България се намира в етап на фрагментация, който започна още през 2021 г., и няма изгледи за решителна победа на нито една от основните политически сили поне в следващите 4–5 години, коментира пред NOVA NEWS политологът доц. Стойчо Стойчев.

Според него реториката на президента Румен Радев ескалира в опит да привлече максимално широк кръг избиратели, най-вече от периферията и сред трайно негласуващите българи.

„Стратегията му тук е да тегли максимално широка подкрепа. Очевидно е съветван, че има голяма група трайно негласуващи хора в България, които той е способен да мобилизира, ако създаде партия", смята политологът.

Той обаче е критичен към подхода: „Това е популистко говорене, което стига много лесно до избирателите на базата на антиобрази. Той не говори какво трябва да се направи в бъдеще, а какво трябва да се изтрие сега."

По повод коментара на Бойко Борисов, че в страната има „петима премиери", доц. Стойчев отбеляза, че макар и като метафора, твърдението е вярно.

„Ако се абстрахираме от думата „премиер" и кажем, че има пет центъра на властта, това е абсолютно релевантно към днешната коалиция. В момента се изисква екипна работа", коментира той.

По отношение на управлението, той подчерта, че Борисов не е подготвен да контролира подобно правителство, каквото е сегашното. „Наистина по-подходящият премиер е Желязков, защото той успява да балансира по начин, по който правителството да върши работа, и той самият да изглежда добре", добави политологът.

Относно бъдещето на „Продължаваме Промяната", доц. Стойчев e на мнение, че лидерският избор в партията в момента няма особено значение, тъй като формацията от самото си създаване функционира чрез множество публични говорители, без ясно изразена централна фигура. Основният въпрос според него остава дали ще се намерят достатъчно мотивирани и убедителни лица, които да ангажират избирателите с конкретни послания и реални политически действия.

Анализирайки социалните процеси, доц. Стойчев изключва възможността за повторение на масовите улични протести от 2020 г., свързани с блокиране на кръстовища и булеварди. Днес липсват социалните и международните фактори, които тогава катализираха гражданското недоволство – включително пандемичната изолация и глобалната протестна вълна, тръгнала от САЩ, посочи той.