратно в Москва и в Скопие.

Деян Донков като извратения император впечатли и Япония

Още на плаката за премиерата на спектакъла “Калигула” Деян Донков приковава вниманието, като е сниман гол, загърнат само с една роба. Убеждава го да се съблече режисьорката Диана Добрева, която поставя спектакъла през 2017 г. в Народния театър.

Само по себе си тогава режисьорското решение не е изненада за зрителите, защото по същия начин на сцената в ролята на Калигула излиза и Димо Алексиев.

Спектакълът разказва за римския император Гай Цезар Германик, познат още като Гай Цезар, или Калигула, останал в историята със садистичните си перверзии и жестокост.

“Тази провокация за мен е важен ход - истински, неподправен, част от спектакъла. Идеята е хората да се заинтригуват, да поискат да разберат защо е така и да дойдат да гледат постановката”, обяснява Деян Донков, когато излиза пиесата.

Очевидно публиката тогава е заинтригувана до такава степен, че билетите за спеклтаклите се разпродават бързо. Не само в България, а дори и в Япония зрителите са възхитени. С “Калигула” трупата от Народния театър гостува за първи път в Япония. Актьорите изиграха спектакъла по време на един от най-престижните световни театрални фестивали в Шизуока.

Сценографията и костюмографията са дело на Нина Пашова, която получи голямата награда за театрално изкуство “Аскеер” за работата си по костюмите.

Освен Деян Донков, който се появява гол на сцената, има и няколко секс сцени, които всъщност са красиви движения, наподобяващи танц. Тогава хореограф е Ангелина Гаврилова, която сега е артистичният директор на балет “Арабеск”.

Неда Спасова “измива” изневярата на мъжа си пред зрителите

Група приятели се събират на вечеря и сред тях изникват неочаквани проблеми, огласяват се скрити дотогава тайни, чуват се признания и обвинения. Това накратко е сюжетът на спектакъла “Перфектни непознати” на театър “София”.

В актьорския състав влизат Лилия Маравиля, Мартин Димитров, Мила Банчева, Михаил Милчев, Неда Спасова, Пенко Господинов, Юлиян Малинов и Елеонора Иванова.

Спектакълът е пъзел от няколко минисюжета, който разказва за съдбата на всеки един от героите.

Като “най-естетската” сцена в спектакъла, определена от театралните критици, е тази, в която героинята на Неда Спасова разбира за изневярата на мъжа си, с когото съвсем скоро са сключили брак. Тя бавно съблича дрехите си, влиза във ваната и пуска душа, за да отмие цялата мръсотия, която я е заляла, и предателството на мъжа си. После пак така бавно става, увита в кашмирена кърпа, минава през сцената и напуска завинаги компанията. Режисьор на спектакъла е Стайко Мурджев.