Изкачва Мусала и усеща странна тежест в гърдите, после бил весел и се гонел с децата си в планината

4 дни преди да почине, лекарят му късно вечерта посещава царица Йоанна в Боровец и ѝ съобщава, че съпругът ѝ е на смъртно легло

Необичайна тежест в гърдите. Мистериозна болест. Среща, която влошава състоянието на владетеля и оставя завинаги съмнението, че тогава е отровен. Последните 10 дни на цар Борис III са едни от най-важните и неясните в живота му. Сякаш тогава си взема последно сбогом с любимия си връх Мусала, със семейството си. Отива дори на последен лов. Разрешава проблемите и ангажиментите си. Неразкритите подробности и факти около тези часове обаче го оставят тежко болен и водят до внезапната му смърт, която все още буди всякакви конспиративни теории дори и днес - 82 години по-късно.

Затова сега за първи път ще ви разкажем за последната нощ на царя със семейството му по спомените на адютанта му полк. Христо Бърдаров, който в дневника си записвал всяка подробност от тези 10 дни на Борис III. Ще разкрием и как монархът извиква в Чамкория при себе си съпругата и децата си, въпреки че пази в тайна сърдечните си пристъпи. И успява да играе цял ден с Мария Луиза и бъдещия престолонаследник Симеон.

Всъщност през последния месец от живота си цар Борис III изключително рядко вижда семейството си и това го натъжава, показват историческите хроники. От 9 август, когато получава поканата на Хитлер за среща, до 21 август, когато посреща съпругата и децата си в “Царска Бистрица”, той е извънредно зает и няма възможност да се види с тях. Едната седмица минава в подготовка и пътуване, а другата, тъй като е

неразположен и изтощен, прекарва в Рила

Ден след завръщането си от Германия, на 16 август, понеделник, Борис III заминава заедно със секретаря си Балан за Чамкория (Боровец), на почивка в резиденцията “Царска Бистрица”, спомня си адютантът му полковник Христо Бърдаров. Той придружава царя при пътуванията му в страната и извън нея. От 1937 г. монархът му поверява и охраната на децата си. Тези неизвестни подробности се съдържат в спомените на верния слуга на царя.

Там всеки ден с автомобил му карали пресата и цялата служебна кореспонденция - доклади, укази, заповеди. Царят ги преглеждал, подписвал и ги връщал обратно. “Беше съзнателен до саможертва при изпълнение на дълга си като държавен глава”, характеризира го Бърдаров.

Почивката си Борис ІІІ прекарвал в разходки из Рила и околностите на двореца. Често компания му правел писателят Елин Пелин, който се бил евакуирал в краварника над Бельова църква, Самоков. Царят постоянно го канел и в двореца, и на лов. Рилският масив от р. Царска Бистрица по шосето до Гръчка река и нагоре към Мусала бил подарен на монарха от самоковската община.

На 20 август Борис III заедно с Балан се изкачил пеш до Мусала. “Той обичаше много тази екскурзия - спомня си адютантът му. - В годината, ако не се качеше на този връх 5-6 пъти през различните сезони, мислеше, че не си е изпълнил задължението към българската природа. Обичаше Мусала през всички времена, но най-вече през най-лютата и снеговита зима, когато изкачването и слизането ставаше със ски, през специално построени заслони на масива северозападно от върха”.

Слизайки от най-високия връх в България, царят се оплакал на Балан от неразположение. Казал му, че за първи път почувствал, че сърцето му започнало да се уморява при изкачването на височините. Не се чувствал добре като друг път, нещо постоянно му тежало на гърдите. Когато слезли в двореца обаче, му минало и настроението му се върнало.

Точно в този ден се случва и нещо, което още повече разваля настроението му. Българското търговско параходство оповестява траурно известие за най-голямата корабна катастрофа през годините на войната.

Новината натъжава монарха,

разтревожил се. Страната се намирала в състояние на гражданска война. Положението с всеки изминал ден се усложнявало.

