Слаб интерес към имотите, продавани от съдебни изпълнители - паднаха до 3000
- Държавните институции и общините все повече прибягват до тях, за да събират данъци и такси
- Идея: ЧСИ да събират дълговете за ток и вода, за да не скачат в съда от 50 на 1000 лв.
Постоянен спад на продажбите на имоти отчитат частните съдебни изпълнители. През 2024 г. успели да продадат само 3 хиляди за разлика от 2014 г., когато е бил бумът и са продадени 12 хиляди. Най-често за публична продан се обявява недвижимо имущество, което е било ипотекирано, но хората не са успели да погасяват вноските по кредитите си. На публична продан отиват и жилища, при които наследниците не успяват да ги поделят. Особеното е, че
цялата цена трябва да бъде платена
до 2 седмици, преди това се внася 10% капаро.
Втората тенденция, която наблюдават от Камарата на частните съдебни изпълнители, е, че все повече държавата и общините прибягват до тях, за да събират данъци и такси. Изпълнителните дела, заведени от държавни органи и общини, са около 70 хиляди годишно. Обикновено чрез съдебните изпълнители общините си търсят неплатените данък сгради и такса смет. Съдебен изпълнител обясни, че вече се случва към тях да се обръщат и за данък, който не е плащан две години. Делата на гражданите пък нарастват сериозно и вече стават 20 хиляди годишно, като сумите, събрани по тях, са 200 млн. лв. Най-често са за издръжки, заплати и плащания по договори, невърнати заеми, обезщетения за пострадали при катастрофи. Сериозен проблем продължават да бъдат малките задължения за комунални услуги - ток, вода, телефон, парно, които от една страна растат “главоломно”, а от друга - скачат като суми, защото таксите по тях са големи.
Извънсъдебното събиране на малки вземания е тема,
която периодично се поставя у нас, но така и не се стига до промяна в закона. За последно влезе в парламента през 2020 г., но тогава поправката беше приета само на първо четене. За второ не събра гласове.
Идеята на законопроекта е, когато човек дължи наплатени сметки за вода например, да не бъде завеждано веднага дело в съда, а с него първо да се свърже съдебен изпълнител, който да му разясни възможностите за издължаване, включително и разсрочено. Сега, минавайки през съда, малък дълг в размер на 50 - 100 лева може да стигне и да надхвърли 1000 лева.
Причината е, че към него се прибавят съдебни такси, адвокатски и юрисконсултски хонорари. Ако пък се стигне до принудително събиране на вземането, отново се начисляват такси.
“България е единствената страна в Европа, в която спрямо длъжниците се използва единствено съдебното изпълнение”, обясниха от Камарата на частните съдебни изпълнители.
Събирането на малки задължения е възложено на съдебните изпълнители в Сърбия, Франция, Белгия, Испания, Румъния, Черна гора, Словения, Нидерландия и др. Там до съд се стига само ако длъжникът каже, че не иска да плаща, дори и разсрочено. В Сърбия например имат 90% събираемост, откакто с тази задача са натоварени изцяло съдебните изпълнители.
Проблемът у нас се задълбочава и защото
много хора не пребивават на адресите,
посочени в ЕСГРАОН. Така не разбират, че срещу тях започва дело, тъй като уведомленията и призовките се оставят, където са вписани. Научават, че са осъдени, след като им бъде поставен запор или им изтеглят от сметките.