Оуен Купър няма да занесе приза "Еми" в училище, за да не му го откраднат
15-годишният актьор, изиграл брилянтно Джейми Милър в минисериала "Юношество", пише в хотела домашни, докато чака историческата си награда
Дуен Купър никога няма да занесе лъскавата статуетка в своето училище. “О, няма никакъв шанс. Ще го откраднат”, призна талантливото момче с къдрици, което влезе в историята на световното кино като най-младия носител на наградите “Еми”. 15-годишният англичанин е световна знаменитост заради невероятната си игра в сериала “Юношество” (Adolescence).
Във филма той влиза в образа на тийнейджър, обвинен в убийството на своя съученичка. Героят му Джейми Милър расте в любящо семейство, но се превръща в убиец заради вредно влияние на неподходящо онлайн съдържание, което гледа в социалните мрежи. Минисериалът счупи рекорди по гледаемост още с пускането си в средата на март по “Нетфликс”. Накара милиони хора да плачат и да разсъждават върху собствените си отношения с децата, защото внушението на филма е за опасност, която може да те връхлети, независимо колко усилия си полагал да бъдеш добър родител. Още с появата на сериала кинокритици прогнозираха, че той ще обере някои от най-престижните награди. Сега някои написаха, че Оуен Купър трябва бързо да даде костюма си на химическо чистене, защото е сигурно, че скоро пак ще му потрябва за червения килим.
“Това е толкова сюрреалистично.
Само преди три години аз бях никой
и честно казано, когато тогава започнах да посещавам курсове по драма, не очаквах да бъда в САЩ, още повече тук”, каза Оуеп, получавайки приза “Еми” за най-добра поддържаща роля. Той пребори в тази категория утвърдени актьори като Хавиер Бардем и Питър Сарсгард. “Мисля, че тази вечер доказа, че ако слушаш, фокусираш се и излезеш от зоната си на комфорт, можеш да постигнеш всичко в живота”, добави Купър.
Призна, че макар актьорството да заема все по-голямо място в живота му, той продължава да посещава редовно католическата гимназия, в която учи. За да присъства на наградите “Еми”, Оуен бе получил разрешение от училището си да отсъства само седмица, и то при положение, че самостоятелно навакса пропуснатите уроци. Затова пътува до Лос Анджелис с пълна чанта с домашни и ги прави в хотела, часове преди да тръгне към бляскавата церемония.
Питан от американски журналисти защо му е всичко това, Оуен Купър шеговито отвръща, че и той понякога си задава този въпрос, особено когато има да решава задачи, защото математиката е слабото му място. Но продължава с ученето, защото обича да си върши добре нещата.
Така е и с актьорството. Купър е роден в английския град Уорингтън и като повечето местни момчета първоначално е запален по футбола. Около 10-ата си годишнина осъзнава, че има и творческа страна, и решава да я развива. “Като бях малък, просто се преструвах на болен, за да отсъствам от училище”, спомня си младежът. Когато майка му разбира, е бясна, но въпреки това подкрепя искането му да се запише на вечерни курсове по драма. Даже шофира всяка седмица над час до Манчестър, за да може да ги посещава. Учителката му Естер Морган казва, че той работи много усилено, за да
се подготви добре за свои участия, и не разчита само на таланта си
Когато не получава роля, не се отказва и продължава с курсовете.
По време на прослушванията за “Юношество” Оуен впечатлява кастинг екипа с невероятния си усет за импровизация. Първоначално даже си мислят дали това няма да пречи на концепцията да снимат сериала в един кадър. Идеята е всеки едночасов епизод да се заснема в един дубъл, което означава, че камерата се пуска в началото и не се спира до края му. Разглеждайки всички одобрени кандидати, те обаче непрекъснато се връщат към Оуен, защото усещат, че той притежава всичко необходимо за ролята на объркания тийнейджър Джейми Милър. Затова не само му я дават, но и му разрешат да импровизира. По време на снимките Купър е на 14 г., но се справя толкова добре в превъплъщението си, че на моменти снимачният екип започва да се притеснява за психичното му здраве. В почивките предлагат да говори с присъстващ психолог, но той отказва с думите: “Добре съм. Чакай малко, че печеля в момента”, докато играе суингбол.
“Той буквално ме взриви. Актьорите тренират с години и все още не могат наистина да овладеят това, което Оуен прави - да бъдеш в момента, да слушаш и да си искрен. Гледаш го и си мислиш: “Как го прави без почти никакъв житейски опит? Как открива тези емоции?” И му идва толкова естествено. Снимачният ден приключва, на теб ти се иска да плачеш, за да освободиш напрежението от тази история, а той просто отива да си играе, сякаш не е участвал в нея”, разказва режисьорът на филма Филип Барантини. По думите му
Оуен е Лионел Меси в актьорската игра,
защото с лекота влиза в ролята си, дава най-доброто от себе си, за да я направи, и когато камерите изгаснат, без проблем се връща към реалния живот.
Английски медии коментират, че дори след историческата си награда “Еми” той не се главозамайва и продължава да е здраво стъпил на земята благодарение на семейството си. Майка му работи като болногледачка, баща му е компютърен специлист, а двамата му по-големи братя са електротехници. Не е ясно колко Оуен Купър е спечелил от участието си в “Юношество”, но семейството му продължава да живее в къщата си с 3 спални, в която е от 20 години. А и според съседи нищо не се е променило в поведението им. Все са същите приветливи хора.
Изгряващата звезда се снима в новата адаптация на “Брулени хълмове”
Само няколко месеца след появата си в “Юношество” Оуен Купър вече се снима в друг филм. 15-годишното момче участва в нова адаптация на “Брулени хълмове”. В образите на Катрин и Хийтклиф от прочутия едноименен роман влизат звездите Марго Роби и Джейкъб Елорди. На Купър пък е поверено да играе младия Хийтклиф.
Очаква се филмът да бъде пуснат следващата година, но папарашки фотографии от снимачния процес вече разбуниха духовете в социалните мрежи. Те издават, че тази поредна адаптация на “Брулени хълмове” вероятно ще е доста модерна версия на класическата история, и почитателите ѝ се опасяват, че тя може да падне жертва на порива да се вдъхва съвременен живот на доказали се произведения, както се случи с последната адаптация на “Снежанка” например.