Тогава Борис III позвънил на съпругата си и я помолил да вземе децата и да отидат в Чамкория, за да прекара малко време с тях. След това приел заминаващия за Берлин пълномощен министър Славчо Загоров. Срещата не представлявала трудност, след като е имал разговор само преди 3-4 дни с фюрера. По-късно през този ден е съставен и план-скица за лов на сърни. Предварително всичко се уточнявало откъде ще минат, колко часа ще бъдат в планината, каква цел си поставят, кой ги съпровожда и т.н. Вечерта царят прекарал в компанията на брат си и си легнал по-рано. Преди сън понякога вземал книга, най-често по естествознание, защото от малък се интересувал от растителния и животинския свят.

Коне, ловни кучета, пушки, всичко било подготвено и в събота рано сутринта царят, брат му и другите тръгват на лов. Минало доста време, нищо не се показвало и когато се готвели да си тръгват, срещу монарха се задал едър сръндак. С бинокъла го видял и от сърце му се зарадвал. Изчакал да приближи, прицелил се спокойно и гръмнал, но сърната не паднала, а се скрила в гората. Борис III имал обичай да не оставя ранено животно да се измъчва. То трябвало да бъде догонено и доубито. Съпроводен от брат си и от помощните ловци, те се опитали да го намерят, но усилията им не дали резултат, сякаш животнот се скрило вдън земя. Д-р Иван Буреш съобщава, че в събота царят е отишъл още веднъж на лов.

Междувременно по обяд царица Йоанна се обадила по телефона на Бърдаров и му предала желанието на царя да се качи с децата в двореца “Царска Бистрица”. Тя взела децата и секретарката Надя Стоянова и заедно с адютанта на царя потеглили към Чамкория.

“Пред село Калково, което днес не съществува, защото е на дъното на язовир “Искър”, царят със своята кола, шофирана лично от него, ни посрещна – посочва в спомените си Бърдаров. - Радостта на децата беше голяма, развикаха се, смееха се, крещяха. Царят ги грабна едно по едно от нашата кола и ги прехвърли в своята при себе си. Радостни и весели, всички потеглихме за “Царска Бистрица”. С пристигането ни в двореца се пръснахме из гората на разходка. Децата играеха край баща си, беряха цветя, правеха букети. Всички бяхме в много добро настроение.”

По време на вечерята и кафето царят постоянно се шегувал. Разказвал впечатления от последното си пътуване в “космична форма” и разсмивал всички. Той умеел да се шегува с много духовити и находчиви сравнения.

В неделя преди обяд цялото царско семейство и свитата се разходили по долината на р. Царска Бистрица.

Борис III държал тона на веселието

Бил в прекрасно настроение. Гонел се с децата, прескачали рекичките, смехът и глъчката отеквали към Мусала. Историческите хроники показват, че монархът признава, че привързаността към семейството го направила не само по-щастлив, но и по-силен, по-твърд в преследването на целите, които си поставя, защото към всичко останало се прибавя и отговорността, която има към съпругата и децата си.

Единственото, което правело впечатление в този ден, била неговата бледост, но за нея си спомнили по-късно. След като приключили с обяда, децата отишли да играят сред упойващия аромат на боровия въздух. Царицата се прибрала в покоите си, а Борис III разговарял два часа с министъра на войната ген.-лейтенант Никола Михов.

По всичко изглежда, че здравословното му състояние го безпокояло, макар и в нетревожна форма, тъй като в неделя, преди да си легнат децата, царят им казал, че за един ден ще отиде до София, те ще останат в “Царска Бистрица” и в понеделник вечерта ще се върне при тях.

Само че монархът спестява на съпругата си, че трябва да отиде в столицата на лекар, защото сърдечните пристъпи се усилвали. Вместо това ѝ казва, че има работа. Не искал да я тревожи.

В понеделник рано сутринта веднага след закуска Борис III повикал адютанта си на голямата открита веранда на двореца и му казал, че ще прескочи до София,

но вечерта ще се върне

Това обаче не се случило, а Христо Бърдаров и всички останали смятали, че монархът просто не е успял да си свърши работата.

На следващата сутрин съпругата на Бърдаров му звъннала по телефона от София, защото малката им дъщеря била с висока температура. Помолила го да се обади на дворцовия лекар д-р Даскалов да отиде да види детето. Бърдаров потърсил доктора по телефона в двореца. Дежурният телефонист му казал, че Даскалов е при царя. След час адютантът пак звъннал. Телефонистът му съобщил, че царят е болен и докторът продължава да е при него. Посъветвал го да потърси друг лекар за дъщеря си, защото Даскалов няма да се освободи скоро.

“Прибрах се в стаята си към 12 часа, вече с едно смущение и съмнение за заболяването на царя – пише в дневника си Бърдаров. - Но понеже той си страдаше от ишиас и го лекуваше доктор Даскалов, допуснах, че ишиасът го е хванал, затова и лекарят е при него. По-късно царицата отново ме попита повторно дали Борис III ще дойде. Тя не знаеше нищо за заболяването му. Не искали да я безпокоят, преди да разберат има ли нещо сериозно. Не посмях да ѝ кажа, че царят е болен, защото официално не знаех нищо. Целия ден таих в себе си черната мисъл за болестта му, жестоко измъчван от натрапващия се въпрос: “От какво е болен Борис, за да не може да се прибере в “Царска Бистрица”?”. При опитите ми да вляза във връзка със София, за да разбера какво става, отговаряше ми се: “Царят е неразположен” и толкова. Царицата и тя не попита в София защо съпругът ѝ не идва, защото това се е случвало и друг път, той да отсъства по 2-3 дни, без да се обади, и се завръщаше. А от София не искаха да я безпокоят, докато не се разбере, че положението е сериозно. Всички са очаквали, че болестта ще мине, и са искали да спестят нервите ѝ.”

Според сведения на г-жа Кита Филова, която пиела кафето си с царицата, малко преди Борис III да легне болен, Йоанна ѝ доверила, че най-голямата ѝ мъка е, че иска още две деца – момче и момиче. Това било най-съкровеното ѝ желание, затова всяка вечер се молела за това.

Оскъдни са личните документи, които автентично могат да разкрият психологическото състояние, вътрешния мир и взаимоотношенията между царя и царицата. Известно е, че между тях е имало напрежение и дрязги. Но те са се обичали, ревнували и сърдели така, както е при всички хора с нормални човешки чувства.

Цялата сряда на 25 август минава при същата неизвестност. Късно вечерта обаче от София пристигнали д-р Даскалов и началникът на дворцовата канцелария и “маршал” двора Ханджиев. Те поискали Бърдаров да доложи за идването им на царицата и че молят да ги приеме. Било около 21 часа, всички тъкмо били станали от масата за вечеря и се поднасяло кафето. Бърдаров доложил на царицата. Тя станала, видимо смутена от необичайното посещение,

пребледняла и излязла да ги приеме в едно от съседните салончета.

“След около 15-20 минути се върна в кафе-салона бледа като восък, едва не заплака, притвори вратата гърбом и се облегна на нея, като че ѝ стана лошо - пише Бърдаров. - Имаше вид на човек, получил внезапно тежък морален удар, при който силите го напускат. Тя не направи нито крачка повече, а остана облегната на вратата, бледа, страшно смутена и нервно измъчвана. Аз се затичах към нея, защото вече предполагах защо са идвали поменатите господа и че са казали нещо много, много неприятно, страшно за царя. Поисках да я попитам какво е станало, тя обаче ме превари и промълви: “Бърдаре, Борис е много тежко болен. Аз трябва веднага да замина за София. Ще взема със себе си Надя Стоянова и Балан. Тръгвам веднага. Вие останете тук и имайте грижата за децата!”. Заплака и отиде да се приготви за път.

В 21,30 ч замина за София и в 22,30 ч беше вече пристигнала в софийския дворец.”